С аерокобри в атака

Съветски асове с американски изтребители Bell Р-39 Airacobra в бой срещу Германия. Книгата С аерокобри в атака на Дмитрий Лоза за първи път дава точна и подробна информация за приноса на американските изтребители Р-39 в победата на СССР над Германия на Източния фронт.

Едва ли има друг такъв противоречив и спорен самолет като изтребителя Bell Р-39 Airacobra. Най-общо казано, Р-39 не спечелва симпатиите на американските авиатори, които през Втората световна война отдават предпочитание на по-ефективните Р-38, Р-47 и Р-51.

Нито един от известните недостатъци на Р-39 не попречва на съветските авиатори да завоюват значителни бойни успехи с този изтребител. Но по политически причини за самолета е наложено мълчание. По този повод след края на Втората световна война асът, три пъти Герой на Съветския съюз, Александър Покришкин казва: "Завоюваната на бойното поле слава е наша. Не ни дават обаче да говорим за средствата, с чиято помощ победихме фашистите. Почти не обелваме дума по този въпрос".

Книгата е част от поредицата Хроника на издателство Прозорец.

"В последвалите масирани настъпателни операции срещу германците въздушните армии се доказват като жизненоважен участник в съвместните действия с останалите видове войски. От въздушната армия се очаква - сама или съвместно с други въздушни армии - да установи господство във въздуха над активния фронт или участък на пробив. В късната фаза на войната изтощеното и преминало изцяло в отбрана Луфтвафе вече не е в състояние да окаже нещо повече от символична съпротива на съветските ВВС.

Навременната поява на Р-39 в Северен Кавказ позволява на Новиков и командирите на въздушните армии не само да експериментират с непознатия американски изтребител, но и - благодарение на доставките на съвременни радиостанции по линия на ленд-лиза - да въведат нови методи за ръководство и контрол в ефира. Новосъздадените въздушни армии изпитват остра нужда от ефективна радиовръзка въздух - земя и въздух - въздух, особено при полети над просторните и разнообразни севернокавказки терени. При цялата им здравина и пъргавост довоенните съветски изтребители са прословути с примитивното си навигационно оборудване. Съветските пилоти са разчитали на визуални контакти, а не на радиовръзка, като в най-добрия случай радио се е полагало само на водещия на ескадрилата. От боевете над Кубан насетне ВВС използват най-рационално радиовръзката (а впоследствие и радара) при разработване на новите функции на изтребителите.

Веднъж преодолели шока от операция Барбароса, съветските авиационни стратези започват да отделят неотклонно внимание на тактиката на въздушния бой. Самият Новиков насърчава новаторите в тази област сред командния състав на дивизиите и полковете до такава степен, че смята за похвално дори откровеното копиране на вражеските методи и тактика, стига то да допринася съществено за победата. Но при цялото официално одобрение подобни военновременни призиви за промени не престават да смущават насадените в авиацията пасивност и най-вече страх сред офицерския състав, че всяка критика на установените порядки би могла да се изтълкува от политическите комисари като израз на непокорство, дори и на държавна измяна. Почти пълното разбиване на ВВС неминуемо тласка напред процеса на търсене на нови методи. Прагматичният дух на Новиков стига и до командващия Четвърта въздушна армия в Северен Кавказ Константин Вершинин, притежаващ типичния за тогавашния команден състав объркан мироглед: усеща новостите и има желание да одобри въвеждането на реформи, но пристъпва към това с голяма предпазливост и премереност."
Из книгата