Ангелите на войната

"Ангелите на войната" - така в Афганистан бойците от съветската армия наричат пилотите на транспортно-бойните вертолети Ми-8, които в критични ситуации носят единствения шанс за оцеляване.

Тази увлекателна документална повест, чрез професионалната драма на първокласния пилот Павел Атиров, разкрива редица нелицеприятни истини за некомпетентността и неспособността на висшето държавно и военно ръководство на СССР в управлението на конфликти и проблемни ситуации през 80-те и 90-те години на ХХ век - Афганистан, Чернобил и други.

На практика грешките на ръководството се налага да се заплащат от редовите пилоти с цената на натоварването им до краен предел и с изпращането им на смъртно опасни, а понякога и явно гибелни задачи. Но екипажите на вертолети самоотвержено ги приемат и изпълняват.

Преминал през ужасите на 162 бойни полета и тежко раняване, в края на пилотската си кариера, след посещение в Република Южна Африка Атиров констатира: "Навремето изучавах комунизма по учебници, а се случи да го видя в чужда страна...".

Книгата е част от поредицата "Хроника" на издателство "Прозорец".

"Павел помнеше как жена му, когато учеше в медицинското училище, постоянно преди изпити повтаряше подобни непознати за него, военния човек, думи на латински. Струваше му се, че е било много отдавна, преди пет години, още преди да бъде изпратен на война в Афганистан, наричана от всички "изпълнение на интернационален дълг". В паметта му избухнаха събитията от последните два дни, преди да приземи горящия вертолет с момчетата от своя екипаж. В този ден летците дружно и с шеги бяха нахлули в тъмнозелената армейска палатка, покрита с маскировъчна мрежа, където всекидневно бяха поставяни задачите за предстоящия ден.

Няколко минути преди началото в палатката се втурна млад офицер с комбинезон с пясъчен цвят и мъчейки се да оправи дишането си, се усмихна на другарите си. Докато търсеше свободно място на пейката, той весело напомни на събралите си пилоти: "Другари офицери, в навечерието сме на грандиозна шумотевица! Утре е рожденият ден на комсомола. Централният комитет е изпратил подаръци, комсомолски значки "За воинска доблест", които ще бъдат връчени за успешно изпълнение на бойни задачи. За нанасянето на точни бомбени удари отличилите се ще бъдат наградени с фотоалбуми със снимки от бойните действия на полка".

Напомнянето за комсомолските подаръци предизвика вълнение сред присъстващите и към офицера се посипаха поръчки за фотоалбуми. Младият офицер се казваше Сергей, беше помощник на началника на политотдела по комсомолската дейност на самостоятелния вертолетен полк и според бойното разписание оглавяваше парашутнодесантната група на издирвателно-спасителната служба. Когато излиташе за бойни задачи с екипажите на вертолетите, Сергей постоянно носеше фотоапарат и се изхитряше да прави снимки от борда на вертолета. Никой не знаеше кога успяваше да ги обработи след полетите, но на сутринта всеки участник в бойния полет - летец, инженер, техник или механик, получаваше снимка със своя образ и можеше с гордост да се види в поредния брой на фотовестника, в листа на славата или в листа на челния опит.

Сергей беше създал дружествени отношения с областния комитет на комсомола на Брестка област и оттам по пощата в полка пристигаха кашони с фотоалбуми, фотохартия, реактиви за проявяване на фотоленти и изработване на снимки. Той оформяше получените албуми с фотографии на войници и офицери, отличили се при изпълнението на бойни задачи, след като предварително беше допълнил със снимки бойните действия на вертолетния полк. Не можеше да се отърве от желаещи да получат такъв албум."
Из книгата