Най-добрите криминални истории

Артър Конан Дойл Времетраене: 2:57 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин.

Четирима автори в една книга: един англичанин, един американец, един французин и един руснак. Те създават криминални истории, които се харесват на милиони читатели по цял свят.

Професор Коръм живее в къща извън града. Той е болен: ту е на легло, ту крета из къщи с бастун. Секретарят му мистър Смит, вежлив младеж, умира в кабинета на професора. Обстоятелствата безспорно говорят за убийство ("Златните очила").

Самуел Уолкот е преуспяващ бизнесмен и правосъдието може да научи неговата тайна. Адвокатът Рендолф Мейсън му помага да избегне възмездието за злодеянието си. ("Corpus Delicti").

Шерлок Холмс получава две писма: в едното го молят да поеме разследването на кражба, в другото Арсен Люпен го увещава лично да не се захваща с това дело. Какво ще направи великият детектив? ("Еврейската лампа").

Полицаите намират разчлененото тяло на някакъв човек. Началникът на издирвателната полиция на Петербург Фрейберг се опитва да разбере как тялото на един изчезнал в Москва търговец се е озовало във Вязма ("Убийство във Вязма").

Книгата е част от поредицата "Колекция класика" на издателство "Паритет".

Писател, автор на романи и разкази, но най-вече "баща" на литературния герой Шерлок Холмс. Вероятно се досещате, че става дума за великият сър Артър Конан Дойл. Освен това той е бил заместник-лейтенант на графство Съри, Англия и носел рицарското звание "рицар-бакалавър", дадено му от крал Едуард VII. Но знаехте ли, че по образование той е бил лекар, а специалността му била офтамология? Или че в живота си той е "играл" на детектив, като лично е разследвал два вече приключени случая? Като резултат от тях двама души биват освободени, въпреки че били осъдени незаслужено за престъпления, които не са извършили. Е, животът на известния писател определено не е бил скучен. Но да започнем от самото начало.

Артър Игнейшъс Конан Дойл е роден на 22 май 1859 г. в град Единбург, Шотландия. Баща му, Чарлс Алтамънт Дойл, бил архитект и художник, който обаче боледувал от психическо разтройство и починал далеч от семейството си. Майка му, Мери Фоли, е "виновник" за огромния му интерес към рицарските традиции и приключенията като цяло.
С малко помощ от заможни чичовци, още на 9-годишна възраст Артър Конан Дойл заминава в Англия в подготвителното училище Ходер, а после и в самия йезуитски колеж (1869-1876). Говори се, че още през тези години показва уменията си на добър разказвач. Описван като "упорит и прилежен студент", от 1876 до 1881г. той учи за лекар в Медицинското училище към Единбургския университет. В това число са включени и периоди, в които е работил в гр. Астън (който по това време бил част от Уорикшър, а не Бирмингам), Шропшър и Шефилд. По това време учи и практическа ботаника в Кралската ботаническа градина в Единбург. Докато учи, Артър Конан Дойл започва да пише кратки истории. Първият му публикуван разказ е "Тайната на долината Cacaca" през 1879 г.

Още на следващата година той е принуден да остави перото настрана, защото е нает като лекар на гренландския китоловен кораб "Надеждата на Питърхед". През 1881 г. се дипломира като "бакалавър по медицина", а малко след това е нает и като хирург на кораб по време на пътуване към Западна Африка. През 1885 г. се завършва и докторантура по медицина. Интересен факт е, че въпреки времето, в което е живял, Артър Конан Дойл е бил привърженик на задължителната ваксинация и дори е писал статии, критикуващи хората, които били против ваксинациите.
В началото на 1891 г. той прави опит да учи за офтамолог във Виена. Преди това е учил в очната болница в Портсмът, като там се е валифицирал в извършването на зрителни тестове и предписването на очила. Когато се връща в Англия, отваря собствен кабинет в Лондон, но според автобиографията му в него не влиза нито един пациент.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Златните очила - Артър Конан Дойл
Corpus Delicti - Мелвил Дейвисън Пост
Еврейската лампа - Морис Льоблан
Убийство във Вязма - П. Орловец (П. П. Дудуров)