Държавното устройство на България

Настоящото издание е четвъртата книга от поредицата "Българско юридическо наследство" на "Нов български университет". Целта на поредицата е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на българската и световната наука за правото.

"Монографията "Държавното устройство на България" ни предоставя информация и анализ за основните институти в конституционното право, разгледани, от една страна, като развитие на световната и европейската мисъл, а от друга - като българска конституционна теория и практика. Прави впечатление изключителната ерудиция на автора, познаването на основните трудове в тази област, цитиранията на няколко езика - латински, немски, английски, френски. Александър Гиргинов не се притеснява да влиза в спор с някои от най-големите европейски и български имена в областта на конституционното право, но го прави по един елегантен начин, развивайки техните постановки и давайки своите виждания. Обстоятелството, че авторът има и политически опит като народен представител, обогатява произведението му с примери от парламентарната практика. Изчерпателно са посочени и нормативните актове, отнасящи се до всяка една от темите, разгледани в монографията.
...

Споровете за формата на държавно управление на България не стихват и до ден днешен. Добре е тези, които влизат в подобни дебати, да проучат предимствата и недостатъците на различните форми на държавно управление и да познават позициите на едни от най-светлите умове на страната ни. От думите на Александър Гиргинов и днес могат да се извадят поуки. Според него "България е и трябва да бъде парламентарна държава от гледище на политическата необходимост, щото парламентът, като представител на най-висшия суверенен държавен орган - народа, да има надмощие в управлението на страната. Само по тоя начин може, съобразно духа на конституцията и основния характер на държавното ни устройство, да се запази единството и хармонията в живота на държавата"."
проф. д-р Екатерина Михайлова

Александър Гиргинов е роден на 29 април 1879 г. във Велико Търново. Учи право и защитава докторска степен в Лайпциг. След завършването си работи като адвокат в България. Виден политик и общественик, той е един от ръководителите на Демократическата партия. В периода 1908-1944 г. Гиргинов е народен представител в девет парламента и министър в пет правителства. През 1945 г., заради участието си в кабинета на Константин Муравиев (2-9 септември 1944 г.), е осъден от т. нар. Народен съд на една година лишаване от свобода и на една година лишаване от граждански права (присъдата е отменена с решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд на Република България). През 1947 г. със заповед на МВР Гиргинов е изселен заедно със семейството си от София и въдворен на принудително местожителство в Разград, а по-късно и в Дулово. Обект е на постоянно наблюдение от органите на Държавна сигурност. През 1952 е изпратен за седем години в лагера "Белене", където умира година по-късно.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Александър Гиргинов и неговият труд "Държавното устройство на България"
Бележки на редактора
Държавното устройство на България
Предговор
Конституцията и държавният суверенитет

• История на българската конституция
• Конституцията от 16 април 1879 г
• Борбите в I и II Обикновено народно събрание
• Суспендиране и възстановяване на Търновската конституция
• Конституционните изменения от 15 май 1893 г. и от 11 юли 1911 г
• Суверенитет
• Общи тенденции
• България като княжество: борба за суверенитет
• Доктрината
• Произход на българската държава
• Независима учредителна власт
• Ограниченията по Берлинския договор
• Другите държавноправни и публичноадминистративни ограничения по Берлинския договор
• Право на договаряне, на представителство, на война и мир
• Обявяването на независимостта
• България като царство
• Държавният суверенитет след договора за мир от 1919 г.
• Договорни клаузи
• Институти и учреждения против държавния суверенитет на България
• Резултатът

Власт, функции и органи на държавата

• Проява на държавната власт
• Конституцията като основен закон
• Една и неделима държавна власт
• Държавните функции
• Държавните органи
• Основни (непосредствени) органи
• Органи от втора степен
• Органи на народовластие
• Народът
• Народното представителство
• Избиране на народното представителство
• Условия за право на глас (активно изборно право) и за избираемост (пасивно изборно право)
• Избирателни секции и бюра
• Избирателни колегии и кандидатски листи
• Гласоподаването
• Преброяване на гласовете и провъзгласяване на избраните
• Великото народно събрание
• Състав
• Компетенция и законодателна инициатива
• Свикване, откриване и закриване
• Разисквания и решения
• Обикновеното народно събрание
• Състав и мандат на Народното събрание
• Условията, при които Народното събрание работи
• Вътрешен ред на Народното събрание
• Значението на вътрешния ред
• Конституиране
• Публичност, кворум, разисквания, гласоподаване и дневници на Народното събрание
• Неприкосновеност на народните представители
• Компетенция на Обикновеното народно събрание
• Обща характеристика
• Законодателство
• Одобрение
• Съгласие и разрешение
• Самостойни решения
• Парламентарен контрол
• Държавният глава
• Обща характеристика
• Лични права на царя
• Управителни права на царя
• Отделните управителни права
• Престолонаследие и династия
• Регентство, настойничество и наместничество
• Министерският съвет и неговите членове
• Същност и организация
• Назначение и уволнение на министрите
• Контрасигнатура и компетенция
• Министерската отговорност
• Същност и видове министерска отговорност
• Конституционната отговорност
• Пред царя
• Пред Народното събрание
• Политическо-парламентарната отговорност
• Конституционно-углавната отговорност
• Процедурата по съденето на министрите
• Обект на конституционно-углавната отговорност
• Престъпление и наказание на министрите
• Исторически данни за обекта на министерската отговорност
• Министерските престъпления по конституцията
• Обикновената отговорност на министрите

Учреждения на държавата

• Държавната служба
• Същност и система на държавните учреждения и служители
• Централно управление
• Министерският съвет като учреждение
• Държавноправното положение на министерствата
• Отделните министерства и техните подведомствени учреждения
• Министерството на външните работи и изповеданията
• Министерството на народното просвещение
• Министерството на войната
• Министерството на железниците, пощите и телеграфите
• Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството
• Министерството на търговията, промишлеността и труда
• Министерството на земеделието и държавните имоти
• Министерството на правосъдието
• Министерството на финансите
• Министерството на вътрешните работи и народното здраве
• Самостоятелни правителствени учреждения
• Върховната сметна палата
• Управление на държавните и на гарантираните от държавата дългове
• Българската народна банка
• Българската земеделска банка
• Българската централна кооперативна банка
• Главната дирекция на статистиката
• Университетът
• Съдебни учреждения
• Положението им в държавата и тяхната класификация
• Обикновените съдилища
• Общите съдилища
• Специални съдилища
• Несъдебни (административни) учреждения със съдебни функции
• Административно правосъдие
• Принципиално
• Действащата у нас система
• Заченки в миналото
• Административното правосъдие при обикновените съдилища
• Върховният административен съд
• Съд за пререкания
• Децентрализация и самоуправление
• Форми на местно управление
• Същност на самоуправлението
• Държава и самоуправление
• Действащата у нас система
• Самоуправление на общините
• Насока и цел
• Общината като административна единица и юридическа личност на публичното право
• Общинската избирателна колегия
• Общинският съвет
• Кметът и неговите помощници
• Дейност и автономия на общините
• Общинските служби
• Автономията на общините
• Училищната община
• Самоуправление на окръга
• Общи тенденции на окръжното самоуправление
• Окръжният съвет
• Компетенция на окръжния съвет
• Окръжната постоянна комисия
• Държавен контрол и опекунство над окръга
• Съсловни самоуправителни тела
• Екзархията
• Положението ѝ в държавата
• Св. синод
• Екзархът
• Екзархийският съвет
• Митрополии, духовни епархийски съвети и църковни настоятелства
• Църквата и държавата

Форма на държавното управление

• Монархия или република?
• Същност на въпроса
• История и теория
• Държавното управление на България
• Режим на народовластие
• Държава с народен суверенитет
• Демокрация с парламентарно управление
• Конституционализъм и парламентаризъм
• Устои и основания на парламентарния режи

Азбучен указател
Конституцията на българското царство
Приложения