Холмс и Мориарти

Двама заклети противници. Един смъртоносен съюз. Могат ли заедно да разрешат загадката?

Шерлок Холмс и неговият верен приятел д-р Джон Уотсън са наети от актьора Джордж Рейнолдс, за да му помогнат да реши заплетен и мистериозен пъзел. Джордж иска да разбере защо публиката, която идва всяка вечер на представленията му, се състои от едни и същи хора, но странно дегизирани. Случва ли се нещо необичайно?

В същото време заклетият враг на Холмс, професор Джеймс Мориарти, има свои собствени проблеми. Замесени в убийството на шеф на престъпна банда, Мориарти и неговият помощник Моран трябва да се крият от полицията, докато не разберат кой стои зад зловещата схема. Разследването им ги поставя на пътя на Холмс и Уотсън и не след дълго четиримата осъзнават, че са мишена на един и същ човек. Животът им е поставен на карта и те са принудени да работят в напрегнат и нежелан съюз, за да разкрият истинския злодей. Тръгват след улики, които ги отвеждат до планинско село в Швейцария и до конспирация, далеч по-голяма от очакваното. На кого може да се вярва и ще оцелее ли някой от тях?

Роман за световноизвестния детектив Шерлок Холмс, одобрен от наследниците на Артър Конан Дойл.

"Заплетена и интригуваща криминална мистерия."
Sunday Times

Гарет Рубин е известен автор на заплетени и многопластови трилъри. За книгите си черпи вдъхновение от действителни исторически събития. Живее в Лондон и пише в различни британски медии за социални събития, пътешествия и изкуство.

"Понякога в скромните ми мемоари за дните ми с Шерлок Холмс се опитвам да опиша емоциите си от случаите, когато властите ни призоваваха да разбулим мистерията около някой инцидент, затроднил дори най-изтънчените им мозъци. Редно е да спомена, че въпросните описания открай време дразнят приятеля ми, който настоява, че интересът по отношение на престъпленията трябва да е съсредоточен върху чистата механика зад тях, нещо като инструктаж за правилното сглобяване на локомотив, а не върху човешките емоции, оплетени в тях. Затова твърди, че трябва да се въздържам от подобно оцветяване на повествованието. Но колкото и да се възхищавам на Холмс – най-великия детектив консултант, познат на света, – винаги съм му се противопоставял в тази насока. Ето защо ще споделя какво изпитвах под светлината на залеза два дни преди Коледата на 1889-а.

Страх. Страх, какъвто не бях изпитвал никога преди.Защото убийството на британския министър на войната в период, когато цяла Европа беше на ръба на въоръжен конфликт, можеше да се окаже искрата, възпламенила континента. След това същата тази война щеше да погълне по-голямата част от света. А аз бях виждал войни. Бях виждал зейналите порти на Ада. И какво ни делеше от тези порти? Гледка, която никога не бих нарекъл възможна: праведният Шерлок Холмс и злотворният обитател на престъпния свят професор Джеймс Мориарти да си сътрудничат като стари приятели, вместо да останат заклети врагове. Да си сътрудничат, за да спасят цяла Европа от катастрофа.

Да, в една швейцарска планина, докато навън се вихреше стихийна буря, двамата преплитаха умовете си ведно, напасваха се един спрямо друг, сътворяваха хибрид на доброто и злото: оръжие, което щеше да нанесе първия ни удар срещу заплаха, каквато светът не беше виждал дотогава – и се моля на бог никога повече да не види. На свечеряване Мориарти ме погледна и протегна ръка към мен. Кимнах и изсипах в шепата му патроните, всеки от които трябваше да прати по един мъж в гроба, ала тогава… Но май избързвам. Холмс все цъка с език, като правя така.
– Всичко по реда си, Уотсън. Няма ли ред, остава ни само безредие.
И признавам, има право. Затова ще следвам хронологията на събитията.

В предходните ми разкази, най-вече в този за чудатата история на гръцкия преводач, ми се отдаде възможност да обрисувам клуб „Диоген“, леговището на най-негодните за клубно членство мъже в Лондон. Всеки господин, презиращ дори мисълта за социални контакти, можеше да се оттегли в приглушената му среда и да се отдаде на четене на вестници или дебели книги в атмосфера, лишена и от най-тихия звук. Факт е, че всеки, дръзнал да отчете присъствието на друго човешко същество в публичните стаи на клуба, рискува трайно отстраняване. В ситуации на живот и смърт Стаята на непознатите е предвидена за комуникация, но всеки член, забелязан да влиза или излиза от нея, все пак получава черна точка срещу името си в членската книга на клуба. Накратко това беше идеалното място за брата на Холмс, Майкрофт (който всъщност беше един от основателите на клуба). Шерлок приписва на брат си ум, често надминаващ неговия по въпросите на криминалните разследвания – факт, на който Тайните служби редовно разчитат по думи на Холмс, – но със закърнели способности заради леността на собственика му.

Въпросната инертност беше вродена черта, но в периода, който описвам, вече се беше превърнала в медицинско състояние. Майкрофт беше отседнал в една от спалните на клуба и ме извикаха да му предложа лечение. Стаята беше практично обзаведена – обитателите на клуба предпочитат спартанската мебелировка. Ако изпълнява функцията си, нека служи. Ако само внася красота – на боклука. Затова в стаята имаше няколко солидни стола, писалище и никакви картини, плакати и вази с цветя. Застанахме в долния край на леглото, в което Майкрофт четеше едновременно монография за азиатските паякообразни – в дясната ръка, и пълно италианско издание на „Божествена комедия“ на Данте – в лявата. Облеченият в бяла престилка домакин на клуба, който ни заведе до стаята, измърмори шепа дрезгави думи, навъртайки се безпричинно няколко секунди, впил ненавистен поглед в нас, после напусна начумерено – и тогава устата на Майкрофт се изви в тънка усмивка.

– Уверен съм, Шерлок, че не ти е убягнало мрачното поведение на Манинг в последно време? – програчи той.
Докато Шерлок е висок, блед, слаб и ъгловат, със зализана назад черна коса, пронизителни зелени очи и осанката на индийски аскет, способен за нула време да свика завидна жизненост, Майкрофт е нисък и закръглен, с тъмна кожа и причудлива козя брадичка, с която леко наподобява руски анархист. Сега носеше копринена пижама и египетски фес, докато ние, идвайки от гъстия зимен смог – същинска зеленикава грахова супа, в която файтоните и уличните метачи се блъскаха едни в други, а джебчиите заработваха достатъчно пари да се пенсионират, – бяхме загърнати в дебели мокри палта. А помещението беше толкова тясно, че усещахме как парата се издига от дрехите ни. Дори сред съотборниците ми от ръгби клуба „Блекхийт“ се смятах за едър екземпляр, така че буквално ми се наложи да се набутам в малкото помещение. Искаше ми се да сваля подгизналите си връхни дрехи, но просто не разполагах с достатъчно пространство за целта."
Из книгата

Вакон ООД
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 2
vakon.vakon@abv.bg