Всичко опитах

Съпротива, сълзи и гневни изблици: детето между първата и петата си година. Рев, тръшкане, истерични кризи - всеки родител се е сблъсквал с тези изнервящи прояви на детето си. И често ги е тълкувал като съзнателна съпротива, умишлено непослушание, откровено нахалство. А може би те не са това, което изглеждат. Откритията на невронауките и експерименталната психология предлагат други обяснения, популярно представени във "Всичко опитах" - едно занимателно и полезно, прекрасно илюстрирано четиво, което хвърля нова светлина върху поведението на "невъзможните" деца. И показва как може да се преживее безболезнено и от родителя, и от детето периодът от една до петгодишна възраст.

Илюстрации: Анук Дюбоа.

Изабел Филиоза е психотерапевт, страстна застъпничка на позитивното родителство, създателка на работилници за родители и професионалисти, автор на близо 30 книги за психо-афективното развитие на детето, преведени на 20 езика.

"Имам две деца. Понякога се разбирах чудесно с тях, но се случваше да ме докарат до отчаяние. Чувствах се безсилна, обземаха ме съмнения, а в главата ми се трупаха въпроси, на които не намирах отговор. Трябваше ми книга, която да ми обясни какво преживяват децата ми в конкретната ситуация и как да реагирам. Отхвърлях прибързаните анализи на околните: "Дъщеря ти капризничи, синът ти се опитва да те манипулира, трябва да им покажеш кой командва тук...".

Малкото, което знаех за детския мозък, ме караше да се съмнявам, че хлапетата са способни на подривни стратегии, и ми се струваше странно, че на една и съща възраст децата имат сходно поведение. То навярно означаваше нещо. Дали смущаващото родителите държане трябваше да се тълкува единствено като детски опит за надмощие, след като на година и половина хлапетата ви гледат в очите и правят онова, което сте им забранили, а двегодишните масово плачат и се тръшкат, или пък дванайсетгодишните момчета отказват да се изкъпят, а петнайсетгодишните тийнейджърки струпват в стаята си всички налични в къщата (мръсни) чинии...

Щом подобно поведение е толкова разпространено, трябваше ли да го наричам манипулативно и насочено срещу мен? Работната ми хипотеза бе, че дори крайното поведение на децата отговаря на нуждите на техния растеж. За мен бе важно да разбера мотивацията им, защото всички ние се държим по начин, съответстващ на нашите тълкувания (или разбирания). Традиционните възпитателни модели се оказаха неубедителни, установявах го както в кабинета си по психотерапия, така и в собственото си всекидневие. Доверието в себе си, увереността, хармоничните връзки не се срещат често сред възрастните. А аз исках да направя от децата си отговорни и независими хора, които да общуват спокойно, да не се паникьосват при мисълта, че ще говорят пред публика, и да спазват правилника за движение не защото ги е страх от катаджиите. Искаше ми се да се държа възпитателно във всяка ситуация. Първо да размислям, после да действам.

В тази книга описвам резултата от моите размисли. Не давам готови рецепти, защото не съществува рецепта, с която да възпитате детето си във всяко отношение! Много често по време на лекциите или на участията ми в радиопредавания родителите настояват да им дам решението на онова, което описват като проблем. Готово за употреба решение няма. Има най-различни подходи към проблема и най-различни решения. Когато става дума за общуване, не се доверявайте на онези, които твърдят, че има "едно-единствено решение".

На една от моите лекции майка взе микрофона и попита: "Как да реагирам, когато тригодишното ми дете рита и реве, та се къса?". Тя определи въпросния рев като проблем, който на всяка цена трябва да се отстрани. Сякаш малкото плаче безпричинно. Въпросът на майката предполагаше, че съществува ефикасна техника, която да прекрати всеки плач независимо от произхода му. На стр. 26 ще видим, че без да знае какво преживява синът ѝ на тригодишна възраст, майката сама е предизвикала изблика, който се стреми да потуши. С удивление ще откриете как несъзнателно, разбира се, вие сте причината детето ви да се държи по начин, който не одобрявате. Отговорът винаги е бил пред очите ни. Щом проумях какво се случва между децата ми и мен, открих очевидното. Аз бях отговорна за съпротивата, която срещах, защото децата реагират на принудата и заповедите също като нас, те изпитват същите чувства като възрастните, като мен... Щом промених поведението си към тях, започнах да постигам всичко, което преди ми се изплъзваше. За мен това бе откровение, което споделям в тази книга.

"Всичко опитах!" Толкова често чувах тези думи. Те означават: "Използвах всички мои психологически автоматизми, за да се справя с проблема". Затова реших да опиша в началото източника на трудностите, след което да предложа възможен изход, за който дори не си помисляме в разгара на разправията."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Предговор
Упътване
Детето се отглежда по-трудно от фикус

• Какво е каприз?
• Какво се случва?
• Детето чувства ли се обичано?
• Изразявайте обичта си с думи
• Отделяйте време, за да бъдете с него
• Докосвайте го, прегръщайте го, галете го...
• Физическият контакт
• Плач, тръшкане и други емоционални бури
• Не я свърта на едно място
• Той непрекъснато се люлее на стола
• Ролята на родител
• От възрастта е!

От година до година и половина: Периодът на родителското "Не"!

• Казвайте: "Стоп!" вместо: "Не"!
• Насочвайте детето чрез движения
• Тя не спазва правилата, престъпва границите, не спазва забраните!
• Тя ме гледа в очите и прави точно това, което току-що ѝ забраних!
• Той няма никакво търпение!
• Той сочи с пръст и иска всичко!
• Тя пада, но ме поглежда и чак тогава се разплаква
• Тя плаче неистово, щом се отдалеча
• Той се буди нощем

От година и половина до две: Периодът на детското "Не"

• Тя не ме слуша
• Той крещи при най-незначителната фрустрация
• Писна ми от нейните въпроси
• Той прави само бели
• Той удря, хапе, скубе коси

От две до две години и половина: Ред и последователност, но без заповеди!

• В главата ѝ цари собствен ред
• Ред и последователност
• тя не иска да си тръгне от детската площадка
• Покажете на детето, че знаете какво чувства
• Тя се бои от всичко непознато
• Той трудно заспива
• Той не чува, като го викам
• Тя не иска да яде или си играе с храната
• Той говори неприлични думи

От две и половина до три години: "Аз, аз... Искам сама!"

• Мога сама!
• искам!
• Той не знае какво иска!

На три години: Заедно с другите

• Не искам!
• Тя знае правилата, но не ги спазва!

От три и половина до четиригодишна възраст: Зараждането на въображаемото, чудеса и кошмари

• Тя рисува навсякъде и реже каквото ѝ попадне
• На всичко отгоре твърди: "Не бях аз"!

На четири години: надмощие, правила, представа за себе си

• Тя си измисля и се хвали
• Той е срамежлив
• Тя не умее да си сдържа езика
• Боли я коремчето

От четири и половина години до пет: Поява на самосъзнание и трудно социализиране

• Той е свенлив
• Тя толкова бавно се облича
• Той непрекъснато задава въпроси

Поставяне на граници

• Да отказваме, като приемаме предизвиканата емоция
• Давайте указания вместо забрани
• Една дума е достатъчна!
• Създавайте чувство за отговорност, а не за вина
• Давайте информация
• Силата на описанията
• "Беля" ли?
• Наказанията
• Виковете
• Принизяване, сърдене, обидни определения
• Удари, плесници, пердах
• Изолиране, time-out
• Отхвърляне
• Засрамване
• Прошка и поправяне на грешката вместо него
• Естествени или логични последици, какви да бъдат полезните санкции

Караниците между децата

• Съревнование
• Разреждане на напрежението
• Тя не си дава играчките
• Първо ти, после той
• Борба за територия
• Борба срещу регресията
• Той ми подражава!
• Тя не иска да играе с приятелката си

Според възрастта им

• Той лъже
• Научете ги постепенно да подреждат стаята си
• Какво да правя?
• Днешните деца по-непослушни ли са от вчерашните?

Заключение
Благодарности