"Имам две деца. Понякога се разбирах чудесно с тях, но се случваше да ме докарат до отчаяние. Чувствах се безсилна, обземаха ме съмнения, а в главата ми се трупаха въпроси, на които не намирах отговор. Трябваше ми книга, която да ми обясни какво преживяват децата ми в конкретната ситуация и как да реагирам. Отхвърлях прибързаните анализи на околните: "Дъщеря ти капризничи, синът ти се опитва да те манипулира, трябва да им покажеш кой командва тук...".
Малкото, което знаех за детския мозък, ме караше да се съмнявам, че хлапетата са способни на подривни стратегии, и ми се струваше странно, че на една и съща възраст децата имат сходно поведение. То навярно означаваше нещо. Дали смущаващото родителите държане трябваше да се тълкува единствено като детски опит за надмощие, след като на година и половина хлапетата ви гледат в очите и правят онова, което сте им забранили, а двегодишните масово плачат и се тръшкат, или пък дванайсетгодишните момчета отказват да се изкъпят, а петнайсетгодишните тийнейджърки струпват в стаята си всички налични в къщата (мръсни) чинии...
Щом подобно поведение е толкова разпространено, трябваше ли да го наричам манипулативно и насочено срещу мен? Работната ми хипотеза бе, че дори крайното поведение на децата отговаря на нуждите на техния растеж. За мен бе важно да разбера мотивацията им, защото всички ние се държим по начин, съответстващ на нашите тълкувания (или разбирания). Традиционните възпитателни модели се оказаха неубедителни, установявах го както в кабинета си по психотерапия, така и в собственото си всекидневие. Доверието в себе си, увереността, хармоничните връзки не се срещат често сред възрастните. А аз исках да направя от децата си отговорни и независими хора, които да общуват спокойно, да не се паникьосват при мисълта, че ще говорят пред публика, и да спазват правилника за движение не защото ги е страх от катаджиите. Искаше ми се да се държа възпитателно във всяка ситуация. Първо да размислям, после да действам.
В тази книга описвам резултата от моите размисли. Не давам готови рецепти, защото не съществува рецепта, с която да възпитате детето си във всяко отношение! Много често по време на лекциите или на участията ми в радиопредавания родителите настояват да им дам решението на онова, което описват като проблем. Готово за употреба решение няма. Има най-различни подходи към проблема и най-различни решения. Когато става дума за общуване, не се доверявайте на онези, които твърдят, че има "едно-единствено решение".
На една от моите лекции майка взе микрофона и попита: "Как да реагирам, когато тригодишното ми дете рита и реве, та се къса?". Тя определи въпросния рев като проблем, който на всяка цена трябва да се отстрани. Сякаш малкото плаче безпричинно. Въпросът на майката предполагаше, че съществува ефикасна техника, която да прекрати всеки плач независимо от произхода му. На стр. 26 ще видим, че без да знае какво преживява синът ѝ на тригодишна възраст, майката сама е предизвикала изблика, който се стреми да потуши. С удивление ще откриете как несъзнателно, разбира се, вие сте причината детето ви да се държи по начин, който не одобрявате. Отговорът винаги е бил пред очите ни. Щом проумях какво се случва между децата ми и мен, открих очевидното. Аз бях отговорна за съпротивата, която срещах, защото децата реагират на принудата и заповедите също като нас, те изпитват същите чувства като възрастните, като мен... Щом промених поведението си към тях, започнах да постигам всичко, което преди ми се изплъзваше. За мен това бе откровение, което споделям в тази книга.
"Всичко опитах!" Толкова често чувах тези думи. Те означават: "Използвах всички мои психологически автоматизми, за да се справя с проблема". Затова реших да опиша в началото източника на трудностите, след което да предложа възможен изход, за който дори не си помисляме в разгара на разправията."
Из книгата
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
