Нощта ще бъде спокойна

Книгата представлява интервю или по-скоро беседа между Ромен Гари и Франсоа Бонди, приятел на автора от детството, в което писателят говори буквално за всичко. Повечето неща се въртят около дипломатическата кариера на Гари (включително в България). По този въпрос споделя любопитни неща. Говори за кариеризма, шантажите и убийственото лицемерие в тези среди (разбира се, нищо изненадващо), което съперничи и на това в киносредите в Холивуд. За аза, издигнат в култ до умопомрачение, за мачизма у мъжете и политиците, за деликатните си лични отношения с Де Гол...

В някои моменти Гари отговаря чисто дипломатично, така че да не каже нищо, в други дори повишава тон (разбирано от реакциите на Бонди). Немалко време отделя и за военно-политическата и икономическата ситуация във Франция, Европа и света, за отношенията между великите световни сили. Особено чувствителен писателят е към темата за майката, за жената и превръщането ѝ в клише. Апелира за един по-женствен, по-християнски свят.

Нещо куриозно, но не и необичайно за поведението на Ромен Гари е, че Нощта ще бъде спокойна всъщност е... измислено интервю, като и въпросите, и отговорите са написани от самия Гари! Франсоа Бонди, журналист, преводач и издател, приятел от детските години, просто се съгласява Гари да използва името му за тази книга. Въпреки мистификацията, тук се срещаме с един разкошен Ромен Гари. До болка и до смях откровен, безпардонен, човечен.

Ромен Гари е роден в Русия през 1914 г. Пристига във Франция на четиринайсет годишна възраст. През 1938 г. е мобилизиран в авиацията. Като пилот в лотарингската ексадрила участва в битката за Англия и в кампаниите в Африка, Абисиния, Либия и Нормандия. Кавалер е на Почетния легион. Постъпва в Министерство на външните работи като секретар и съветник в посолството в София, в Берн, а по-късно във Външно министерство. Представител в ООН от 1952 до 1956 г. По-късно - шаржедафер в Боливия и генерален консул в Лос Анджелис. През войната, между две сражения, Гари написва Европейско възпитание, преведена на двайсет и седем езика и отличена с наградата на критиката през 1945 г. За Корените на небето получава Гонкур през 1956 г. След нея написва още 27 романа, есета и мемоари. Като режисьор снима два филма: Птиците умират в Перу (1968 г.) и Kill (1972 г.). Бил е женен за актрисата Джийн Сийбърг от 1962 г. до 1970 г. Ромен Гари се самоубива на 2 декември 1980 г. Няколко месеца по-късно става ясно, че той е автор и на 4 романа, подписани с името Емил Ажар, като един от тях Животът пред теб също е награден с Гонкур през 1975 г.

Книгата е част от поредицата Автентично на издателство Леге Артис.

"Майките съществуват именно с тази цел - да породят тази нужда, частицата женска природа, без която цивилизацията никога не би просъществувала."

"Не пиша петиции, не размахвам лозунги, не манифестирам, понеже имам зад гърба си творчество от двайсетина тома, което протестира, манифестира, отправя петиции и питания, крещи, сочи и освирква и което е единственият смислен мой принос. Книгите ми са тук, говорят сами по себе си и нищо по-добро не бих могъл да направя."

"За мене войната беше постепенното изчезване - един подир друг, излитане след излитане под кои ли не небеса - на единственото човешко племе, на което съм принадлежал изцяло... Последното нещо от което се нуждае младежта, е героичната смърт."

"Нека кажем, че човекът е една непостижима съблазън, и да приключим."

"Няма мой роман, който да не е и история за любовта: към някоя жена или към човечеството, към някоя цивилизация или към свободата, към природата или живота, което в крайна сметка е едно и също."

"Липсата на любов заема много място."

"Смехът, присмехът, осмиването са начин за пречистване, за прочистване; те подготвят бъдещите оздравени зони. Изворът на всенародния смях и на всичко комично е именно върхът на иглата, пукнала балона на "аза", издут от усещането за значимост. Той е Арлекин, Чаплин и всички останали "облекчители" на "аза". Комичното е напомняне за нашата нищожност. На "аза" гащите му падат винаги пред хората. Условностите и предразсъдъците се опитват непрекъснато да прикриват голия задник на човека и са ни довели дотам, че сме забравили изначалната наша голота."

"Майките не са сред най-добре платените, както знаеш. Моята, поне се сдоби с правото на една книга."

"Корупцията е мерзкият, но неизбежен коректив както на Запад, така и при народните демокрации."

"Съществува един вид крехкост, прозрачна и изплъзваща се, с камелии, но от желязо."

"Мислех, че няма да мога да живея без нея, но човек превъзмогва всичко, и това е най-противното."

"Културата няма абсолютно никакъв смисъл, ако не променя живота на хората. Не значи нищо. Луксозна компаньонка. Все ми е тая, ако забранят Рембранд на слепите, Достоевски - на неграмотните и Бах - на глухите..."

"Влезеш ли в политиката на извадените ножове, винаги рискуваш да се натъкнеш на нож по-дълъг от твоя."

"Френските ръце си бяха същинска цивилизация, докато не се появиха джобовете. Днес страната се състои от джобове, които трябва да се тъпчат и издуват с цел да станат още по-натъпкани и издути... От мига, в който човек загуби творението си и се окаже неспособен да го възпроизведе или поне да направи жертвите, необходими за създаването на друго такова, с подобно човешко вдъхновение, от мига, в който душата се превърне в непрестанно издуващ се джоб, трябва да приемем реалната същност на цивилизация, към която принадлежим - прекомерно, застрашително тоталитарна в своите прояви на материализъм, - и честно да си признаем къде се намираме."

"Винаги, във всяка програма, има един въпрос, който трябва да бъде предварително разгледан - въпросът за човека, за хората. Именно там се провалят програмите, по отношение на хората, след което провалят и самите хора..."

"Светът би могъл да избира само дали да му задръстят мозъка до дупка с информация, или да му го промият."

"Азът" обаче си остава най-големият смешник, но има склонността да го забравя. Разбира се, понякога дава добри плодове, но редовно трябва да му се подкастрят клоните, както на всички овошки. Хуморът върши добра работа."

"А човекът не може да живее без любов. Или поне аз не мога."

"Няма мой роман, който да не е и история за любовта: към някоя жена или към човечеството, към някоя цивилизация или към свободата, към природата или живота, което в крайна сметка е едно и също."

"Първият контакт на детето с цивилизацията е контактът му с неговата майка и следователно връзките на една цивилизация, в същинския смисъл на думата, с нейните човеци са връзки на майката с всичките нейни деца..."
Из книгата