Разкази за деца и юноши

Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Лев Толстой Времетраене: 1:07 мин. Онова, което крия горе Джонатан Баркър Времетраене: 0:57 мин. Зузугало. Ученето е забавно Времетраене: 0:52 мин. Татул Тео Енев Времетраене: 0:53 мин. Вечната Ванга Вадим Пустовойтов, Владимир Измайлов Времетраене: 1:04 мин. Терапевтични карти Рейвъри Гленхард Времетраене: 0:58 мин. Приключенията на малкия Тайки Поля Георгиева Времетраене: 1:01 мин. Косача и врабчето Брин Уивър Времетраене: 0:50 мин. На всичко с любов Мат Кан Времетраене: 0:46 мин. Да се срещнем край езерото Карли Форчън Времетраене: 0:58 мин. Домът Марион Дж. Ел Времетраене: 1:03 мин.

Разказите, включени в сборника, са всепризнати в цял свят за класика в детската литература.

В "Кавказки пленник" офицерът Жилин попада в плен сред враждебно настроени жители на едно село. Сред тях единствено малката Дина се сприятелява с него и му помага да премине през пленничеството по-леко.

В разказа на Чехов "Кащанка" се разказва за едно малко куче, смеска между дакел и улично псе. То попада на улицата, а от там го прибира случаен минувач и напълно променя съдбата му. Въпреки това, малкото куче не забравя предишните си собственици и живота си с тях.

Удивителен е и разказът на Платонов "Юлска буря", който разказва за пътешествието на две деца - Антошка и по-голямата му сестра, които се сблъскват с непредвидени опасности, но успяват да надвият детските си страхове.

Авторите, чиито произведения са включени в този сборник, разкриват фините и сложни преживявания на своите герои, позволявайки им да погледнат на света по нов и необичаен начин. Всички истории са поучителни, без да са дидактични и учат на честност и смелост. Черно-белите илюстрации в книгата допринасят за по-цялостното възприемане на всяко отделно произведение.

Книгата е част от поредицата "Златни страници" на издателство "Паритет" и е подходяща за деца в училищна възраст.

"Почти през цялата нощ Жилин не спал. Нощите били къси. Гледа през една пролука - вече се развиделявало. Станал, разкопал още пролуката и погледнал през нея.

Вижда той през пролуката път, който се спуска надолу, вдясно татарска къщурка, до нея две дървета. Черно куче лежи на прага, коза с козленца ходят и въртят опашчици. Гледа - отгоре слиза младичка татарка с пъстра широка дреха, с шалвари и ботуши, главата ѝ покрита с кафтан, а върху главата - голям тенекиен гюм с вода. Върви тя, снагата ѝ потрепва и се прегъва, а за ръка води бръснато татарче, само по ризка. Влиза татарката с водата в къщата, а оттам излиза вчерашният червенобрад татарин, с копринен бешмет, със сребърна кама на колана и с обуща на бос крак. На главата му висок червен овчи калпак, килнат назад. Излиза, протяга се и поглажда червената си брадичка. Постоял той, казал нещо на слугата и отишъл някъде.

След това минават на коне към водопоя две момчета. Муцуните на конете са мокри. Дотичват още бръснати момченца, само по ризки, без гащи, събират се на купчинка, приближават се, вземат пръчка и я мушкат в пролуката. Жилин им крясва; дечурлигата се разпищяват, хукват да бягат - само голите им коленца лъскат. А Жилин е жаден, гърлото му е пресъхнало. "Да дойдат поне да ме видят" - мисли си той. Чува - отварят плевнята. Влиза червенобрадият татарин, а с него един друг, по-нисък, мургавичък. Той е с черни, лъскави очи, румен, с малка подстригана брадичка; лицето му весело и все се смее. Облечен е още по-хубаво: със син копринен бешмет, красиво обшит. Камата на пояса му е голяма, сребърна, обущата - червени, сафианови, обшити със сребро. А върху тия меки обуща обул други, груби. Калпакът му е висок, от бяла агнешка кожа.

Червенобрадият татарин влиза, изрича нещо, като че ли се кара, обляга лакът на рамката на вратата, побутва камата и като вълк поглежда изпод вежди Жилин. А мургавият - бърз, жив, целият сякаш на пружина стъпва - отива право към Жилин, кляка, хили се, потупва го по рамото и почва бързо-бързо да говори нещо на своя език, намига, цъка. И все повтаря:
– Тоброурус! Тоброурус!
Жилин нищо не разбира и казва:
– Да пия, вода да пия ми дайте.
Черният се смее:
– Тоброурус - все на своя си език.
Жилин с устни и ръце показва, че иска да му дадат да пие. Черният разбира, засмива се, поглежда към вратата и вика някого:
– Дина!
Тича девойче - тъничко, слабичко, тринадесетгодишно, - по лице прилича на черния. Явно му е дъщеря. Със същите черни, лъскави очи и красиво лице. Облечена е с дълга синя риза с широки ръкави и без колан. На полите, гърдите и ръкавите е обшита с червено. Тя е с шалвари и пантофки, а върху пантофките - други обуща с високи токове. На шията си има гердан от руски сребърни монети. Главата ѝ не е покрита, има черна плитка, в плитката - панделка, а на панделката окачени метални пластинки и сребърна рубла.

Баща ѝ казва нещо. Тя изтичва и пак се връща - донесла е тенекиено гюмче. Подава водата и прикляква, така превита, че раменете ѝ са по-ниско от колената. Седи, втренчила очи, гледа как Жилин пие водата - като че е някакъв звяр.

Подава ѝ Жилин обратно гюмчето, а тя подскача като дива коза. Дори баща ѝ се засмива. Той пак я праща някъде. Тя взема гюмчето, излиза, донася безквасен хляб на кръгла тепсийка и пак прикляква превита и гледа, без да откъсне погледа си. Отиват си татарите, затварят пак вратата. Подир малко идва при Жилин ногаецът и казва:
– Хайде, стопанин, хайде!"
Из книгата

Лев Толстой е руски писател, литератор, публицист, мислител и просветител, един от класиците на руската литература, определян като най-великият романист в световната история. Той е член-кореспондент на Императорската Академия на науките (1873 г.) и основоположник на религиозно-нравственото течение, известно като толстоизъм. Творчеството му отбелязва нов етап в руския и световен реализъм, който се явява мост между класическия роман на XIX век и литературата на XX век. Произведенията на Толстой заемат почетно място в съкровищницата на световната литература. Те са многократно екранизирани не само в СССР, но и в чужбина, а пиесите му са поставяни на световни сцени. Романите му Война и мир, Ана Каренина и Възкресение са смятани за едни от най-значимите творби в историята и за връх на реалистичната литература.

Лев Николаевич Толстой е роден на 9 септември 1828 година в имението Ясна Поляна, разположено в Тулската губерния. Той принадлежи към един от най-древните аристократични родове в Русия и е четвърто дете в семейството на граф Н.И. Толстой. След като остава от рано сирак с отглеждането на децата се заема тяхната далечна роднина Татяна Ерголска. Детските години, остават в паметта на Толстой като щастлив период. Той получава домашно образование, след което се записва във Философския факултет на Казанския университет. Там прекарва по-малко от 2 години, след което се връща в Ясна Поляна през пролетта на 1847 година. Животът си от този период, той до известна степен отразява в разказа Утрото на помешчика. По това време Толстой силно се интересува от музика, като любимите му композитори са Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел и Фредерик Шопен. Благодарение на увлечението му към хазарта натрупва много дългове, които успява да погаси след много време. Независимо от това, този период помага на писателя по-добре да разбере себе си и да види недостатъците си. По това време той проявява първите си сериозни намерения да се занимава с литература. През 1852 година в списание Современник е публикувана първата му творба - повестта Детство. Този литературен дебют му носи признание веднага. Първите му произведения поразяват литературната критика със смелостта на психологическия анализ и разгърнатата картина на диалектиката на душата.

След започването на Кримската война (1853 г.) Толстой е прехвърлен на Балканския полуостров, където участва в битката при Олтеница и неуспешната обсада на Силистра, а за службата си в Севастопол е награден с орден Света Ана. През ноември 1855 година писателят се премества в Санкт Петербург и веднага влиза в кръга на сътрудниците на списание Современник ( Н.А.Некрасов, Тургенев, Островски, Гончаров и др.), където е посрещнат като голямата надежда на руската литература. Въпреки приятелското посрещане, активното участие в литературни четения, дискусии и вечери, Толстой не се чувства в своята литературна среда и през есента на 1856 година той се оттегля и след кратък престой в Ясна Поляна през 1857 година заминава в чужбина. През есента същата година се връща обратно в Москва, а по-късно в имението си. Разочарован от литературната общност, светския живот и неудовлетвореността от творческите си постижения довеждат до това, че в края на 50^-те години Толстой решава да се откаже от литературата и се отдава на просветителска дейност. Връщайки се в Ясна Поляна през 1859 година той открива училище за селските деца и помага да се отворят повече от 20 училища в околните села. Това занимание предизвиква у него такъв ентусиазъм, че той специално пътува в чужбина, за да изучи иновациите в образователните системи. През 1862 година започва да издава списанието Ясна Поляна, което е с педагогическа насоченост с приложения под формата на детски книжки за четене.

Антивоенната тема се появява по-късно в романа Война и мир (1869 г.), който разкрива съдбата на пет аристократични семейства в периода 1805-1813 година. Идеята за романа възниква у автора през есента на 1863 година, а първата му част е публикувана в Русском вестнике. Творбата предизвиква огромен резонанс, не остава скрито от обществеността, майсторството, с което Толстой нарисува мащабно епично платно, съчетавайки го с изумителна точност с психологичен анализ, включвайки личния живот на героите в центъра на историческите събития. Горещите дебати около творбата предизвикват създаването и на последващите негови части, в които Толстой развива фаталистичната философия на историята. Романът е преведен на много езици и се превръща в уникално явление както в руската, така и в световната литература. През 1956 година е екранизиран в САЩ, като персонажът на Наташа Ростова е поверен на очарователната Одри Хепбърн. Редица критици определят Война и мир като нов етап от развитието на европейската литература. Една от най-известните творби на Толстой е романът Ана Каренина, който той пише в периода 1873-77 г. Това е книга за живота на съвременното му общество, като авторът изгражда композицията, противопоставяйки две сюжетни линии: семейната драма на Ана Каренина контрастира с живота и домашната идилия на младия помешчик Константин Левин, който като типаж е близък до самия писател и неговия начин на живот. Тази разтърсваща история за трагичната любов на Ана и Вронски се отнася към драматичния период от творчеството на Толстой. Характерите на главните персонажи са изключително сложни и противоречиви. Авторът се стреми да покаже най-фините нюанси на любовта, разочарованието, ревността, отчаянието и духовното просветление. Романът се превръща в истински литературен шедьовър и въпреки че от създаването му е минало повече от век, неговите образи и проблеми са актуални и до днес. Творбата е многократно екранизирана, като последната адаптация е от 2012 година, а в образа на фаталната Ана се превъплъщава британската актрисата Кийра Найтли. Последният роман на Толстой Възкресение (1889-99 г.) въплъщава целия спектър от проблеми, които вълнуват автора в годините на прелома. Той се превръща в един от най-острите социални романи, не само в творчеството на Толстой, но и в цялата руска литература. Сред другите произведения на писателя се открояват Смъртта на Иван Илич, Дявол, Отец Сергей: Повест за бягството от света.

Лев Толстой умира на 20 ноември 1900 година на 82-годишна възраст в Астапово, Русия. Погребан е в Ясна Поляна. Влиянието на писателя и неговата идейна платформа и художествен маниер на развитие на реалистичното течение в световната литература е безспорно. По-специално, въздействието му се усеща в творбите на Ърнест Хемингуей, Томас Ман, Ролан и др.

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на Петербургската академия на науките, по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност Чайка, Три сестри, Вишнева градина и Вуйчо Ваньо в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в Мъжката класическа гимназия, която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в Медицинския факултет на Московския университет. През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание Стрекоза, като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази - Приказките на Мелпомен, а по-късно и Пъстри разкази (1886). През 1887 година сборникът му В полумрака е отличен с престижната Пушкинска награда. През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите Иванов, Горски дух, Сватба и водевилите Мечка и Юбилей, като първата му пиеса Иванов е поставена на сцена през 1887 година в московския театър Корш.

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта Степ, пиесата Вуйчо Ваньо, няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието От Сибир. След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата Остров Сахалин. Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите На заточение и Палата #6. Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа Дамата с кученцето, който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите Чайка, Вуйчо Ваньо, Три сестри и Вишнева градина превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на Чайка. Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Кавказки пленник - Лев Толстой
Бежина Лъка - Иван Тургенев
Кащанка - Антон Чехов
Тримата приятели - Александър Серафимович
Юлска буря - Андрей Платонов