Икономически анализ "разходи - ползи"

Анализът "разходи - ползи" е практическа техника (съвкупност от подходи, методи и процедури) за анализ, оценка и избор на инвестиционни проекти.

В зависимост от критериите за атрактивност и гледната точка различаваме:

• финансов анализ "разходи - ползи";
• икономически анализ "разходи - ползи";
• социален анализ "разходи - ползи".

При финансовия анализ "разходи - ползи" критерият за оценка на разглежданите проекти е ефективност, а гледната точка - на собственика (инвеститора) на проекта. Финансовият анализ "разходи - ползи" се прилага (основно, но не само) в частния (пазарен) сектор на стопанството.

Когато критерият за оценка на проекти е (също) ефективност, но гледната точка в анализа е не (само) на собственика (инвеститора), а на обществото като цяло (националната икономика), говорим за икономически анализ "разходи - ползи". Приложно поле на икономическия анализ "разходи - ползи" е публичният сектор на стопанството.

Накрая, ако към критерия за ефективност добавим още един (допълнителен) критерий в анализа и оценката на проекти - критерий за справедливост, икономическият анализ "разходи - ползи" прераства в социален анализ "разходи - ползи".

Настоящата монография е посветена на теорията и методологията на икономическия анализ "разходи - ползи" - техника за вземане на инвестиционни решения в публичния сектор на съвременното стопанство.

Развитият свят познава и използва икономическия анализ "разходи - ползи" повече от 100 години. Според аналите на историята за първи път тази техника е приложена през 1900 година от Инженерния корпус на американската армия за анализ и оценка на алтернативни проекти за използване на водните ресурси. Скоро след това много други страни започват да прилагат техниката на анализа "разходи - ползи". Само за няколко десетилетия от спорадично и случайно мероприятие икономическият анализ "разходи - ползи" се превръща в регулярен задължителен тест за всички инвестиционни проекти в публичния сектор на стопанството. Натрупват се нови знания и умения в проблемната област, теоретичният фундамент укрепва, методологията се развива и усъвършенства. В края на XX в. приложното поле на техниката на анализа "разходи - ползи" се разширява и постепенно обхваща (почти) всички дела на публичната власт, в това число нормотворческия процес (така наречената оценка на въздействието).

Днес, в зората на третото хилядолетие, икономическият анализ "разходи - ползи" е класически инструмент за рационализиране на публичния сектор и повишаване на общественото благосъстояние в много страни по света. У нас тази техника придоби актуалност след 01.01.2007 година, когато Република България стана пълноправен член на "Европейския съюз".

УНСС
София 1700
жк Студентски град Христо Ботев, ул. 8-ми декември 19
v.mitev@unwe.bg

Въведение
Концептуален фундамент

• Индивидуално благосъстояние
• Обществено благосъстояние
• Обществен оптимум

Критерии за повишаване на общественото благосъстояние

• Критерий на Парето
• Компенсационен критерий на Хикс-Калдор
• Съображения за справедливост

Методология

• Чиста настояща стойност
• Вътрешна норма на възвръщаемост
• Други методи

Икономическа оценка в затворено стопанство без пазарни провали и деформации

• Измерване на икономическите разходи
• Измерване на икономическите ползи

Икономическа оценка в затворено стопанство с пазарни провали и деформации

• Пазарни провали
• Пазарни деформации

Икономическа оценка в отворено стопанство

• Икономическа оценка в отворено стопанство без деформации
• Икономическа оценка в отворено стопанство с деформации
• Икономическа оценка на чуждестранната валута

Социално сконтиране

• Социална норма на дисконт в затворено стопанство без деформации
• Социална норма на дисконт в затворено стопанство с деформации
• Социална норма на дисконт в отворено стопанство

Риск и несигурност

• Понятие за риск и несигурност
• Отчитане на измеримия риск
• Управление на чистата несигурност

Литература
Приложения