Сънище. Поезия

"(...) преодоляването на ограниченията, свободата
като прекрачване (и танц) са в основата на
"органиката" на тази книга, част от
нейната плътна пластика, чужда
на излишното (...)"
Валентин Дишев

Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е НХГ "Илия Петров" и Художествена Академия "Жул Паскин", София. Ирен е художник на картини и думи...

Затварям се
(Пробуждане) бях старица
Пазачът на лодки
Гара Тулн
Като тържествен плод
Вечеря
Пробуждането на Лазар
(Търся) търся сън
Да се пише поезия
Опитвам
Монашеската гърбица на пътя
Гробището е нахранено
Ирисите цъфтят
(Демон) твой съм
Ти ме докосваш
Какво се прави от болка
Нямам нови начини за наблюдение
(Пиета) сгъни тъгата
Надолу надолу
Видях те съсипана
В града на моето детство
Няма картина с толкова рани
Имаш ли нещо да кажеш
(Пълнолуние) някакви обръчи са те затегнали
По едно време
Въртя се и се радвам
Ти си жест
Ти си поклонът
(Anima) недей
Аз съм празно синьо пространство
Земната пчела
Отминавам
Тялото бряг ли е
Настанила се беше нощта
Водата диша в севера
Някой виждал ли е светлината
Някой виждал ли е голямата река
(Цялост) да дадеш като майка
След нежната смърт на листото
Сега