Сънище. Поезия

"(...) преодоляването на ограниченията, свободата
като прекрачване (и танц) са в основата на
"органиката" на тази книга, част от
нейната плътна пластика, чужда
на излишното (...)"
Валентин Дишев

Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена, Австрия. Завършила е НХГ "Илия Петров" и Художествена Академия "Жул Паскин", София. Ирен е художник на картини и думи...

АРС
София, 1000
ул. Стефан Караджа № 22
arsmedia.editor@gmail.com

Затварям се
(Пробуждане) бях старица
Пазачът на лодки
Гара Тулн
Като тържествен плод
Вечеря
Пробуждането на Лазар
(Търся) търся сън
Да се пише поезия
Опитвам
Монашеската гърбица на пътя
Гробището е нахранено
Ирисите цъфтят
(Демон) твой съм
Ти ме докосваш
Какво се прави от болка
Нямам нови начини за наблюдение
(Пиета) сгъни тъгата
Надолу надолу
Видях те съсипана
В града на моето детство
Няма картина с толкова рани
Имаш ли нещо да кажеш
(Пълнолуние) някакви обръчи са те затегнали
По едно време
Въртя се и се радвам
Ти си жест
Ти си поклонът
(Anima) недей
Аз съм празно синьо пространство
Земната пчела
Отминавам
Тялото бряг ли е
Настанила се беше нощта
Водата диша в севера
Някой виждал ли е светлината
Някой виждал ли е голямата река
(Цялост) да дадеш като майка
След нежната смърт на листото
Сега