Краят на думите. Поезия

"Краят на думите е книга с поезия и диалог между текстовете на Мила, и картините на Галина Димитрова - художник, който също дебютира, но в ролята на илюстратор. Думите са премислени, но и дръзки, събрани отвън, от пропътуваното и видяното, но изтръгнати и отвътре, от дълбокото на болката, затова ни заразяват с автентичността си."
Мирела Иванова

Мила Люцканова учи Културология в Софийския университет, а по-късно записва Актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и се дипломира в класа на проф. Атанас Атанасов. В последните десет години работи главно като актриса на свободна практика, има опит и в режисурата. От 2017 г. е един от организаторите на Международен студентски театрален фестивал Данаил Чирпански, който е първият международен форум в България за дипломни спектакли на театрални студенти. От февруари 2023 г. следва магистърска програма Expanded Theater в Академията по изкуства в Берн, Швейцария. Краят на думите е нейният литературен дебют.

АРС
София, 1000
ул. Стефан Караджа № 22
arsmedia.editor@gmail.com

В края на думите бие камбана
За края на думите

• Юли
• Виждам майка си
• Това вечно скитане
• Има хора, които нося на тила си
• В дните, в които четях Камю
• Мечтатели, загледани към слънцето
• Миглите ти разсейват
• Пияна съм - вишна, сиропирала времето
• Лицето ти е цялото в история
• Ти си номад сред думите
• Не съм била в очите ти отдавна
• Алпи, катедрали, витрини
• Надвечер хората бродят по покривите
• Опитвам се да се зашия
• Измествам въздуха във всяка стая
• Писала съм те по летища и гари
• Попивам те с върховете на пръстите
• Есен по есен
• Майка ми тихо пише истории

Бу

• Ако извикам
• Превръщаме се в кръстове
• След една година
• Нова година
• Ще се препънем
• Хората вече не ходят по покривите
• Пролетта се бави, омотана в плацента
• Днес е невъзможно да си друг
• Дъх
• Без край, но с посока