"Ваше Превъзходителство,
Представям Ви тоя доклад лично поради изключителната важност на моето откритие в борбата срещу дискриминацията, която борба се явява една от главните задачи на вашата организация. Във всички социологични системи се приема, че неравенството между хората води началото си от периода на разделянето на труда в първобитното човешко общество, когато едновременно с това започва и оформянето на отделните класи.
В действителност корените на това зло са много по-дълбоки и са се зародили преди появата на човека. Става дума за най-очевидното, но непрекъснато премълчавано неравенство, натрапено върху по-висшите същества на земята - неравенството между половете, по-жестоко от всяко социално потисничество. Дори при кастовото устройство на обществото все пак остава някаква възможност за изправяне на неправдата, възможност за преминаване в друга каста. Само при утвърдената от самата природа дискриминация досега не съществуваше никаква надежда. Родената жена оставаше до смъртта си жена.
Хилядолетия наред човечеството опитва да премахне несправедливостта. То безспорно е постигнало много в борбата срещу расовата, класовата и религиозната дискриминация, макар и не навсякъде и не достатъчно. От хилядолетия опитва някак да изравни и жената с мъжа поне в обществения живот.
За жалост, все несполучливи опити. Не говоря за отвратителното положение на жената, отредено ѝ от мохамеданската религия, от индуистката, от будистката, та и от християнската. Дори в най-напредналите страни, с най-прогресивни социални отношения еманципацията на жената е поначало невъзможна. Получава се някакъв парадокс - новите ѝ права всъщност се оказват нови задължения, притурени към естествените ѝ задължения като майка - години наред, докато е бременна, кърмачка и гледачка на децата, да изостава в своето интелектуално и творческо развитие. И вследствие на това да бъде подценявана при всичките ѝ опити за изравняване с мъжа.
Изключено е да се говори за социално равенство, мечтата на най-великите човешки умове, докато половината от човечеството, независимо от расова, религиозна, народностна и класова принадлежност, остава завинаги онеправдана. В еволюцията си сляпата природа е достигнала отлично разрешение на своите биологични проблеми. Но човешкият род вече надраства нейните проблеми. На преден план излизат неговите, човешките морални проблеми. Рожба на природата, той е длъжен да коригира своята създателка. Идеално социалистическо общество може да се създаде само ако изчезне и половото неравенство между хората.
Вече е напълно възможно да бъде определен полът на зародиша по "телцата на Бар" в околоплодната течност, след което да бъде извършен аборт на нежелания плод. Както е известно, в телесната клетка на жената съществува в активно състояние едната Х-хромозома. Втората преминава в недеятелно състояние, като образува обагрящо се като хромозомите зрънце, прикрепено към клетъчната мембрана, наречено "телца на Бар".
И не само това. Разработват се множество, и то все по-ефикасни, методи за отделяне сперматозоидите, предопределящи мъжкия или женския пол на детето, което предстои да бъде заченато. И ако тези опити не бъдат преустановени навреме и семействата получат възможност да избират свободно пола на бъдещето си дете, бъдете сигурни, че ще се раждат само момчета. Човешкият род ще изчезне като кошер търтовка, където неоплодени майки снасят само яйца за търтеи.
В природата съществуват особени видове хермафродитизъм: протерандрия и протогения. В двуполовото същество първо се изразяват мъжките или женските му качества, а след това - качествата на противния пол. Науката вече разполага с достатъчно примери в тази област: на протерандрия - рибите миксини, които в младостта си са мъжки, а после стават женски, и на протогения - гамбузиевите рибки, някои лососови и много други.
Особен интерес възбужда това явление у червеите бонелии, чиито новоизлюпени личинки са полово недиференцирани. Ако такава личинка се добере до женски екземпляр, тя се прилепва към хоботчето му и се превръща в мъжка бонелия, която паразитира върху женската. Не намери ли гостоприемница, се развива в женски индивид. Дори оформена мъжка, отделена от хобота на женската, става женска. Множеството подобни на този примери ме наведоха на предположението, че определянето на пола не е тъй сурово предопределено от съдбата. Половата двойственост на ембриона не се губи напълно и във възрастно състояние.
Още по времето на моето следване в Делхи бяха постигнати значителни успехи при промяна на пола у растенията. Растителните хормони "гиберелини" превръщаха женските цветове в мъжки, а хормонът "етерон" постигаше обратния ефект. Наблюдавано е често, че кокошки с овариални тумори заприличват на петли. При заболяване на яйчниците у жената се явяват брада и други мъжки признаци. Болестта проказа пък атрофира половите органи. Всичко това укрепваше увереността ми, че не само теоретично, но и практически е допустимо да бъде променен по желание и полът на човека.
Всекиму е известно, че хромозомите, обагрящите се образувания в клетката, са носители на наследствените качества, локализирани в определени участъци - "гени", по нишковидната молекула на дезоксирибонуклеиновата им киселина. Това всъщност е "нишката на живота" от гръцката митология, предопределяща цялото битие на човека, която изпридат безпощадните богини на съдбата - мойрите.
Всички хромозоми са чифтни. У човека двадесет и три чифта. Единствени половите са различни: X хромозома, обуславяща женския пол, и Y хромозома за мъжкия. Y хромозомата у човека е много по-дребна, като закърняла, което ме наведе на мисълта, че тя може да се окаже всъщност дегенерирала X хромозома, тъй като локализираните в нея наследствени фактори не са активни.
Телесните клетки на жената съдържат две X хромозоми, а на мъжа - една X и една Y. В половите клетки, които са с намален наполовина хромозомен брой, яйцеклетката при оплождането дава на бъдещия зародиш само X хромозома, а сперматозоидът - или X, или Y хромозома, в зависимост от което се получава момиче (XX) или момче (XY).
Това е основното правилно - просто до гениалност, за да се получат поравно мъже и жени. Тъй проста беше и моята идея в стремежа ми да наруша това равновесие. Трябваше да открия начин за превръщане на едната от двете Х хромозоми в телесната клетка на жената в Y хромозома. Да превърна женските клетки (XX) в мъжки (ХY). Кастрацията не помага, присаждането на яйчници и семенници - също. Защото и след това съотношението на Х и Y хромозомите в телесните клетки на опитния индивид остава същото и продължава да влияе върху целия хормонален апарат.
Наложи ми се да потърся средства за атакуване на Х хромозомите в клетките на целия организъм. За целта се оказа най-подходяща рибата Петрометопон круентатус. Спрях избора си върху нея поради две причини. Първо - защото протогенията на тази риба е изразена особено ярко, и, второ - защото бях работил с нея по друг повод още по времето на моето следване. При нея природата бе направила откритието, към което се стремях аз, още преди милиони години."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
