Българите и опиатите: Производство и търговия 1879 - 1944

От Освобождението до края на Първата световна война България се вписва напълно в общата световна политика към упойващите вещества, като отглеждането на сънотворен мак и добиването на опиум е неразделна част от българската икономика. След края на световния конфликт и въведените от ОН ограничителни регламенти за търговията с опиатите се появява и организираната контрабанда към черните пазари, изпитващи алкалоиден глад. Между 1919 и 1944 г. българската държава също е въвлечена от нейни и чужди граждани в международната мрежа за производство и нелегална търговия с опиум, хероин и хашиш. Изследването има за цел да проследи легалното производство на упойващи вещества, контрабандата с тях и превенцията на българските власти срещу нелегалното им добиване и разпространение.

Гл. ас. д-р Димитър Гюдуров преподава нова и най-нова история на България в Нов български университет. Изследователските му интереси са в областта на националните, етническите и малцинствените политики в България и Югоизточна Европа.

Нов български университет
София 1618
кв. Овча купел, ул. Монтевидео №21
vruseva@nbu.bg

Въведение
Опиатите по българските земи

• Упойващи вещества
• Българската връзка в Александрия и Порт Саид
• Афион и контрабандисти

По българските следи

• Консултативният комитет по опиума и България
• Вторият доклад на Ръсел паша
• Политика на превенция
• Конвенцията за борба с нелегалната търговия
• Съвещателната комисия по трафика за опиум

Държава и опиум по време на Втората световна война

• В навечерието на военния конфликт
• Опиатите по време на войната

Епилог
Цитирани източници
Списък на съкращенията