В "Теория на международните отношения - том 2" се разглеждат основните нови алтернативни макротеории в науката за МО (НМО). За разлика от традиционните подходи (реализъм, либерализъм, радикализъм), които стоят на позициите на рационализма/позитивизма, повечето от новите теоретични перспективи, появили се след 1980 година, възприемат позицията на рефлективизма, отхвърляща позитивизма като метод на анализ. В книгата са обсъдени най-добре развитите алтернативни макротеории за МО - конструктивизъм, Английска школа и постмодернизъм / постструктурализъм. От гледна точка на хронологията на развитието на НМО този том на книгата е фокусиран върху втория дебат в НМО (между традиционализъм и бихейвиоризъм, или епистемологичните въпроси за това какво може да се научи за МО и как може да се направи това) и четвъртия дебат в НМО, който поставя въпроса какво, от какви позиции и как трябва да се изучават МО.
Освен посочените макроподходи (конструктивизъм, постмодернизъм / постструктурализъм, Английска школа) вторият том на книгата разглежда съществуващите и нововъзникнали среднообхватни и специални теории (на мезо- и микроравнище) и теоретични направления при изследването на МО, възникнали през последните петдесет години на основата на изследвания, осъществени в други научни дисциплини, които са адаптирани към проблематиката на МО. Тук може да се причислят феминистката и зелената теория в НМО. Феминистката теория е разгледана като подобласт на НМО, фокусирана върху така наречените джендър въпроси в глобалната политика.
Обсъдената в книгата феминистка ТМО включва либерални, радикални, марксистки, социалистически, постмодерни, постколониални, транснационални и постструктурни подходи при изследването на МО. От своя страна зелената теория, екологичните проблеми и политики са нов обект на изследване в ТМО. Екологичните подходи отхвърлят разбирането, че суверенните държави имат пълна власт да се разпореждат, както сметнат за необходимо, със сушата, водата и природните ресурси в рамките на своята територия. Екологичните проблеми на човешкото общество обуславят необходимостта от сътрудничество в тази област, а това води до появата на така наречената политическа екология и до възникването на зелената политическа теория, които са анализирани подробно в тази част на книгата.
Освен онтологичните въпроси за реалността на МО, вторият том обсъжда подробно епистемологичните проблеми на дисциплината, показващи какво може да се научи за МО и как да се направи това. Подробно са разгледани бихейвиористките макроподходи за анализ на МО на системно и националнодържавно равнище, а в отделна глава се анализират и микроподходите за бихейвиористки анализ на индивидуално равнище, които изследват поведението на индивидите и лидерите във външната политика и МО.
