Играч втори, бъди готов

Продължение на обичания по цял свят "Играч първи, приготви се". Неочакван куест. Два свята в опасност. Готови ли сте?

Броени дни след като печели състезанието на създателя на ОАЗИС Джеймс Холидей, Уейд Уотс прави откритие, което променя всичко. Скрито в един от трезорите на Холидей лежи технологично чудо, което отново ще промени света и ще направи ОАЗИС хиляди пъти по-невероятна - и пристрастяваща, - отколкото Уейд си е представял, че е възможно. С него се появява нова загадка и нов куест - последното Великденско яйце от Холидей, намекващо за загадъчна награда. А заедно с него и един неочакван, невъзможно силен и опасен нов враг, готов да избие милиони, за да постигне онова, което иска. Животът на Уейд и бъдещето на ОАЗИС отново са в опасност, но този път дори съдбата на човечеството е под въпрос.

Трогателно носталгична и невъобразимо оригинална, както само Ърнест Клайн е способен да пише, Играч втори, приготви се ни повежда на ново креативно, забавно и наситено с екшън приключение през вече познатата виртуална вселена.

"Отново сме в играта... Великолепна комбинация от вълнуваща измислица и застрашителни факти."
The Wall Street Journal

"Много хора мислят, че Ърнест Клайн пише за бъдещето, но истината, е че той пише за сложността на света, в който живеем днес. Независимо от цвета на кожата или пола ви, тази история е за вас и за това какво са игрите в живота ви. Вече живеем в ОАЗИС и голямото предизвикателство е да се опитаме да открием колкото можем повече Великденски яйца по пътя."
Тревър Ноа

Ърнест Клайн, е номер 1 в класацията на бестселърите на New York Times, е писател, сценарист, баща и гийк на пълен работен ден. Автор е на романите "Играч първи приготви се" и Армада, и съсценарист на едноимения блокбъстър на режисьора Стивън Спилбърг. Книгите му са издадени в над петдесет държави и повече от сто седмици са били в списъците на бестселърите на New York Times. Ърнест живее в Остин, Тексас, със семейството си, пътуващ във времето "Дилорън" и голяма колекция класически видеоигри.

Книгата е част от поредицата "Lux In Tenebris" на издателство "Intense".

"След като спечелих състезанието на Холидей, останах офлайн цели девет дни − нов личен рекорд.

Когато най-накрая влязох отново в акаунта си в ОАЗИС, се озовах в новия си просторен офис на последния етаж в небостъргача на ГСС в центъра на Кълъмбъс, Охайо, готов да започна работа като един от новите собственици на компанията. Другите трима все още бяха пръснати по света: Шото се беше върнал в Япония, за да поеме ръководството на клона на ГСС в Хокайдо. Аех се наслаждаваше на дълга ваканция в Сенегал, страна, която открай време мечтаеше да посети, защото предците й бяха родом от там. А Саманта беше заминала за Ванкувър, за да си събере багажа и да се сбогува с баба си Евелин. Щеше да се върне в Кълъмбъс чак след няколко дни, което ми се струваше цяла вечност. За да не скучая до завръщането ѝ, реших да вляза в ОАЗИС и да изпробвам способностите на суперпотребител, с които се беше сдобил аватарът ми.

Настаних се в чисто новия си терминал за достъп до ОАЗИС, модел Habashaw OIR-9400, сложих си визьора и сензорните ръкавици и се логнах. Аватарът ми се появи на мястото, където беше стоял последния път, когато бях излязъл от системата - на планетата Хтония пред портите на замъка на Анорак. Както и предполагах, там вече се бяха събрали хиляди аватари, които чакаха търпеливо да се появя. Според водещите заглавия в новините, някои от тях чакаха от цяла седмица - откакто ги бях възкресил след епичната ни битка с Шестиците.

Първото си официално дело като един от новите собственици на ГСС извърших само няколко часа след битката, когато наредих на администраторите ни да възстановят всички предмети, кредити и нива, които героичните потребители бяха загубили заедно с аватарите си. Сметнах, че това е най-малкото, което мога да направя, за да им благодаря за помощта, а Саманта, Аех и Шото се съгласиха. Това беше първото решение, което взехме с гласуване като нови собственици на компанията.

Веднага щом ме забелязаха, аватарите се спуснаха към мен и ме наобиколиха. За да се измъкна от тълпата, се телепортирах в кабинета на Анорак - стая в най-високата кула, в която можех да влизам само аз, защото носех Робата на Анорак. Черната като обсидиан дреха даваше на аватара ми богоподобните сили, които аватарът на самия Холидей беше притежавал.

Огледах претъпкания с вещи кабинет. Именно тук само преди седмица Анорак ме беше обявил за победител в състезанието на Холидей и беше променил живота ми завинаги. Погледът ми попадна върху картина на черен дракон, окачена на стената. Под нея имаше богато украсен кристален пиедестал, върху който стоеше инкрустиран със скъпоценни камъни бокал. А сгушен в бокала се намираше предметът, който бях търсил дълги години: сребърното Великденско яйце на Холидей.

Приближих се, за да му се полюбувам, и тогава забелязах нещо странно - надпис върху иначе напълно гладката повърхност на яйцето. Надпис, който със сигурност не беше там последния път, когато го видях преди девет дни. Нито един друг аватар не можеше да влезе в тази стая. Никой друг нямаше достъп до яйцето. Затова имаше само един начин надписът да се е озовал върху черупката. Явно самият Холидей го беше програмирал. Възможно беше надписът да се е появил, когато Анорак ми беше дал робата си, но заради вълнението си да не го бях забелязал.

Наведох се и прочетох надписа: ГСС - 13-ти етаж - Трезор № 42 - 8675309. Пулсът ми се ускори и кръвта забуча в ушите ми. Веднага излязох от ОАЗИС и скочих от терминала. Изхвърчах от новия си офис, хукнах по коридора и влетях в първия асансьор, който пристигна. Половин дузината служители на ГСС в него избягваха погледа ми. Досещах се какво си мислят: Ето го новият шеф, също толкова странен, колкото стария.

Кимнах им любезно и натиснах копчето с номер 13. Според интерактивната карта на сградата, която отворих на телефона си, на тринайсетия етаж се намираше архивът на ГСС. Изобщо не се учудих, че Холидей го е сложил там. В един от любимите му телевизионни сериали, Макс Хедрум, тайната лаборатория на Мрежа 23 се намираше на тринайсетия етаж. А Тринайсетият етаж беше и заглавието на стар научнофантастичен филм, в който ставаше въпрос за виртуална реалност, излязъл през 1999 г. непосредствено след Матрицата и Екзистенц.

Когато излязох от асансьора, въоръжената охрана на пропускателния пункт застана мирно. Като формалност, единият от тях сканира ретините ми, за да потвърди самоличността ми, после ме поведе покрай бариерата и през блиндирана врата към лабиринт от ярко осветени коридори. Накрая стигнахме до голямо помещение със стени, покрити от десетки номерирани врати, които приличаха на огромни сейфове.

Благодарих на охранителя и го освободих, след което огледах вратите. Открих № 42. Поредната шега на Холидей - според един от любимите му романи, Пътеводител на галактическия стопаджия, числото 42 е отговорът на големия въпрос за живота, вселената и всичко останало. Постоях неподвижно няколко секунди, за да се успокоя. След това въведох седемте числа от надписа на яйцето на клавиатурата до вратата на трезора: 8-6-7-5-3-0-9, комбинация, която никой уважаващ себе си ловец не би забравил. Джени, имам номера ти. Трябва да бъдеш моя...

Ключалката изщрака, вратата се отвори и разкри вътрешността на трезора с формата на куб - и голямото сребърно яйце, оставено вътре. Изглеждаше идентично с виртуалното яйце в кабинета на Анорак, само че нямаше надпис върху черупката. Избърсах потните си длани в панталона - не исках да го изпусна - взех яйцето и го поставих на металната маса в центъра на помещението. В долната му част явно имаше тежест, защото след като се разклати, то се изправи отново като играчка невеляшка. Наведох се да разгледам яйцето по-внимателно и забелязах малък овален скенер за пръстов отпечатък близо до върха, почти неразличим от гладката повърхност. Притиснах палец върху него и яйцето се разтвори на две.

Вътре, положено върху синьо кадифе, имаше някакво устройство, подобно на слушалки.

Взех го и го огледах. Устройството представляваше низ от прешлени, който се поставяше на главата от челото до тила, с прикрепени към него в редица десет метални скоби. Всяка скоба беше съставена от съединени подвижни сегменти, а от долната страна на всеки сегмент имаше кръгли сензорни датчици. Така цялото устройство можеше да се преоразмери, за да пасва на глави с всякакви форми и размери. От основата на устройството излизаше дълъг оптичен кабел със стандартен накрайник за ОАЗИС конзоли.

Бясно биещото ми сърце за малко да спре. Това явно беше някакво периферно устройство за ОАЗИС - устройство, каквото никога не бях виждал и което в технологично отношение изглеждаше на светлинни години от познатите ми до момента.

От яйцето се разнесе кратко електронно пиукане и погледнах към него. Пред очите ми проблесна червена светлинка, когато миниатюрен ретинален скенер потвърди самоличността ми за втори път. Тогава малък монитор, вграден в отворения капак на яйцето, се включи и на него за няколко секунди се появи логото на ГСС, след което беше заменено от сбръчканото лице на Джеймс Донован Холидей. Ако се съдеше по възрастта и изпитото му лице, беше записал видеото малко преди смъртта си. Но въпреки лошото си здравословно състояние, не беше в облика на аватара си, както в Поканата на Анорак. Незнайно защо този път беше решил да покаже лицето си под жестоката и непрощаваща светлина на реалността.

− Устройството, което държиш в ръцете си, е Невронен Интерфейс за ОАЗИС, или ОНИ. - Произнесе го "Оу-Ен-Ай". − Това е първият напълно функционален мозъчно-компютърен интерфейс. Позволява на потребителя в ОАЗИС да вижда, да чува, да усеща вкус и мирис и да чувства виртуалната среда, в която се намира аватарът му, благодарение на сигнали, подавани директно към мозъчната кора. Сензорите също така следят и обработват мозъчната дейност на потребителя и му дават възможност да контролира аватара си в ОАЗИС по същия начин, по който контролира физическото си тяло - чрез мисълта.

− Не е възможно - прошепнах стъписано.

− Това е само началото - каза Холидей, сякаш ме беше чул. − ОНИ устройството може и да записва преживяванията на потребителя в реалния свят. Всички сетивни сигнали, получени от мозъка му, се преобразуват в цифрови данни и се съхраняват под формата на .oni (точка-оу-ен-ай) файл на отделен харддиск, вграден в устройството. След като файлът се зареди в ОАЗИС, цялото преживяване може да бъде стартирано отново и преживяно от потребителя, който го е записал, или от друг потребител с ОНИ устройство, с когото е споделил файла.

Холидей се усмихна немощно.
− С други думи, ОНИ ти позволява да преживееш отново моменти от своя живот или от живота на други хора. Да видиш света през техните очи, да го чуеш с техните уши, да го помиришеш с техния нос, да го вкусиш с техния език и да го почувстваш с тяхната кожа. - Холидей кимна делово към камерата. − ОНИ е най-мощното комуникационно средство, изобретявано от човечеството. - Той се потупа по челото. − Сега можем да се включим директно в мозъка.

Чувах думите, но не можех да ги осмисля. Холидей сериозно ли говореше? Или пък по времето, когато беше записал видеото в последния етап от болестта си, вече беше започнал да губи връзка с реалността и не беше с всичкия си? Технологията, която описваше, беше от сферата на научната фантастика. Вярно, милиони хора с физически увреждания използваха ежедневно мозъчно-компютърни интерфейси, за да виждат, чуват и да движат парализираните си крайници. Но дори подобно чудо на медицината все още беше постижимо единствено чрез пробиване на дупка в черепа на пациента и поставяне на импланти и електроди директно в мозъка.

Идеята за устройство, което свързва мозъка с компютър и ти дава възможност да записваш, пускаш или симулираш цялостното сензорно преживяване на човешко същество, присъстваше в някои от любимите научнофантастични романи, телевизионни сериали и филми на Холидей. Например симстим - технологията за симулирана стимулация от романа на Уилям Гибсън "Невромантик". Подобен вид технология за записване на преживявания имаше и в "Брейнсторм" и "Странни дни", два от любимите филми на Холидей..."
Из книгата

Intense
София 1528
бул. Искърско шосе 19
office@locus-publishing.com