В книгата на Добрин Денев "Посланието на Фестос" ще се търсят отговори на зададени въпроси като кои са най-древните цивилизации, езици и култури и къде се намираме ние сред тях. ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
Книгата е предназначена за учители, студенти, родители и широк кръг от специалисти, които се интересуват от проблемите на предучилищното възпитание, от връзката на детето с фолклорната традиция, от съвременните интерпретации на българската празнична обредност. Тя запознава със съдържанието и начина на честване на пролетни и есенни празници, отчитайки регионалното им своеобразие. Предложеният сценарий, описаните занимания и ситуации нямат задължителен характер - от учителя зависи доколко и как да ги реализира в собствената си педагогическа практика. Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа ... |
|
"С книгата си Булгарите и българите в Крим. Езиковоархеологическо изследване" Марияна Парзулова дава своите приноси в две научни области - булгарознанието и българознанието. С огромната си събирателска работа за откриването на езиковите следи от булгарите в Крим тя "прокарва пъртина" в бялото поле, създадено изкуствено от руската наука за присъствието им на Кримския полуостров. За първи път тя представя друго четене на българската история на Крим, различна от тази в историографията, която при отсъствието на документи изгражда презумпцията, че че тази територия е заселена от българскотоколяно Чдар ... |
|
"Македония е кървящата рана на България". Това съм написал преди около 15 години в една книга за България - и не съм променил дефиницията си до днес, нито пък имам намерение да го направя някога, поне докато не доживея събирането на майка и дъщеря, тоест затварянето на тази рана. Докато горната теза в книгата си съм подкрепил с аргументи и факти цитирани най-вече по писанията на чужденци за Македония и нейното предимно самоопределящо се като българско население, понякога ми попадат безценни свидетелства и щрихи от портретите на знайни и незнайни борци за освобождението на целокупната българска земя. Такъв е ... |
|
Писмата на кап. Калайджиев ни отвеждат на поход по фронтовете на Първата световна война, където българските войници и офицери се сражавали за родината. Писани в землянки и окопи, тези писма обрисуват автентичните впечатления на един пряк участник във военните действия, доста различни от сухите военни комюникета и натруфени кореспонденции. Това, което обаче прави силно впечатление, е сърдечната, неформална връзка между командващи и подчинени. Във всеки ред от тези писма личи благата, сърдечна и искрена обич на офицера към неговите войници от ротата, за които "ротният" е другарят, ръководителят и бойният пример. ... |