"Понякога нищо не върви както трябва. Абсолютно нищо. Без значение какво правите - всичко, до което се докоснете, просто се разпада. Всичко се обърква. Каквито и усилия да полагате. То пак се обърква. За щастие, има и дни, в които нещата като че ли се нареждат малко по-добре. Животът си върви и вие действително постигате много. Не ви заплашват надвиснали катастрофи, макар че може би ви се иска положението да бе още по-добре.
А има и такива дни, в които всичко е като по мед и масло. Изпълнени сте с вдъхновение, страст и мотивация. Откривате възможности, въпреки че само преди седмица всичко е било обвито в мъгла и отчаяние. Разбира се, това може да се дължи на времето, но е по-вероятно да се намирате в състояние на позитивен поток; да сте в зоната; планетите изведнъж да са се подредили хармонично - или пък просто има и такива дни. В момента не е толкова важно откъде идва цялата позитивна енергия - важното е, че я има и че от това ви е хубаво. Тя нахлува във вас и ви изпълва и за няколко вълшебни мига вие осъзнавате колко просто е всичко. Чудите се защо досега не сте се сещали. Светът е, така да се каже, в краката ви. Трябва само да го направите!
Усещането, че сте абсолютно непобедими. Осъзнаването, че можете да правите каквото поискате. Разбили сте шифъра, намерили сте правилните първоначални ходове и енергията ви бликва. Това е моментът! Чувството, че успехът идва! Странното обаче е, че само десет минути по-късно - или половин минута по-късно - всичките ви пробивни идеи изчезват, изпаряват се. Всякаква мисъл за новото, светло бъдеще е станала на пух и прах. Големите ви амбиции са разбити. Възможностите, които допреди малко са ви изглеждали толкова обещаващи, изведнъж ви се струват абсолютно непостижими. Обзема ви пълно изтощение. Всичко е мрак и силите са ви напуснали. В момента се чувствате неспособни на каквото и да е. Как е възможно да направите този преход от въодушевление и възхита към безрадостна празнота за броени минути? Къде отиде цялата бурна самоувереност и енергичност? Изтече необратимо по някакъв мисловен канал? И ако е така - кое го причини? Денят, седмицата, годината започна толкова страхотно, а сега всичко ви се струва безнадеждно. Отговорът е прост. Срещнали сте вампир. Вампир, чието призвание в живота е бързо и ефективно да унищожава мечтите на хората, като скрие от погледа им каквато и да е переспектива за светло бъдеще. Пътя ви е пресякъл енергиен вампир.
Енергийният вампир е мисловен натрапник, който сякаш живее, за да изсмуква енергията на хората. Въпреки промяната в нагласата, вие знаете, че онова, което сте били планирали - новото бизнес начинание, пътуването, връзката, за която сте искали да кажете на някого, къщата в провинцията, която сте намерили, изобщо нещото, което ви е зареждало с онази невероятна енергия, - изобщо не е било лоша идея. Било е напълно реалистично. Просто в момента... дори не ви се мисли за него. Някой е успял да ви убеди, че е безнадеждно. В резултат на това вие го прибирате в умствения си архив в папката визии за бъдещето. Ще изчакате. Може би някой друг път. Или пък никога. Идеята е успешно анулирана и може никога повече да не се върне. Всички ние носим в ума си безброй такива идеи като останки...
Енергийните вампири са в състояние да убият желанието ви, без изобщо да полагат усилия. Как обаче да познаете, че ви е поразил енергиен вампир, и има ли начин да му попречите? Факторът, който изсмуква енергията ви, може да бъде работа, група, явление или изобщо нещо, което затруднява живота ви. Изненадващо често обаче виновникът е човешко същество от плът и кръв, което има навика да разваля удоволствието на другите. Някои енергийни вампири изпитват истинска наслада от гледката на чуждия провал. Може би се чувстват големи и важни, като принизяват другите. Има и такива обаче, които с хаотичното си присъствие в живота на хората, също като слон в стъкларски магазин, нанасят непоправими щети, без дори да го осъзнават. Това явление засяга живота ни в един или друг момент. На всички ни се е случвало да преминем от пълна скорост към тотален застой само в рамките на няколко часа. Цялата онази прекрасна енергия трябва да е отишла все някъде, нали? Не бихте ли искали да знаете как да заобикаляте подобни препятствия? Представете си, че има начин да се изплъзвате на нещата и хората, които ви крадат положителната енергия, оставяйки ви с чувство на празнота и объркване! Представете си, че можете да виждате и разпознавате предупредителните сигнали навреме и умело да избягвате най-лошите енергийни загуби!
Тази книга е за енергийните или още психични или емоционални вампири - и трите определения се отнасят за едно и също явление. Изразът не се среща на всички езици*, но значението му дава доста ясна представа за смисъла:
*На родния език на автора - шведския - не се използва изразът енергиен вампир, а енергиен крадец. - Б. пр.
Това са хора, които се хранят с вашата жизнената сила, карайки ви да се чувствате като зомби - нито живи, нито мъртви. И също така създават опасността и вие да постъпвате така с други хора. Може да звучи малко налудничаво, но ако се замислите, алегорията е много на място. В митологията вампирът пресушава жизнената сила на жертвата си, като изпива кръвта ѝ - енергийният вампир прави същото, като му отнема увереността, мотивацията, а понякога и желанието за живот. Не че искам да затъваме в семантика, но наистина намирам приликата за особено интересна. Основната разлика, предполагам, е в това, че вампирите от приказките знаят какво правят и не могат да се контролират, докато енергийните паразити от реалния живот невинаги си дават сметка как въздействат на другите. Освен това хората губят енергията си по различен начин. Напълно нормално е не всички да реагираме на дадена случка по един и същи начин и това вероятно е нещо хубаво.
Някои хора може да се почувстват изтощени от незначителен спор за нещо тривиално, например къде да отидат на почивка, докато от същата ситуация други ще се заредят с енергия. Участието в малък словесен ръкопашен бой им действа възбуждащо. От друга страна, те се побъркват, когато се налага да чакат, докато първата група вероятно не би имала нищо против това. Една и съща ситуация, но коренно различни реакции. Докато мудността на колегите ще предизвиква у едни съвсем леко - или пък нулево - раздразнение, други може да анулират цели проекти, ако околните не демонстрират значителен ентусиазъм още в същия момент. Ако не бъдат приети и оценени така, както смятат, че заслужават, те изобщо няма да си мръднат пръста. От друга страна, те ще откликнат положително на новото и на промяната - неща, които силно не се харесват на първата група. Една и съща ситуация - и отново коренно различни реакции."
Из книгата
