"Никой не работи без да греши. С извиненията си журналистите от мейнстриймните медии искат да ни убедят: и ние, които работим в утвърдените и водещите вестници, радиа и телевизии, правим грешки. И ние сме хора с всички човешки слабости. Въпреки че влагаме усилия, не сме съвършени. Както навсякъде, така и сред нас се срещат "черни овце". Въпреки желанието да изследваме нещата точно и грижливо, понякога се заблуждаваме. В убийственото напрежение на професионалното ежедневие винаги можем да допуснем грешка. Затова ви молим, мили читатели, слушатели и зрители, да проявите разбиране. Все пак същественото е, че когато наистина сме сгрешили, което твърде рядко се случва, си го признаваме и поправяме нещата. Ние работим върху това и всеки ден ставаме все по-добри. Знаем как да контролираме и себе си, и качеството на своята работа. Правим го не за този или онзи, а за вас - зрителите и винаги с най-добри намерения. Повярвайте ни!
Тази гальовна самооценка на мейнстриймната журналистика няма нищо общо с безутешната действителност както в Германия, така и другаде. В крайна сметка, няма голямо значение дали медията е държавна, или частна, както и дали е приела онази деградирала смесена форма, която у нас напоследък характеризират като "обществена" или "публичноправна". Съгласен съм, че някои медии наистина признаха за определени свои допуснати грешки, особено в материалите, свързани с катастрофалните репортажи от Украйна и Русия. Дори се извиниха, но го направиха тогава, когато вече нямаше накъде. Когато съобщението е доказано като обективно погрешно и това е бил единственият изход донякъде да запазят реномето си. В случая обективните грешки са най-малкият проблем! С оглед на тях стигаме до основателния въпрос: вярно ли е или не? Защо винаги говорим за прозападни "грешки"? И никога за проруски? Нито за прокитайски? Съгласно кривата на Гаус за нормалното разпределение би трябвало веднъж да има изгода за едните, друг път - за другите! Също както във футбола - когато разглеждаме грешните решения на съдията спрямо един отбор за целия сезон, те винаги по някакъв начин се компенсират и накрая положението изглежда почти справедливо.
Сега за извиненията. Те със сигурност са похвални...! Това достатъчно ли е? Нима след тях вече всичко е наред? Разбира се, че не е. На практика от обективни заблуди може да пострада всеки, но същинското зло се крие другаде - в тенденциозното манипулативно осведомяване, което междувременно се е превърнало във втора природа на нашите журналисти - толкова естествена, че дори не им прави впечатление. Ето защо и многократно поставяните въпроси - например защо са подходили така, а не иначе, в крайна сметка изобщо не ги тревожат. Дали го правят от вътрешно убеждение? Или за да не научим много, т.е. от цинизъм? А може би със свит в джоба юмрук? От кариеризъм или опортюнизъм? Подобни въпроси препращат към грешна следа, защото проблемът отдавна не се локализира на индивидуално ниво. Той е станал систематичен.
Няма значение дали става въпрос за Ню Йорк Таймс, Льо Монд или Гардиън, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Зюддойче Цайтунг или Ди Велт, СиЕнЕн, БиБиСи, ЦеДеЕф или АЕрДе; всички те преднамерено прикриват важни сведения. Оценяват и претеглят едностранно, предават удобната за тях информация и задържат неприятната. Придружават новините с коментар и едновременно подчертават мнението, което да вземем по въпроса. Всички мерят с един аршин, ползват обвързващи езикови правила, конструират истории според конкретни интереси, водят кампании и откровена пропаганда. И го правят по абсолютно еднакъв начин - господства фрапираща журналистическа хармония. Вместо жизненоважен плурализъм преживяваме постоянно нарастващо медийно хомогенизиране. Изобщо не става дума за неточна, недостатъчна или незадоволителна информация. Така се изисква. Така трябва да бъде. Все още разпространената представа, че медиите съобщават новини "безпристрастно", напълно безкористно и по съвест, е свидетелство за безпределна наивност. За управляващите - дори и в така наречените "демокрации" - журналистите са твърде важни, за да бъдат оставени на самите себе си. Те са просто приобщени в господстващата и властваща система. В съмнителните случаи, заплашващи със сериозни последствия, те обслужват своите собственици, под чийто контрол се намират.
Говорим за медии, които съдействат на системата. Само и единствено от рамковите условия зависи силата, с която се намесват властовите и контролните структури. В спокойни и безметежни времена управляващите демонстрират известно великодушие и либерализъм - тогава отпускат каишката и на журналистиката. Така беше през 60-те и 70-те години; по-възрастните със сигурност си спомнят. В периоди на затруднения и кризи - какъвто е сегашният - нещата са съвсем различни. Тогава хватката става корава и безмилостна и медиите вече не се изживяват като "четвърта власт". Не предоставят някаква всеобхватна информация, която да улесни създаването на обективно мнение. Изобщо не могат да организират открит и честен обществен дебат, вместо това прилежно наливат масло в огъня - и във вътрешния, и във външния."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
