Крадецът на заклинания

Крадецът на заклинания Том Пърсивал Времетраене: 1:47 мин. Книги от поредицата Малки легенди Том Пърсивал Времетраене: 0:53 мин. Изследователят Катрин Ръндъл Времетраене: 1:06 мин. Добрите крадци Катрин Ръндъл Времетраене: 1:09 мин. Следобеден чай в имението Даунтън Гарет Нийм Времетраене: 1:22 мин. Беглецът от Аушвиц Джонатан Фрийдланд Времетраене: 1:04 мин.

Книга първа от поредицата Малки легенди на издателство Таралеж. Запознайте се с Джак и неговата говореща кокошчица Бетси, с Червената шапчица, Рапунцел, Хензел и Гретел и с още много "малки легенди", които се впускат във фантастични приключения!

Джак си живее прекрасно - има вълшебна говореща кокошчица на име Бетси и много приятели, а в градчето му приказките буквално растат по дърветата. Докато един ден не се появява Ананси...

Всичко се променя, когато Джак вижда как Ананси тайно говори с един трол. Троловете носят неприятности и Джак няма да се спре пред нищо, за да докаже, че Приказният град е в опасност. Дори и ако се налага да използва малко открадната магия!

Том Пърсивал е израснал в отдалечено и красиво кътче на Южен Шропшър. Толкова отдалечено, че живеел в малка каравана без електричество или разумна форма на отопление. Според него навярно е сред малцината хора на неговата възраст, които са се научили да четат на газова лампа. След като се утвърждава като автор на картинни книжки и илюстратор, с книгата Малки легенди: Крадецът на заклинания той прави първата си стъпка в литературата за млади читатели. Идеята за поредицата Малки легенди е разработена от Том и дигиталното студио Мейд ин Ми, които заедно изследват нови начини да вдъхновяват следващите поколения с помощта на технологиите и разказването на истории.

"Джак вървеше през Тъмната гора, гушнал под мишница домашната си любимка - кокошчицата Бетси. Той пое горския въздух с пълни гърди. Носеше се усещане за свежест и оживление. Денят щеше да бъде хубав, знаеше го. Джак се запъти към една дървена къщурка, заобиколена от равна дървена ограда. В градината имаше фонтан, който също бе направен от дърво и вместо вода разпръскваше стърготини във въздуха.
– Каквооо? - изкудкудяка Бетси.
– Не се притеснявай, Бетси, това са просто стърготини - отговори Джак.

Никак не се изненада, че кокошчицата му беше заговорила. Все пак Бетси беше вълшебна кокошчица. За съжаление, можеше да казва само "Каквооо?", поради което повечето разговори ставаха доста едностранни. Джак изтри краката си на дървеното килимче и почука на вратата. Дочу тежки стъпки. Вратата се отвори със скърцане, а отвътре се разнесе миризма на дърво. На прага се показа висок дървен мъж, целият покрит със стружки, който държеше дървена чаша.
– Виж ти кой е дошъл! - възкликна мъжът и се усмихна. – Влизай, Джак! Червената и другите са отзад.
Джак влезе в къщата, в която всяка повърхност и всъщност всяко нещо бяха направени от дърво... дори килимът и завесите.
– Как вървят нещата при теб, Джак? - попита бащата на Червената.
– Добре, благодаря - отговори учтиво Джак. – Вие как сте?
– А, Джак, добре съм, много добре! - възкликна бащата на Червената. – Дори тъкмо направих откритие!
– Откритие ли? - попита Джак.
– За дървените чорапи! - отвърна бащата на Червената.
– Сигурно искате да кажете "вълнените" чорапи? - отбеляза Джак.
– Вълнени чорапи ли? - повтори бащата на Червената, сякаш това беше най-странното нещо, което някога беше чувал. – Аз съм дърводелец, Джак, а не "вълноделец"!
– Така си е... - измърмори Джак.
– Искаш ли да ги пробваш? - попита бащата на Червената и му подаде два много твърди чорапа.
– Не точно сега - отговори Джак. – Трябва да тръгвам и да видя какво става с Червената. Благодаря ви за предложението все пак.

Джак претърча през къщата и изскочи в градината. Пред него се издигаше къщичка на дърво. Бащата на Червената я беше издялал от едно огромно дърво. Джак намери приятелите си в главната стая, когато се качи горе.
– Здравейте! - извика той.
Червената се усмихна, Рапунцел направи най-хубавия си реверанс, а близнаците му помахаха въодушевено.
– Здравей... - започна Хензел.
– ... Джак! - завърши Гретел.
Хензел и Гретел често си довършваха взаимно изреченията. Понякога ставаше малко объркващо.
– Здрасти, Джак! - извика Червената. – С какво да започнем: с добрата новина или с лошата?
– С добрата? - колебливо попита Джак.
– Добрата новина е... - каза Рапунцел и направи дълга пауза, – че в града пристига кораб от Далечната земя!
– Каквооо?!? - изкудкудяка Бетси.
Джак ахна. Кораб от Далечната земя! Можеше да има писмо от баща му...
– Аха! - добави Червената. – Всеки момент ще пристигне! Хайде да се надбягваме до Наблюдателната точка, за да видим как акостира: който стигне последен, е миризлив трол!
– А каква е лошата новина? - попита Джак.
– Лошата новина е, че Хензел току-що ти завърза връзките на обувките една за друга! - възкликна Рапунцел, след което тя и другите развълнувано се втурнаха надолу по дървото."
Из книгата

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg