Тайната планина

Книги от поредицата Малки легенди Том Пърсивал Времетраене: 0:53 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Всички в Приказния град знаят, че троловете носят неприятности. Но когато стражата залавя трол шпионин, той се оказва... просто едно дете.

Джак, Ананси, Червената шапчица, Ела и всички приятели решават да помогнат на тролското момче да намери семейството си. Когато успяват да се доберат до планината, където троловете са били принудени да избягат, малките легенди разбират нещо, което разбива представите им на пух и прах.

Книга пета от поредицата Малки легенди на издателство Таралеж.

Джак едва не падна, докато се катереше по Приказното дърво, което растеше насред Приказния град. Някои дървета са неимоверно големи, други са невъобразимо стари, а Приказното дърво се отличаваше с друго. Всеки път, когато някой разкажеше история близо до него, на дървото изникваше нов филиз. От една кратка историйка можеше да порасне листо, а дългите и вълнуващи истории се превръщаха в цели клони, покрити със зеленина.
Човек трябваше само да прокара пръст по някой клон и историята оживяваше в главата му. Усещането беше невероятно! Точно от това дърво бе получил името си и Приказният град.
– Някъде тук горе трябва да е – измърмори момчето.
– Каквооо? – изкудкудяка Бетси, вълшебната говореща кокошчица на Джак.
Бетси можеше да казва само „какво“, но Джак и приятелите му някак винаги успяваха да я разберат.
– Не се ли сещаш? Историята за приключението от снощи – отговори момчето. – Когато се оказахме в капан на един кораб, а капитанът, който между другото беше куче, се беше отправил към остров от кости.
– Каквооо…!? – завъртя очи Бетси.
– Разбира се, че не е било сън! – настоя Джак. – После… когато се добрахме до острова, той се преобрази в огромна торта, а…
– Каквооо? – недоверчиво изкудкудяка Бетси.
Джак спря да се катери.
– Добре де. Може снощното приключение наистина да е било сън. Но съм сигурен, че от Приказното дърво липсват истории. Например онази за пристигането на Ананси. Нали се сещаш… когато си мислех, че той е тролски шпионин, защото чичо му и майка му бяха прокълнати да изглеждат като тролове, а после откраднах едни заклинания и… така де… не се държах много добре… – засрамено се умълча Джак.
– Каквооо! – кимна Бетси, защото знаеше историята много добре.
– Ами сега я няма! – артистично заяви Джак. – И други липсват!
– Каквооо?
– Естествено, че търся точно където трябва, но тук има само следи от неотдавна отрязан клон.
– Ехо, Джак! – разнесе се глас под тях.
Джак погледна надолу през клоните и видя приятелите си Червената шапчица, Ананси и Рапунцел, а също и Пепеляшка, която всички наричаха Ела, и нейното магическо братче Коул.
– Здравейте! – извика в отговор момчето. – Тъкмо обяснявах на Бетси, че от Приказното дърво липсват истории.
– Не може да бъде! – възкликна Червената.
– Напротив, може! – отвърна Джак.
– Сигурен ли си? – попита Рапунцел.
Джак въздъхна:
– Ако не ми вярвате, качете се и ще видите сами.
Не след дълго всички приятели бяха насядали по клоните.
– Джак е прав! – възкликна Ела. – Не мога да намеря историята за това как Коул и аз се запознахме с вас, когато спасихме майката на Ананси от злата вещица.
– О, не! – разочарова се Коул. – Това беше единствената история с мое участие!
– Едва ли е нарочно заради теб – каза Червената и се усмихна на Коул. – Не разбирам обаче как са изчезнали историите. Приказното дърво е защитено със специално заклинание и единственият начин някой да отреже история е да използва Свещената лъскава ножица за подрязване на истории, а кметът Фич го прави само веднъж в годината. Освен това обикновено се отрязват най-старите истории, за да не се претрупа короната на Приказното дърво. А историите, които липсват, са съвсем нови…
– И във всички тях се разказва за нас! – ядоса се Рапунцел. – Липсва и историята, в която върху мен се стовари проклятието на духа от урната.
– Фич е намислил нещо – заяви Ананси. – Трябва тайно да е подрязал всички тези истории, но защо?
– Нямам никаква идея – отговори Джак. – Но бас държа, че е намислил нещо.
– Каквооо! – изкудкудяка Бетси, хвърляйки гневни погледи.
– Бетси! – сгълча я Джак.
– Каквооо… – тихичко добави Бетси.
– И аз не харесвам кмета Фич – възрази Джак. – Но те моля да внимаваш какви ги приказваш. Поне все още имаме тайното клонче от Приказното дърво, което се пази в подводната пещера на Лили. До него Фич няма как да се добере.
– Може би няма да е зле да я посетим и да го проверим… – започна Ела, но бе прекъсната от силна шумотевица.
Въоръжени стражи на кмета Фич влачеха някого.
От клоните на Приказното дърво децата наблюдаваха как малка закачулена фигура, която риташе и се дърпаше, бе замъкната до стария дървен позорен стълб насред площада.
Понякога в игрите си Джак и приятелите му се качваха на позорния стълб, но никой от тях не смяташе, че той някога е бил използван по предназначение.
– Да видим дали това ще ти хареса! – изръмжа една жена от стражата на кмета Фич и грубо заклещи китките на затворника, при което той извика от болка.
– Дали мама и татко ще дойдат да те спасят! – добави друг страж, усмихвайки се лукаво. – Защото, ако дойдат… ние ще ги чакаме!
Трети страж издърпа качулката от главата на затворника, след което всички се оттеглиха и го оставиха сам. Джак погледна Червената, чиито очи се бяха разширили от уплаха. На позорния стълб бе приковано дете.
Малък трол.

Таралеж
София, 1528
бул. Искърско шосе 19, ет. 3, офис № 6
books@taralezh.bg