Антъни Бурдейн. Разказаната биография

Антъни Бурдейн. Разказаната биография Лори Уливър Времетраене: 1:32 мин. #selfmade: Иван и Андрей. Братя по сърце Биография Времетраене: 0:42 мин. Ана Уинтор: Живот на първия ред Джери Опенхаймер Времетраене: 1:15 мин. Жажда за живот Ървинг Стоун Времетраене: 0:46 мин. Приказка за приказни герои Здрава Каменова Времетраене: 0:54 мин. Таралежът Соник Ян Флин Времетраене: 1:05 мин. Медитации за простосмъртни Оливър Бъркман Времетраене: 1:05 мин. Холандските близнаци Луси Фич Пъркинс Времетраене: 0:45 мин. Живот надалече М. Л. Стедман Времетраене: 1:04 мин. Маркус Покус. Магическата пратка Педро Маняс Времетраене: 1:00 мин. Каталог на студените досиета Симон Сейнт Джеймс Времетраене: 1:09 мин. Легендата за монаха и търговеца Тери Фелбър Времетраене: 1:04 мин. Крос срещу Семейния убиец Джеймс Патерсън Времетраене: 1:03 мин. Мъжете са от Марс, жените - от Венера. На работното място Джон Грей Времетраене: 1:04 мин.

Милиони почитатели мислеха, че познават Антъни Бурдейн - "свидетелят и гласът на света", той е "човекът, който имаше най-великата работа и най-великия живот".

Когато за написването на Антъни Бурдейн. Разказаната биография Лори Уливър, неговата дългогодишна асистентка и сътрудничка, интервюира 91 души, които са го познавали добре, тя осъзнава, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и че тя самата е виждала "само част от личността на Тони Бурдейн, само част от противоречивата му същност".

За първи път в тази книга авантюристът, който показа на милиони вкуса на живота и чистата наслада, оживява като истински пълнокръвен човек. Човек изтъкан от противоречия - космополитен и интровертен, забавен и саркастичен, прям и много пъти циничен, изключително харизматичен и едновременно с това социално непохватен. Човек, който преследва славата, докато бяга от нея. Понякога самотен, често в битка с вътрешните си демони.

Авторката разговаря със семейството му - брат му, покойната му вече майка, двете му бивши съпруги, дъщеря му Ариан, с негови близки приятели, партньори, колеги и издатели. Техните истории за Тони, споделени след смъртта му, са искрени и пълнокръвни, сърцераздирателни, вбесяващи, но са разказани без притеснения и без спестени от куртоазия подробности.

С тази своеобразна биография съпреживяваме метаморфозите, през които е преминал Бурдейн - от любопитно дете и бунтовен тийнейджър до младия пристрастен към хероина готвач, който винаги е искал да стане писател. Еволюцията му от създаването на Поверително от кухнята, заснемането на Cook's tour, No reservations и Parts unknown до превръщането му в световна знаменитост. Славата, която не му понася, напрежението в живота му и крахът на двата му брака.

Подредени хронологично, всички тези спомени обрисуват една нова, ярка личност, един по-завършен образ на забележителен човек със забележителен живот и разкриват кой е Антъни Бурдейн, какво го е движило и какво го е вдъхновявало. Дали острият му ум и авантюристичен дух са изпреварили времето, или просто бунтът и непрестанното търсене на тръпка и адреналин са били неговият начин да се справя с болката и съмненията? Дали умората е довела до решението му да напусне този свят, или е било нещо друго?

"Винаги щом камерите се изключат и хората от екипа се отпуснат и седнат да изпият по един коктейл, се ощипвам. Не мога да повярвам, че работя това". Гласът му, начинът, по който го изрече - всичко беше много красиво. Това не беше човекът от телевизията. Беше Тони. В тази книга ще се запознаете с него."
Из книгата

"Краят на брака

Патрик Рейдън Кийф: През тази година (2016 г.) вероятно говорих с Тони поне двайсет часа. Това беше годината, в която бракът му се разпадна, а предаването му някак си намери мястото в света на телевизията. Първоначално щях да говоря и с него, и с Отавия. В началото той каза, че това със сигурност ще се случи. Тони наистина искаше да се запозная с нея и аз също го исках. Продължих да настоявам тримата да се видим и да си общуваме. По онова време си мислех: О, те са заети, трудно е с графиците. Струваше ми се, че в началото на тази година за него беше важно да запази образа на връзка, която наистина работи.

Отавия Бусия-Бурдейн: Фактът, че имахме дете и се оженихме само след няколко месеца от запознанството ни, бе поредното доказателство, че да, Тони беше импулсивен. Но докато бяхме заедно и нещата вървяха добре, вярвах, че той всъщност е много уравновесен. И наистина винаги е мислил за благополучието на Ариан и за моето благополучие, преди да предприеме нещо.
Като баща винаги играеше ролята на "доброто ченге". Мисля, че беше разбираемо, защото беше наоколо толкова рядко, че когато се прибираше вкъщи, не караше Ариан да си пише домашните, не налагаше дисциплина. Той беше сто процента забавен татко и се наричаше "Глупавият тати" (Silly Dada), защото наистина правеше само глупости.

Ариан Бусия-Бурдейн: Гледах сериала Арчър с баща ми. Дори като малко дете той ми се струваше много забавен. Разбира се, гледах и обикновените детски телевизионни предавания, но не познавах друго дете, което да играе Голямата автокражба (Grand Theft Auto) с родителите си. И още тогава си давах сметка, че едва ли много от връстниците ми заспиват с Декстър.
Помня как се мъчеше да сглоби моята Барби къщичка за кукли. Или как се преструвахме, че той е в бръснарски салон, но не ми позволяваше да го подстрижа, а просто насапунисвах косата му. Играеше си с мен през цялото време - такъв си беше. Казвахме си: "Хей, нека се престорим, че правим това", той постоянно правеше такива неща.

Имахме традиция: да отидем до Палисейдс в Ню Джърси и да се изкачим чак до върха на тази малка планина. Имаше удобни стълби, но ние решавахме да минем през дърветата, клоните и разни растения, макар да не би трябвало да го правим. След това отивахме в При Хирам, което беше доста скромно местенце за хот-дог - това е техният специалитет. Ходехме там постоянно. Ходехме там в Деня на бащата. Той самият посещаваше мястото от съвсем млад, така че го познаваше отлично. Всеки път, когато ходехме в Хамптънс, отивахме на едно място, наречено Sip'n Soda, и двамата винаги си поръчвахме лайм рики. Тези две места бяха любимите ни.

В Ню Йорк обикновено ме водеше в някой от онези ресторанти, като заведения за бързо хранене, които майка ми не одобряваше. Мисля, че тя знаеше за това, но той се държеше така, сякаш отивахме на тайна мисия. Казваше: "Добре, нека кажем на майка ти, че отиваме за вестник, но всъщност ще отскочим до Папая Кинг. Вземахме си шейк от папая и хот-дог и го изяждахме в онази малка градина. След това се връщахме и казвахме: "Вестникът беше много интересен... да". Сигурна съм, че майка ми знаеше. Как купуването на един вестник би ни отнело двайсет минути?

Отавия Бусия-Бурдейн: Тони много обичаше да прави закуска за Ариан, а след това, когато тя порасна, започнаха да готвят заедно. И особено през лятото, когато наемахме къща в Хамптънс за един месец. Те готвеха заедно, прекарваха много време заедно и ходеха заедно на плаж.

Ариан Бусия-Бурдейн: Винаги съм готвила с него. Постоянно готвехме рататуи от филма Рататуи и го правехме точно, както бе показано там. Готвехме шницел - той правеше малки работни станции: едната за панировката, едната за брашното, едната за яйцата и накрая слагаше всичко в тигана. Непрекъснато ми правеше омлети и аз му помагах да ги обръща. Позволяваше ми да поръся шоколадови пръчици или боровинки върху палачинките, а след това ми позволяваше да обръщам леко палачинките. Когато бяхме в Хамптънс, ми приготвяше и вечеря, и закуска, така че тогава наистина готвеше много за мен. Той ме научи как да режа нещата, без да си порязвам пръстите - показа ми как да си свивам пръстите под ножа. Подари ми своя малък нож, който все още пазя и използвам.

Отавлия Бусия-Бурдейн: Тони беше страхотен баща. И беше глуповато непохватен. Беше като пораснало дете. Двамата заедно правеха видеоклипове. Играеха на всякакви глупави игри. Разказваше ѝ смахнати истории и винаги казваше, че сме семейство от чудаци, но това беше страхотно.

Ариан Бусия-Бурдейн: Имахме си едно нещо, наречено Клуба на особняците. Не бях наясно какво точно представлява, но просто ние си бяхме такива, особняци. И много ми харесваше. Татко насърчаваше странностите. Той всъщност насърчаваше всяко нещо, което исках да правя в живота си, и ми даваше информация в негова подкрепа.

Наскоро започнах да рисувам и много се вдъхнових от неговите рисунки. И преди го бях виждала да рисува, но не мисля, че тогава наистина харесвах рисунките му, защото те са много схематични, много в неговия стил. Но после, когато пораснах, някак се научих да харесвам този стил. Така че голяма част от моите произведения сега са под негово влияние. И макар той да не може сам да го види, е така - аз мисля за неговия стил, когато рисувам.

Дълго време пеех и все още пея. За да отида в онзи лагер, където щях да се занимавам с рок музика, трябваше да свиря и на инструмент. Помислих си: О, на какъв инструмент да свиря? Баща ми каза: "Знаеш ли, басът е наистина страхотен. Ти си отзад, просто се кефиш, а можеш да бъдеш и водещ инструмент на песента, ти си човекът, който може да сглоби песента". Стори ми се идеално за мен, защото аз всъщност не обичам да съм в светлината на прожекторите през цялото време, така че да съм на баса, наистина е моето нещо. Свиря на бас до голяма степен заради татко.

Отавия Бусия-Бурдейн: Тони наистина започна да се чувства отговорен за здравето си. Тръгна на прегледи и по лекари, направи си КАТ скенер на белите дробове и се оказа, че са напълно добре. Полагаше усилия да бъде здрав, защото искаше да бъде по-дълго време с Ариан. Но след като се изнесе, отново стана много импулсивен. Определено през последните две години от живота си взе много импулсивни решения.

Когато ми каза, че иска да се изнесе, не беше голям шок за мен. От доста време бяхме основно приятели. Не бяхме истинска семейна двойка, но се разбирахме толкова добре, че нямаше причина някой от нас да се изнесе или да промени начина, по който стояха нещата. Както казах, ние не функционирахме като истинска семейна двойка, но се справяхме много добре като семейство.
Но след това той се влюби и приятелката му каза, че не желае да бъде любовница за уикенда, Тони реши, че за връзката им ще е най-добре да се изнесе. И поради отношенията, които имахме, не можех да кажа: "О, не, трябва да останеш с нас". Знаеш ли, това беше негово право. Той беше възрастен мъж и вече нямахме такава връзка.

Притеснявах се за Ариан, но се радвах за него, защото лайтмотивът му беше: "Може би и ти ще намериш друг шанс за любов", а аз му казах: "Давай смело, направи го". Той ми каза: "Нищо няма да се промени. Ще бъда при вас всяка сутрин, за да я заведа на училище, и ще бъда там за вечеря, и все още ще спя при вас много нощи". И за известно време наистина изглеждаше, че нещата ще се оправят, но след това всичко се промени. И нещата не се развиха по този начин.

Чувствах, че за него беше много важно да има такава стабилност, която имаше у дома. Макар че бракът ни не се получи, все още имаше рутина в отношенията ни и имаше хора, които наистина се интересуваха от него. А Тони, той имаше този образ - нали знаеш - на това лошо момче, на което не му пука за нищо, но всъщност беше много чувствителен и много крехък. И наистина смятам, че той се нуждаеше от стабилна среда около себе си.

Когато си тръгна от нас, вече я нямаше. Странно е да се каже, че никой не го е защитавал, защото той беше зрял човек, но все пак - чувствах, че се нуждае, ако не от защита, то поне от стабилност в живота си."
Из книгата

Кръгозор ООД
София, 1124
ул. Светослав Тертер 2 ап. 4
office@kragozor.com

Списък на лицата, които ще срещнете в тази книга (по реда на появата им)
Увод
Абсолютно винаги съм виждала талант в него: Ранни години
Много интелигентен, много забавен: Тийнейджърски години
Бе изключително забавно да си около него: Млади години
Така правеха готините хлапета: Ранни години в Ню Йорк
Той ужасно силно искаше да бъде писател: Среща с Джоел Роуз
Получиха малко пари и просто ги вкараха във вените си: Хероин
Аз съм шибаният Тони Бурдейн! Имаш ли проблем с мен?: Ню Йорк през деветдесетте
Просто ужасно силно исках да видя името си на корицата на книгата!
Ужасяващи истории за безмилостна престъпност: Братята Стоун
Това е печелившият ти билет: Раждането на Поверително от кухнята
Той повдигаше завеса от сцената на ресторантьорския свят и показваше всичко, което бе зад нея
Той вече не беше просто готвач, беше многолик човек
Няма да цензурирам човека: Редактиране и издаване на Поверително от кухнята
Птичето на късмета каца на рамото ти само веднъж
Книжното му турне така и не приключи
Бих искал да пътувам по света: Приключенията на готвача започват
Тони изобщо не желаеше да се занимава с телевизия
Той беше изпреварил времето си: Краят на Приключенията на готвача
Беше готов да вбеси всички: Травъл Ченъл
Той беше много непринуден: Ранните години на Без задръжки
На практика той отвлече котката ми: Тони среща Отавия
Да завъртим колелото отново: Бейрут, бебе
Не беше най-лесното нещо: Живот на пътя като семейство
Не притеснявайте Тони: Балансиране между приятелството и славата
Ние просто вършехме шибаната работа: Създаването на Без задръжки
Виждаш човек, който е направил пълен кръг и е видял света: Средно сурово
Знаех, че мога да напиша историята, която трябваше да напиша: Тони като издател, автор на графични романи и сценарист
Имах чувството, че съм го познавал през целия си живот: Дейвид Саймън си спомня за Тони
Той можеше да седне на трона на Дядо Коледа в търговския център: Изживяването на сцена
Той беше уредник на хора
Той беше човек на крайностите
По-мрачно, по-скандално и по-зловещо: Роудс енд Кингдъмс (Roads&Kingdoms)
Всички имаха чувството, че го познават: Харизма и сдържаност
Някой да ми донесе голям шибан сак за трупове: Разочарование и самота по време на снимките
Тони усещаше истинското бреме на лидерството
Той винаги трябваше да изпълнява ролята на Тони
Беше малко вероятно да участва в такова предаване: Вкусът
Той искаше да премести границата много решително, много бързо: Преместване в CNN
Наистина не го направих заради кронъта: Тони опитва да прави токшоу
Белите хора от средната класа посещават бедни части на света... Без да се държат като задници
Беше твърде голяма мечта: Пазарът на Бурдейн
Не режисираш Тони Бурдейн: Животът на пътя с Непознати места
Ти беше онзи, когото арестуваха: Джейсън и Йегане Резаян в Иран
Това е просто друг вид племе: Бразилско джиу-джицу
Може би ще намериш друг шанс за любов: Краят на брака
Тони се е променил - сега е много различен
Той беше привлечен от хаоса
Ще те разкъсат на парчета: Отчуждаване от приятели
Той беше като влюбено хлапе
Всяка добра банда все някога се разпада
Те прегърнаха хаоса: Рим и Пулия
И двата твърдяхме, че да потърсиш каквато и да е помощ, е неправилно, но грешахме
Наречи го синдрома на самозванеца, ако искаш, но Тони определено го имаше
Трябва да направим нещо заедно: В Кения с У. Камау Бел
Знаех, че някой е обречен: Хонконг
Не можеш да прегърнеш спомен: Ню Йорк, Астурия, Флоренция
Всичко е наред: Елзас
Трудно е да видиш нещата такива, каквито са в действителност
Той беше изключителен свидетел на света и негов мощен глас
Благодарности