Детектив Уилям Уоруик - книга 7: Око за око

Поредица за Детектив Уилям Уоруик Джефри Арчър Времетраене: 1:08 мин. Джефри Арчър Времетраене: 0:57 мин. Приказка от музикалната кутийка: Нощта преди Коледа - музикална книжка Клемент Мур Времетраене: 1:08 мин. Най-прекрасното престъпление на годината Али Картър Времетраене: 1:02 мин. Коледа с Астрид Линдгрен Времетраене: 0:49 мин. Книгата на Азраил Амбър В. Никол Времетраене: 1:09 мин. Невидимият свят Лиз Мур Времетраене: 0:47 мин. Завръщането на Медичите Стив Бери Времетраене: 1:01 мин. Щастливо пристанище Рейчъл Хана Времетраене: 1:01 мин. Между две реки. Древна Месопотамия и началата на историята Муди ал-Рашид Времетраене: 1:07 мин. Български народни приказки. Косе Босе Времетраене: 1:10 мин. Трифена Костадина Костова Времетраене: 0:59 мин.

Отмъщението току-що стана твърде лично...

В един от най-луксозните градове на света сделка за милиарди долари е напът да се провали по ужасен начин. Приятна вечер в скъп клуб ще приключи с убийство. А британското правителство ще се изправи пред криза.

На хиляди километри, сред зелените простори на Бъркшър, лорд Хартли, последният от дълга благородническа линия, която може да се проследи повече от двеста години назад, лежи на смъртния си одър. И завещанието му ще доведе до неочаквани последици.

Два смъртни случая. На различни континенти. Без никаква връзка помежду им. Защо те се оказват в центъра на плана за отмъщение на един престъпен ум? И може ли главен суперинтендант Уилям Уоруик от Скотланд Ярд да разкрие истината, преди животът и наследството на един невинен човек да бъдат унищожени?

"Да благодарим на Вселената за разказвач като Джефри Арчър - удивителни герои и събития, които остават!"
Индипендънт

Книгата е част от поредицата за Детектив Уилям Уоруик на Джефри Арчър.

"Саймън Уинчкомб Хенри Хауърд Хартли видя тази сутрин за първи път премиера и за последен път баща си същата вечер. Стана така:

През последните двеста години представителите на фамилия Хартли или полагаха клетва и завършваха дните си като епископи, или влизаха в Камарата на общините, преди да станат членове на кабинета като министри на Короната.

Бащата на Саймън, достопочтеният Джон Хартли, член на Тайния съвет и рицар на Британската империя, не беше изключение и увенча успешната си кариера с поста министър на вътрешните работи, преди да стане член на Горната камара като лорд Хартли Бъкълбъри. Жена му Сибил беше най-вече домакиня и майка, но понякога участваше в добри начинания, както се и очакваше от съпругата на Хартли. Затова, когато Сибил роди Саймън (всички синове на Хартли се кръщаваха на дванайсетте апостоли), двамата приеха, че той ще продължи семейната традиция и ще стане или епископ, или министър. Ако Саймън го беше направил, тази история никога нямаше да бъде написана.

Единственото им дете Саймън Хартли още от ранна възраст показа ясно, че не проявява интерес към традицията. Когато беше на единайсет, той спечели и прие стипендия за гимназията на Северен Лондон, въпреки че му беше предложено място в Хароу, фамилната алма матер. А след като завърши, записа право в Кралския колеж в Лондон, вместо да учи богословие или политика в Кралския колеж в Кеймбридж. Три години по-късно Саймън наруши още една традиция на фамилията Хартли, като стана първият неин представител, завършил с почетна грамота първа степен вместо обичайната втора или понякога трета. И сякаш това не беше достатъчно, след университета Саймън замина за Бостън, за да продължи да учи с колонисти в някакво си бизнес училище в Харвард - учебно заведение, което баща му не беше сигурен, че одобрява. Две години по-късно, с диплома от другия Кеймбридж, Саймън се върна на родна земя. Веднага получи десетки предложения за работа в Ситито, но избра да стане младши служител в банка Кестралс с начална заплата, много по-висока от онази, която получаваше баща му като министър на Короната.

През следващото десетилетие той рядко напускаше Квадратната миля, освен за да пътува до далечни земи, където сключваше сделки, които предизвикваха възхищението на колегите му и носеха куп пари за банката. На четиресет, Саймън беше женен за прекрасната и талантлива Хана, с която имаха двама синове, Робърт и Кристофър (и не носеха имена на апостоли), и вече беше член на борда на Кестралс като най-младия директор на компанията. Въпрос на време беше да стане президент на банката. И може би наистина щеше да се случи, ако не му се бяха обадили от Даунинг стрийт 10 и не го бяха попитали дали би желал да се срещне с премиера, за да обсъдят въпрос от национално значение. Когато излезе от кабинета му, Саймън беше обещал на премиера Блеър, че ще обмисли предложението и ще му съобщи решението си до края на седмицата. След като се върна на Уайтхол, взе такси до Падингтън, за да успее да хване влака до фамилния дом в Бъркшър. По пътя до Бъкълбъри не спираше да мисли за предложението на премиера и как ли щеше да реагира семейството му на новината. Баща му щеше да му каже, че няма избор, и да повтаря думи като чест, дълг и саможертва. Не беше сигурен как ще реагира Хана, макар че не се съмняваше, че двамата му синове тийнейджъри ще изразят твърдите си становища за човешките права - или липсата на такива - в Саудитска Арабия, особено когато става въпрос за жените. Хана чакаше Саймън пред гарата с тъжна и отчаяна физиономия. Той я целуна по бузата и се качи на предната седалка на колата.

– Как е баща ми? - беше първият му въпрос.
– Боя се, че не е по-добре - отвърна тя, докато излизаше от паркинга. – Майка ти говори с доктора тази сутрин и той каза, че е въпрос на седмици или може би на дни преди...

Двамата се умълчаха, докато минаваха по тихия път през зелените поля с малки стада овце, скупчили се по краищата, което вещаеше дъжд.
– Знам, че очаква с нетърпение да те види - наруши тишината Хана. – Каза, че има някои въпроси, които иска да обсъди с теб.

Саймън знаеше много добре какво има предвид баща му и беше болезнено наясно, че един от въпросите вече не може да бъде избягван.

Не след дълго Хана отби от главния път, намали скоростта и продължи бавно по дългата алея, водеща към Хартли Хол - домът, в който фамилията живееше от 1562 година. Предната врата се отвори и на прага се появи лейди Хартли. Тя слезе по стъпалата да ги посрещне, прегърна топло единствения си син и прошепна в ухото му:
– Знам, че баща ти иска да те види, така че защо не се качиш при него, докато аз поднеса чай на останалите?

Саймън влезе в къщата и бавно изкачи стъпалата. Спря на площадката на горния етаж и се вгледа в маслената картина на видния си предшественик, достопочтения член на парламента Дейвид Хартли, преди да почука тихо на вратата на спалнята. От последното му посещение бяха минали само няколко дни, но през тях състоянието на баща му видимо се беше влошило. Саймън едва разпозна крехката фигура с оредяваща коса и жълтеникава кожа. Баща му лежеше подпрян на две възглавници и дишаше тежко. Той протегна кокалестата си ръка и Саймън я пое, докато сядаше на ръба на леглото до него.
– Е, защо премиерът е поискал да те види? - попита баща му вместо поздрав.
– Покани ме да водя британска делегация в Саудитска Арабия за уговаряне на голяма оръжейна сделка.

Баща му не успя да скрие изненадата си.
– Това няма да бъде посрещнато с бурно одобрение - каза той. – Особено от по-левите, които непрекъснато ни напомнят, че съществуването на профсъюзи в Саудитска Арабия е все така незаконно.
– Може би - отвърна Саймън. – Но ако успеем да се договорим, същите тези профсъюзи ще се радват на хилядите работни места, отворили се най-неочаквано из цялата страна.
– Да не говорим за милионите, които ще потекат в хазната.
– Милиарди - поправи го Саймън. – И Блеър непрекъснато повтаряше, че ако ние не сключим сделката, французите ще го направят.
– Това е достатъчна причина да приемеш задачата, момчето ми - каза баща му. – И тъй като предстои да отсъстваш за няколко седмици или може би месеци, има едно-две неща, които трябва да обсъдим, преди да заминеш.
– "Старият ред се променя, за да стори място на новия" - продължи старецът, цитирайки любимия си поет Алфред Тенисън, – затова мога само да се надявам, че след като моментът настъпи, ще дойдеш да живееш в Хартли Хол и ще се грижиш за майка си. Такъв е естественият ред на нещата.
– Имаш думата ми - обеща Саймън.
– И не искам майка ти да се тревожи заради финансови въпроси. Тя още дава на сервитьорите един шилинг бакшиш и смята това за проява на екстравагантност.
– Спокойно, татко - рече Саймън. – Вече открих доверителен фонд на нейно име, който ще управлявам вместо нея, така че да не ѝ се налага да мисли за пари.
– А сега за важния въпрос - каза баща му. – Какво трябва да направиш с Декларацията за независимост на Джеферсън, която, както знаеш, се пази в семейството ни вече повече от двеста години. Много отдавна трябваше да изпълним желанието на президента. Именно затова уговорих среща с американския посланик, за да му предам копието заедно с писмото, което показва, че великият Джеферсън винаги е възнамерявал Окончателният вариант на Декларацията да бъде завещан на американския народ.
– Когато му дойде времето - напомни му Саймън.
– Честно казано - каза старецът, – изобщо не бях се замислял, че има някаква друга стойност освен като исторически документ, докато не научих неотдавна, че едно от отпечатаните от Бенджамин Франклин копия е продадено за повече от един милион долара, което ме разтревожи.
– Не е нужно да се тревожиш, татко. Щом преговорите за оръжейната сделка приключат, първата ми работа ще бъде да посетя американското посолство и да предам Декларацията на посланика от твое име.
– Заедно с писмото, в което Джеферсън изразява желанието си тя да бъде дадена на Конгреса, което ще напомни на хората, че фамилията ни е изиграла своята дребна роля в историята. Другите пет писма обаче трябва да останат в семейния архив и да се предадат на първородния ти син, който като че ли идва насам, а може би към нас се е втурнала глутница хрътки."
Из книгата

Роден като барон Арчър от град Уестън-сюпър-Меър, Джефри Арчър става известен не толкова с кариерата си като политик от британската Консервативна партия, колкото като един от най-успешните съвременни писатели. Книгите му, в които се включват над 20 романа, са продадени в повече от 330 милиона копия в цял свят. Забележителен е фактът, че те се приемат от читателите еднакво добре, без значение от жанра. Джефри Арчър се нарежда на челните позиции в класациите за бестселъри както с нехудожествена проза, така и с кратките си разкази и с романите си. Благодарение на този успех в попрището на писател, той успява да увеличи състоянието си, въпреки обратите в политическата кариера.

В биографията на Джефри Арчър има повратни точки като подаване на оставка, финансов колапс и дори лишаване от свобода по обвинение за лъжесвидетелстване. Това обаче съвсем не помрачава славата му на увличащ разказвач, който списание "Тайм" нарича "майстора на забавлението". Ето какво казва самият Арчър в интервю за "Independent":

"B политиката можете да измерите успеха си, независимо дали ще получите длъжност или ще постигнете нещо. С писането е доста трудно, защото нямате съперници. Има и автори, които печелят награди, и автори, които продават много копия. Понякога и двете, но много рядко."

А ако вече се питате как започва неговата лична история - самата тя прилича на сюжет за бестселър. Писателят е роден в Лондон на 15 април 1940 г. и израства в Съмърсет. Образованието си получава в училище Уелингтън, като то продължава в Брасеноз Колидж, Оксфорд, където Джефри Арчър се изявява активно и в спорта. След като напуска Оксфорд, той е избран за член на Съвета за Голям Лондон, а три години по-късно, на 29-годишна възраст, става член на Парламента. След пет години, пред него вече се очертава успешна политическа кариера.

Тогава той прави голяма инвестиция в канадска компания, наречена "Aquablast". Тя влиза в ликвидация, като по-късно трима директори на дружеството са изпратени в затвора за измама. В резултат на това, самият Джефри Арчър остава с големи дългове. На ръба на банкрута, 34-годишният политик подава оставка. В този момент му идва идеята да напише роман и с приходите да се разплати с кредиторите си. Така през 1976 г. се появява първият му роман "Нито пени повече, нито пени по-малко" ("Not A Penny More, Not A Penny Less"). Още с този дебютен роман, той жъне успехи, като в рамките на една книга книгата се продава в 17 държави (през 1990 г. по BBC започва да се излъчва и телевизионен сериал, който е адаптация на романа).

Вторият роман на Арчър, който носи заглавието "Да кажем ли на Президента?" ("Shall we tell the President?"), е трилър, посветен на темата за заговора за убийството на Едуард Кенеди, докато е президент на САЩ. След това, с два бестселъра зад гърба си, Джефри Арчър е достатъчно опитен писател, за да напише една от най-известните си творби - романът "Каин и Авел", продаден в над 3, 5 милиона копия първоначално във Великобритания.

Славата му на майстор-разказвач продължава да нараства със следващите издадени творби - следва колекция кратки разкази, които са удостоени с голямо признание от страна на критиците. Три от тях са адаптирани и за телевизионна поредица. Следват романите "Блудната дъщеря" (продължение на "Каин и Авел"), "Пръв между равни" и много други романи, които се появяват през годините и заемат върховите места в класациите за бестселъри. Обемът на творчеството на Джефри Арчър набъбва и с драматургични произведения. През 1987 г. той написва първата си пиеса, която е поставена в Кралския театър за повече от 600 спектакъла. Следват и други, които също са приети много добре.

Последната написана от Джефри Арчър пиеса се играе през 2000 г. - по времето, когато е повдигнато обвинениято за лъжесвидетелстване. Тогава лондонският съд установява, че преди 14 години, Арчър е излъгал, за да манипулира изхода на съдебен процеса - с цел да получи значителни компенсации от вестник, който го обвинява, че е имал интимни отношения с проститутка.

Пиесата, озаглавена "Обвиняемият", поставя публиката в ролята на жури. Тя трябва да вземе решение какъв край да има постановката - "виновен" или "невинен". На премиерата на постановката, ролята се играе от самия Джефри Арчър. Представлението има изключителен успех, но в реалността Арчър е осъден. Докато излежава присъдата си, той не спира да твори и се появяват три тома дневници, посветени на времето, прекарано в затвора.

Последният проект на Джефри Арчър е поредица от книги, наречена "Хрониките на Клифтън". Първата книга от поредицата, озаглавена "Времето ще покаже", е публикувана през 2011 г. и оглавява класацията за бестселърите в Индия. Следващите книги от поредицата са силно присъствие в класацията за най-продавани заглавия на "Ню Йорк Таймс". Днес, публикуван в 97 държави и на повече от 33 езика, Джефри Арчър е може би на първо сред писателите в политиката.

Що се отнася до личния му живот, в продължение на повече от 50 години той е женен за Мери Арчър, която е учен. Те имат двама сина, Уилям и Джеймс, двама внуци и внучка. Времето им се разделя между домовете в Лондон, Кеймбридж и Майорка. През 2013 г., 73-годишният Арчър успява да премине успешно и през битката с рака на простата. След това изпитание, той подкрепя различни организации за борба с тази болест.

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg