"Мястото сякаш бе излязло от филм на ужасите с олющените си стени, прашни прозорци и заплашителни сенки, очертаващи се на лунната светлина. Минах през портата, изкачих скърцащите стъпала и почуках на вратата.
Отвори жена на около 30 години, с гъсти вежди и огромни бели зъби. Помоли ме да си сваля обувките и после ме отведе в сумрачен хол с небесносин таван и изрисувани рехави облаци. Седнах до потракващия от вятъра прозорец и се загледах в останалите, които пристигаха на фона на жълтеникавата светлина от улицата. Мъж с поглед на затворник. Човек със строго лице и бретон като на Джери Люис. Блондинка с изкривено бинди на челото. Шумолящите стъпки и прошепнатите поздрави внезапно бяха заглушени от тътена на преминаващ камион, от чиито прозорци гърмеше вездесъщият хит на деня Paper Planes (Хартиени самолети). Свалих си колана, разхлабих горното копче на дънките и се настаних.
Бях дошъл по препоръка на лекаря си, който ми каза:
– Може да ти е от полза да се запишеш на курс по дишане.
Може би щеше да укрепи отпадналите ми дробове, да успокои изтощения ми ум и евентуално да ми даде някаква перспектива. Последните няколко месеца преживявах труден период. Работата ми ме стресираше, а 130-годишната ми къща се разпадаше. Току-що се бях възстановил от пневмония, която преболедувах както миналата, така и по-миналата година. Изкарвах повечето време вкъщи с хриптящи дробове, потънал в работа, хранейки се по 3 пъти на ден от една и съща купичка, прегърбен на дивана над вестниците от миналата седмица. Бях заседнал в рутината - физически, психически, изобщо всякак. И след като поживях така няколко месеца, послушах съвета на личния си лекар и се записах на курс по дишане за начинаещи, в който се изучаваше техника, наречена Сударшан крия.
В 19 ч. жената с гъстите вежди заключи входната врата, седна в средата на групата, пъхна касета в очукан касетофон и натисна копчето за пускане. Каза да си затворим очите. На фона на пукане и пращене от колонките зазвуча мъжки глас с индийски акцент. Пискливите нотки и извивките го правеха твърде мелодичен, за да звучи естествено – сякаш принадлежеше на някакъв анимационен герой. Гласът ни инструктира да вдишваме бавно през носа, след което да издишваме бавно.
Да се съсредоточим върху дишането си.
Повтаряхме процеса още няколко минути. Посегнах към купчината с одеяла и увих едно около краката си, за да не изстинат на течението от прозореца. Продължавах да дишам, но нищо не се случваше. Не ме обзе спокойствие; стегнатите ми мускули не се освободиха от напрежението. Нищо. Минаха 10, може би 20 минути. Започнах да усещам раздразнение и леко негодувание, че бях избрал да прекарам вечерта си, дишайки прашен въздух на пода на стара викторианска къща. Отворих очи и се огледах. Всички изглеждаха еднакво мрачни и отегчени. Затворническият поглед май спеше. Джери Люис изглеждаше така, сякаш уринираше. Биндито бе застинала неподвижно с нелепа усмивка на лицето. Хрумна ми да стана и да си тръгна, но не исках да бъда груб. Сесията бе безплатна, инструкторката не получаваше пари за присъствието си тук. Трябваше да уважа нейния жест. Затова отново затворих очи, увих се по-плътно с одеялото и продължих да дишам. Тогава нещо се случи. Не забелязах някаква особена трансформация. Не усетих да се отпускам или роякът от натрапливи мисли да напуска главата ми. Но сякаш се преместих от едно място на друго, като това стана мигновено.
Касетата свърши и отворих очи. Усетих нещо мокро на главата си. Вдигнах ръка, за да го избърша, и забелязах, че косата ми е подгизнала. Прокарах длан по лицето си, почувствах паренето от потта в очите си, както и вкуса на сол. Погледнах надолу и забелязах петна от пот по пуловера и дънките си. Температурата в стаята беше около 20 градуса, a под прозореца бе доста по-хладно. Всички седяха навлечени с якета и качулки, за да не измръзнат. Но аз някак бях успял целият да се облея в пот, сякаш съм изтичал маратон.
Инструкторката се приближи и попита дали съм добре, дали не съм болен или пък имам температура. Отговорих, че всичко ми е наред. Тогава тя каза нещо за топлината на тялото и как всяко вдишване ни осигурява свежа енергия, а всяко издишване освобождава старата, застояла енергия. Опитах се да го осмисля, но ми беше трудно да се концентрирам. Бях зает с мисълта как ще карам колелото си близо 5 километра от Хайт-Ашбъри в прогизналите от пот дрехи. На следващия ден се почувствах още по-добре. Както бяха обещали, у мен се появи отдавна забравено усещане за спокойствие и тишина. Спах добре. Малките неща в живота вече не ме притесняваха толкова. Изчезна напрежението в раменете и врата. Усещането продължи няколко дни, преди да отшуми.
Какво точно се беше случило? Как седенето с кръстосани крака в странна къща и едночасовото дишане предизвикаха толкова дълбока реакция?
Следващата седмица отново отидох на курса по дишане: преживяването бе същото, но с по-малко мокрене. Не споменах нищо на членовете на семейството или на приятелите си. Но се стараех да проумея какво се бе случило и прекарах следващите няколко години, опитвайки се да разбера.
През това време ремонтирах къщата си, измъкнах се от депресията и попаднах на нещо, което може би щеше да отговори на някои от въпросите ми за дишането. Заминах за Гърция, за да напиша статия за фрийдайвинга - древната практика на свободно гмуркане на десетки метри под повърхността на водата само с едно поемане на въздух. Между гмурканията интервюирах множество опитни майстори, надявайки се да придобия някаква представа какво точно правят и защо. Исках да разбера как тези непретенциозни на вид хора - софтуерни инженери, рекламни директори, биолози и лекари - са тренирали телата си да остават без въздух в продължение на цели 12 минути, гмуркайки се в дълбочини, далеч надхвърлящи границите на възможното според науката. Гмуркайки се в басейн, повечето хора се отказват още на третия метър, само след няколко секунди под вода, и изплуват с ужасен шум в ушите. Фрийдайвърите разказваха, че преди и те са били като повечето хора. Трансформацията им се дължеше на усърдните тренировки, благодарение на които постепенно бяха приучили белите си дробове да работят по-усилено, за да достигнат до непознат за останалите капацитет. Твърдяха, че в тях няма нищо специално. Всеки сравнително здрав човек, който има желание да отдели необходимото време за тренировки, може да се гмурне на 30, 60 и дори 90 метра. Без значение от възрастта, теглото или генетичните си заложби - всеки може да се гмурка свободно, казваха те, стига да овладее изкуството на дишането.
За тях дишането не беше несъзнателно действие, не беше нещо, което просто правят. То бе сила, лекарство и механизъм, с чиято помощ придобиваха почти свръхчовешка сила.
– Има толкова начини за дишане, колкото и храни за ядене - каза една инструкторка, която бе успявала да задържи дъха си за повече от 8 минути и да се гмурне на повече от 90 метра дълбочина. – А всеки начин, по който дишаме, влияе различно на телата ни.
Друг гмуркач ми каза, че някои методи на дишане подхранват мозъка, докато други убиват невроните - някои ни правят здрави, а други ускоряват приближаването на смъртта. Разказваха ми налудничави истории, като например как са дишали по начин, който увеличил размера на белите им дробове с 30 или повече процента. Разказаха за индийски лекар, отслабнал с няколко килограма, като просто променил начина си на вдишване, както и за друг мъж, който е бил инжектиран с бактериалния ендотоксин Е. coli, след което чрез ритмично дишане е стимулирал имунната си система и унищожил токсините за броени минути. Разказаха ми за жени, вкарали рака си в ремисия, и за монаси, успели да разтопят снега около голите си тела за период от няколко часа. Всичко звучеше напълно откачено.
В свободното си от подводни проучвания време - обикновено късно през нощта, преглеждах купища литература по въпроса. Със сигурност някой беше проучвал ефектите от това съзнателно дишане върху неизкушените от гмуркането хора? Със сигурност някой беше потвърдил фантастичните истории на фрийдайвърите за използването на дишането за отслабване, здраве и дълголетие?
Намерих цяла библиотека материали по темата. Проблемът бе, че източниците датираха отпреди стотици, даже хиляди години. Седем китайски даоистки трактата, датиращи от около 400 г. пр.н.е., бяха изцяло посветени на дишането и как то може да ни убие или излекува в зависимост от начина на използването му. Ръкописите включваха подробни инструкции как да регулираме дъха си, да го забавим, да го задържим и да го погълнем. В една още по-ранна епоха хиндуистите са смятали дишането и духа за едно и също нещо, описвайки сложни практики за балансиране на дишането и за запазване както на физическото, така и психическото здраве. След това се появяват будистите, които използвали дишането не само за да удължават живота си, но и за да достигат до по-високи нива на съзнание. За всички тези хора, за всички тези култури дишането е било мощно лекарство.
"Така ученият, който подхранва живота си, усъвършенства формата и подхранва дъха си" - гласи древен даоистки текст. Не е ли очевидно? Оказа се не чак толкова очевидно. Потърсих някакво потвърждение на тези твърдения сред по-съвременните изследвания в областта на пулмологията - медицинската дисциплина за белите дробове и дихателните пътища, но не открих почти нищо. Според малкото, което все пак намерих, дихателната техника не беше важна. Много лекари, изследователи и учени, които интервюирах, споделяха същата позиция. Няма значение дали вдишваме 10 или 20 пъти в минута, през устата, носа или трахеята. Въпросът е въздухът да влезе в тялото, след което го оставяме просто да свърши останалото.
За да получите представа как съвременните медици се отнасят към дишането, достатъчно е да си припомните последния си профилактичен преглед. Най-вероятно лекарят ви е измерил кръвното налягане, пулса и температурата, след което е преслушал гърдите ви със слушалка, за да оцени здравето на сърцето и белите дробове. Може би ви е попитал как се храните, приемате ли витамини, стресирате ли се на работа. Имате ли проблеми с храносмилането? Как е сънят? Дали сте забелязали някакво влошаване на сезонните алергии? На астмата? Какво става с главоболията? Но сигурно никога не е проверявал дихателната ви честота. Никога не е проверявал баланса на кислорода и въглеродния диоксид в кръвта ви. Никога не сте обсъждали как дишате и какво е качеството на вашия дъх."
Из книгата
Рейтинг: 7.25 / 4 гласа 
