Сънуван шепот. Поезия

Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката Сънуван шепот. След успеха на дебютната му книга Чакани вселени и последвалата я Името на прелестта младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея - момичето с незабравени очи. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят.

Поетична утеха

Не ми се обади, изобщо не дойде,
но спокойно - аз напълно те разбирам,
останал сам, като мъничко дете,
ранени птици в скута си ще скривам.
Под чинари ще се пазим с векове,
всяка заран славей ще ни буди
и прилагайки им стари лекове,
мойта драма тях няма да учуди,
но ако им разкажа за нашата любов,
за всички мигове, които сме си дали,
ти ще чуеш единствения зов:
Обича те безумно, не разбра ли?!
Посредством думи няма да те видя,
или както казват старите орли:
Чрез стихове душата се издига,
ала сърцето не спира да боли...
Явор Янесовски

Трагичен дисонанс

Защо бягаш така неистово от мен?
Недей, моля те, не се страхувай!
Знам, че навън е полусън студен
и злокобна сила навсякъде върлува!
А как искам да се слея с ръцете ти,
как копнея да угасна в твоите очи,
където неизбежно издъхват лъчите
на най-красивата падаща звезда...

Но тополите ме разколебават,
а бухълът досажда със съвет,
и все не спират да повтарят:
Тя не е за теб! Не е за теб!
Явор Янесовски

Сонет №1

Косите ти са бурите дъждовни,
очите-светила на прелестта,
озарили с мечтания любовни,
забравен дом на мрачна самота.

Есента в тази къща се укрива
през лятото и през пролетта,
а зима в прегръдките заспива
на призраци, родени в пепелта.

По стените - пъклени гримаси -
у теб надничат с тайните зловещи,
спотаени в картини и тераси,

и в стаи, зовящи теб: Ела си! -
но ти не слушай молбите им горещи -
там Дявола отдава любовта си.
Явор Янесовски