Пещерата

Пещерата Жозе Сарамаго Времетраене: 1:13 мин. Харуки Мураками Времетраене: 1:05 мин. Норвежка гора Харуки Мураками Времетраене: 0:54 мин. Милан Кундера Времетраене: 1:01 мин. Денят на Вършитбата. Разкази Ребека Ярос Времетраене: 1:01 мин. 100-те абсолютно неотменими закона на бизнес успеха Брайън Трейси Времетраене: 0:55 мин. Моята кралица Жан-Батист Андреа Времетраене: 1:02 мин. Александър Дюма - баща Автор Времетраене: 1:13 мин. Криеница Крис Картър Времетраене: 0:57 мин. Крехко убежище Катрин Каулс Времетраене: 0:55 мин. Богатство от пясък Рута Сепетис Времетраене: 1:12 мин. Пропастта помежду ни Трити Умригар Времетраене: 1:07 мин. Неспокойни кости Лорет Ан Уайт Времетраене: 1:04 мин. Китай за напреднали Проф. д.н. Николай К. Витанов Времетраене: 1:03 мин.

В едно безименно селце един грънчар и неговата дъщеря изработват глинени съдове в стара примитивна пещ, за да ги продават на безименния гигантски модерен Център. Ала ето че Центърът отказва да купува техните изделия, тъй като вече не задоволяват изтънчените вкусове на клиентите. Тогава баща и дъщеря започват да ваят фигури от глина, но и те са безцеремонно отхвърлени. А зетят на възрастния грънчар работи в Центъра като охранител и тримата се преселват в чудовищния 48-етажен конгломерат от търговски, развлекателни и жилищни пространства, където зловещо разкритие ще преобърне живота им завинаги.

Пещерата е типично сарамаговски роман - с нестандартна пунктуация, проникновени размисли, притчи, библейски препратки, психологическа и философска дълбочина, с тънък хумор и ирония. Авторът с размах рисува релефна фреска на разтърсващите промени в бита и битието на едно семейство и в манталитета на днешното общество.

Сарамаго създава изразителна оруелска антиутопия, преосмисляйки Платоновата алегория за пещерата с окованите хора. Символ на илюзорния свят на сенките, на имитацията е Центърът с неговите обитатели, затворени в измамна изкуствена среда, противопоставен на естествените възприятия, на простите, но истински чувства, на верността на едно куче, на една неочаквана любов, на изконната човешка природа.

Нобелов лауреат за литература 1998 година.

Книгата е част от поредицата Съвременна европейска проза.

"– Странна е тази картина и странни са тези оковани хора - рече той.
– Приличат на нас - рекох аз."
Платон, Държавата, Седма книга

Мъжът, който кара малката търговска кола, се казва Сиприано Алгор, грънчар е по професия и е на шейсет и четири години, въпреки че на вид не изглежда толкова възрастен. Мъжът, който седи до него, е зет му, казва се Марсал Гашо и все още не е навършил трийсет. Във всеки случай с неговото лице никой не би му дал толкова. Вече сигурно сте обърнали внимание, че както единият, така и другият носят залепени за собствените си имена необичайни фамилии, чиито произход, значение и причина не познават. Най-вероятно ще се почувстват подразнени, ако някога по някакъв начин научат, че въпросното "алгор" означава силна телесна студенина, предвестница на треска, и че "гашо" е ни повече, ни по-малко от онази част от врата на вола, за която се захваща яремът. По-младият носи униформа, но не е въоръжен. По-старият е облечен с цивилен костюм и що-годе подхождащи му панталони, носи ризата си прилежно закопчана до якичката, но е без вратовръзка. Ръцете, които управляват волана, са големи и силни, селски ръце, но въпреки това, навярно заради ежедневния досег с мекотата на глината, на който занаятът го задължава, разкриват и известна чувствителност.

В дясната ръка на Марсал Гашо няма нищо особено, но гръбчето на лявата му ръка показва белег като от изгаряне, диагонална следа, която тръгва от основата на палеца и стига до основата на кутрето. Малкият търговски автомобил не заслужава това име, той е просто среден размер микробус от някакъв излязъл от мода модел, който е натоварен със съдове. Когато двамата мъже тръгнаха от къщи, двайсет километра по-назад, небето все още едва беше започнало да се развиделява, сега утрото вече е хвърлило връз света достатъчно светлина, за да може да се забележи белегът на Марсал Гашо и да се предугади чувствителността на ръцете на Сиприано Алгор. Пътуват с ниска скорост заради чупливия товар, а също така и поради неравностите на пътния паваж.

Доставката на стоки, които не се считат от първа или втора необходимост, какъвто е случаят с традиционната керамика, се извършва по установен график в средните сутрешни часове и ако тези двама мъже са тръгнали толкова рано, то е, защото Марсал Гашо трябва да постъпи поне половин час преди вратите на Центъра да бъдат отворени за посетители. В дните, в които не кара зет си, но има съдове за доставка, Сиприано Алгор няма нужда да става толкова рано. Въпреки това на всеки десет дни тъкмо той неизменно се ангажира да отиде да вземе Марсал Гашо от работа, за да прекара със семейството четиресетте часа почивка, на която има право, и пак той след това със съдове или без съдове в товарната част на вана с изрядна точност го връща към неговите отговорности и задължения на вътрешна охрана. Дъщерята на Сиприано Алгор, която се казва Марта, с фамилия Изашка по линия на вече покойната си майка и Алгор по линия на баща си, се радва на присъствието на съпруга си у дома и в леглото само шест нощи и три дни всеки месец. Предишната нощ е забременяла, но все още не знае за това.

Местността е тъмна, мръсна, не заслужава два пъти да извръщаме очи към нея. Някой е дал на тези обширни прилежащи площи, в чийто вид няма нищо полско, техническото наименование Земеделски пояс, известни също, по поетическа аналогия, и като Зелен пояс, ала единствената гледка, която очите могат да достигнат от двете страни на шосето, покриваща без възможност за осезаемо продължение извънредно много хиляди хектари, са големите съоръжения с плосък таван, правоъгълни, изградени от пластмасови плоскости в неутрален цвят, който времето и прахолякът малко по малко са наклонили към сивото и към белезникавото. Под тях, недостижими за погледите на минувачите, се развиват растения. От второстепенни пътища, които се включват в главното шосе, тук-там излизат камиони и трактори с ремаркета, натоварени със зеленчуци, но основната част от транспорта вече е била извършена през нощта, тези сега или имат изрично извънредно разрешение да извършат доставката по-късно, или са се успали. Марсал Гашо дискретно дръпна левия ръкав на сакото си, за да погледне часовника, притеснен е, защото трафикът започва малко по малко да се натоварва и защото знае, че по-нататък, когато навлязат в Индустриалния пояс, трудностите ще нараснат. Тъстът му забеляза жеста, но не каза нищо, този негов зет е симпатичен момък, няма съмнение, но е напрегнат, от расата на тревожните по рождение хора е, не спира да се тревожи, че времето тече, въпреки че време той има в излишък, макар че сякаш никога не знае с какво да го запълни, времето, разбирайте, Какво ли ще стане с него, когато достигне моята възраст, помисли си.

Земеделският пояс остана зад гърба им, шосето, което сега е по-мръсно, пресича Индустриалния пояс, проправяйки си път сред производствени съоръжения с всякакъв размер, предмет на дейност и характер, със сферични и цилиндрични резервоари за гориво, електрически централи, канализационни мрежи, вентилационни системи, подвижни мостове, тръби с всякаква дебелина, някои червени, други черни, комини, които изпускат в атмосферата кълбета с токсични пушеци, подемни кранове с дълги ръце, химически лаборатории, петролни рафинерии, отблъскващи миризми, горчиви или сладникави, пронизителни шумове от свредла, жужене на електрически триони, ужасяващи удари с чукове върху наковални, от време на време по някой тих участък, в който никой не знае какво се произвежда. Тъкмо в този момент Сиприано Алгор каза, Не се тревожи, ще стигнем навреме, Не се тревожа, отговори зет му, прикривайки неумело притеснението си, Знам добре, че просто така се казва, рече Сиприано Алгор. Зави с вана в някаква успоредна улица, разрешена само за движение на местни превозни средства, Ще съкратим пътя си оттук, каза, ако полицията ни попита защо сме слезли от шосето, спомни си уговореното, имаме някакъв въпрос за разрешаване из тези фабрики, преди да стигнем до града. Марсал Гашо си пое дълбоко въздух, когато трафикът на шосето ставаше по-натоварен, тъстът му рано или късно все поемаше по някой обходен маршрут. Това, което го терзаеше, беше възможността той да се разсее и да вземе решението твърде късно.

За щастие, въпреки опасенията и съглашенията никога досега не бяха спирани от полицията, Все някога ще трябва да приеме, че вече не съм малко момче, помисли си Марсал, на което всеки път трябва да му се повтаря уговорката за въпросите за разрешаване из фабриките. Не си представяха, нито единият, нито другият, че тъкмо униформата на пазач от Центъра, с която Марсал Гашо беше облечен, представляваше причината за продължителната толерантност или благосклонното безразличие на пътната полиция, че не беше просто следствие от множество случайности или упорит късмет, какъвто вероятно щеше да бъде неговият отговор, ако ги попитаха за причината, поради която считаха, че не са били глобени до момента. Ако Марсал Гашо знаеше това, може би щеше да затвърди в очите на тъста си значението и тежестта на авторитета, който униформата му придаваше, ако Сиприано Алгор знаеше това, може би щеше да започне да говори на зет си с по-малко иронична снизходителност. Всеизвестно е обаче, че нито младостта знае на какво е способна, нито старостта е способна на това, което знае."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg