Слънце в косите

"– Извинете госпожице - Катерина Петрова - някой ме заговори на леко хъкащ английски.
– Да, аз съм - погледнах го. Млад мъж, по дънки и с яке. Защо си мислех, че ще ме чака възрастен професор?
– Енрике Санчес, преподавател по електротехника в университета на Гранада. Радвам се да се запозная с вас.
Енрике... Човекът срещу мен се втренчи в очите ми, т.е. потърси ги настоятелно и не отклони погледа си, докато и аз не го погледнах. Почти онемях насреща му. Слънцето блестеше в къдравата му тъмноруса коса, а в очите му имаше весели пламъчета. Сякаш само с очи ме питаше как съм.
Аз се зазяпах в този поглед и промънках:
– Аз също. Много ми е приятно!
Вгледа се в куфара ми.
– Само това ли е багажът ви?
Пак ме погледна в очите и аз се втренчих в куфара.
– Ами, да."
Из книгата