"По-скоро усещането за обреченост, отколкото североизточният вятър накараха Натали да побегне от Кейп Код към Ню Джърси преди зазоряване в понеделник. Очакваше да намери убежище в уютната къща в Кейп Код, принадлежала някога на баба є, а сега нейна собственост, но леденият дъжд, който биеше по прозорците, само увеличаваше ужаса ѝ. После, когато срив в електроснабдяването потопи къщата в тъмнина, тя лежеше будна, сигурна, че всички доловими шумове са от неканен гост.
След петнайсет години беше убедена, че вече знае кой е убил съквартирантката є Джами по времето, когато и двете бяха млади актриси с обещаваща кариера. И той знае, че аз знам, помисли си тя; забелязах го в погледа му.
В петък вечер той дойде с компания на последното представление на "Трамвай "Желание" в театър "Омега". Тя играеше Бланш Дюбоа, най-трудната, но и най-удовлетворяващата роля в кариерата ѝ до момента. Получи хвалебствени отзиви, но ролята я изцеди емоционално. Затова след представлението, когато някой почука на вратата на гримьорната ѝ, за миг се изкуши да не отговори. Все пак отвори и всички нахлуха да я поздравят. И тогава изведнъж го позна. Наближаваше петдесетте, понапълнял, но несъмнено бе човекът, чиято снимка липсваше от портфейла на Джами, след като откриха тялото ѝ. Джами го обгръщаше в тайнственост и го наричаше Джес; "галеното ми име за него", както обясняваше тя.
Бях така шокирана, че при представянето го нарекох Джес, помисли си Натали. Сред всеобщата възбуда не допускам някой да е забелязал, но той ме чу. На кого да кажа? Кой би ми повярвал? Моята дума срещу неговата. Моят спомен от малка снимка, която Джами криеше в портфейла си. Открих я, защото є бях заела картата си "Виза" и исках да си я прибера. Джами се къпеше в банята и се провикна да си я взема от портфейла си. Именно тогава видях снимката, пъхната зад няколко визитни картички.
Навремето Джами много пестеливо сподели по негов адрес, че се пробвал на сцената, но не бил достатъчно талантлив и освен това се развеждал. Опитах да ѝ обясня, спомни си Натали, че това е най-изтърканата история на света, но тя не пожела да ме чуе. Живеехме в апартамент в Уест Сайд до ужасната сутрин, когато я удушиха, докато правеше редовния си сутрешен крос в Сентрал Парк. Портфейлът ѝ лежал на земята, а парите и часовникът ѝ липсвали; както и снимката на "Джес". Точно това казах на ченгетата, но не го приеха сериозно. След няколкото сутрешни нападения в парка с цел грабеж бяха убедени, че Джами е просто поредната жертва; последната, както се оказа.
Докато прекосяваше Роуд Айланд и Кънектикът, валеше обилно, но когато пое по Палисадес Паркуей дъждът намаля. Още пт на юг пътят вече беше сух. Дали ще се чувства в безопасност у дома? Съмняваше се. Преди двайсет години майка ѝ - родена и израснала в Манхатън - овдовя. Тогава с радост продаде къщата и купи малък апартамент близо до Линкълн Сентър. Миналата година, след раздялата с Грег, Натали чу, че скромната къща в северната част на Ню Джърси, където отрасна, отново се продава.
- Натали - предупреди я майка ѝ, - правиш ужасна грешка. Според мен трябва да опиташ да закрепиш брака си. Да бягаш обратно вкъщи, не е отговор. Не можеш да претвориш миналото.
Беше съвършено безсмислено да спори с майка си. Тя никога нямаше да разбере, че Натали не е типът съпруга, която Грег иска и от която се нуждае.
- Бях несправедлива към Грег, когато се оженихме - поясни тя. - На него му трябва не просто съпруга, а истинска майка за Кати. Миналата година отсъствах от вкъщи цели шест месеца. Просто нещата не вървят. Искрено се надявам, след като се изнеса от Манхатън, той да разбере, че с брака ни е свършено.
- Все още си влюбена в него - настоя майка ѝ. - Както и той в теб.
- Което не означава, че имаме полза един от друг.
Не е лъжа, размишляваше Натали, преглъщайки заседналата в гърлото ѝ буца, която неизменно се появяваше, щом си помислеше за Грег. Щеше є се да поговори с него за случилото се в петък вечер. И какво би му казала? "Грег, какво да направя? Със сигурност знам кой уби приятелката ми Джами, но не разполагам с никакво доказателство в подкрепа на думите ми." Не, не бива да го пита. Прекалено голям е рискът да не устои на молбите му да опитат отново. Дори след като го излъга, че се интересува от друг, Грег не престана с телефонните обаждания.
Докато завиваше по Уолнът Стрийт, Натали си даде сметка, че копнее за чаша кафе. По време на шофирането не спря никъде и вече беше осем без петнайсет. В нормален ден по това време щеше да е изпила вече две. Повечето къщи по Уолнът Стрийт в Клостър бяха съборени, за да се разчистят терени за нови и по-луксозни сгради. Тя се шегуваше, че от двете страни на къщата си разполага с висок два метра жив плет, който ѝ осигурява уединение. Преди години от едната страна живееше семейство Кийн, а от другата - Фолей. Днес почти не познаваше съседите си.
Щом пое по алеята към дома си, я връхлетя усещане за нещо враждебно. Натисна бутона, за да отвори гаража. Вратата започна да се вдига и тя тръсна глава. Грег имаше право: вживяваше се във всяка героиня, която пресъздаваше. Дори преди стреса от срещата с Джес нервите ѝ бяха изопнати като на Бланш Дюбоа. Вкара колата в гаража, спря, но неизвестно защо не натисна веднага бутона, за да затвори след себе си. Вместо това отвори колата, бутна вратата към кухнята и влезе. Усети как ръце в ръкавици я въвлякоха вътре, извъртяха я и я блъснаха на земята. Главата ѝ се удари силно в пода, но Натали все пак забеляза, че похитителят е облечен с гумен дъждобран и носи найлонови пликове върху обувките си.
- Моля ви! - простена тя. - Моля ви!
Вдигна ръце, за да се предпази от насочения към гърдите ѝ пистолет. В отговор на отчаяната ѝ молба се чу щракване от вдигането на предпазителя."
Из книгата
Рейтинг: 7.60 / 10 гласа 
