Скитница

От авторката на бестселърите от поредицата "Здрач"! "Скитница" е история за любов и саможертва във футуристичен свят, където на карта е заложена съдбата на човечеството. Планетата Земя е превзета от миролюбиви извънземни, известни като "душите". Повечето индивиди от човешката раса са станали приемници на "душите" – овладян е умът им, но телата им са оставени непокътнати.
Мелани е член на малка група човеци, оказваща съпротива на нашествениците, но е заловена от Търсачката – миротворец, чието задължение е да защитава новата раса от последните останали човеци. Въпреки отчаяната борба на Мелани, в тялото ѝ е хирургично имплантирана "душа" на име Скитница. Скитница е предупредена за предизвикателствата на живота в тялото на човек. Тя знае за завладяващите чувства, за страстите и твърде ярките спомени, но има една трудност, която не е очаквала: предишната обитателка на тялото не иска да се откаже да притежава ума си. Търсачката подтиква Скитница да извлича информация от паметта на Мелани, за да научи местонахождението на човеците ренегати, сред които са любимият на Мелани Джаред, нейният 11-годишен брат Джейми, Иън, мъжът, когото Скитница е предопределена да обича, и чичото на Мелани Джеб.
Със силната си воля Мелани успява да убеди съпротивляващата се Скитница да бъде неин съюзник в опасно издирване, целта на което е да спасят семейството и мъжете, които двете обикват.

Скитница е разказ за любовта и избора, но също и за получовешки същества. ("Аз рядко пиша само за хора. Хора можеш да срещнеш навсякъде.", казва Стефани Майър) Това е любовен романс за опитите на Скитница да намери мястото си сред човеците, макар и сама, различна и необичана.
Формулата за успеха на Стефани Майър е, че тя пренаписва истории на ужасите като любовни истории и по този начин ги превръща отново в нещо съвсем ново. Тя пише научна фантастика за хора, които не обичат да четат научна фантастика. Тя намалява скоростта на действието, докато се натрупа емоционално напрежение, което винаги е съществувало, но никога не е било видимо, докато на литературната сцена не се появява Стефани Майър.

"Стефани Майър е изумително явление. Мракът в историите, които разказва, е озарен от нейния интелект и дух. Независимо колко силно страдат героите и, тя винаги ги обгръща със светлина и надежда."
Орсън Скот Кард, автор на Ender Saga

"Фантастичен, оригинален, съдържателен и завладяващ роман, който трябва да има предупредителен надпис: Ще четете до късно през нощта, а дълго след последната дума мисълта за прочетеното няма да ви напусне. Героите и повествованието на Стефани Майър са дело на голям майстор от ранга на Стивън Кинг и Айзък Азимов."
Ридли Пиърсън, автор на Killer Weekend

"Увлекателен, завладяващ и изключително оригинален психологически трилър. Стефани Майър придава ново, изненадващо значение на израза две души в едно тяло."
Катрин Невил, автор на The Eight

Стефани Майър, мормонка от Финикс, Аризона, домакиня и майка на три деца, е новата кралица на фентъзи и научнофантастичните романи. На 34 години тя има огромен успех със “Скитница” – това е първият и роман за възрастни и първият, който не е за вампири. Стефани Майър се е превърнала в нещо повече от касов автор - тя е литературен феномен. Хората се обличат като героите и, пишат разкази и романи за тях и ги разпространяват по интернет. Когато се появи в книжарница, там се стичат по 3000 души, които искат да се запознаят с нея.
В живота на Стефани Майър няма нищо особено – израснала е във Финикс, баща и е бил служител в строителна фирма, учила е в университета Бригам Йънг, където се запознава с бъдещия си съпруг Крисчън, известен като "Панчо". Женят се, когато са на 21 години, и имат трима синове. Живеят в Кейв Крийк до Аризона в голяма модерна къща, охранявана от огромни кактуси. Като съвестна мормонка Стефани не пие алкохол и никога не е гледала порнофилм. Но все пак, макар че мормоните по принцип избягват кофеина, понякога пие диетична пепси кола. "Става дума за това да си свободен, а не пристрастен. Нашата воля е свободна, което е огромен дар от Бога. Ако злоупотребиш с нещо като например кокаин, не разполагаш вече със свободата си". Съпротивата срещу изкушението е постоянна борба. "Няма значение в какъв момент от живота си се намираш или какво смяташ, че трябва да направиш; винаги можеш да избереш нещо друго. Винаги има друга пътека".
Стефани Майър пише в отворен от всички страни кабинет в средата на къщата. Не държи да има собствена стая. "Не мога да затворя вратите и да пиша. Дори и децата да са заспали, трябва да знам, че мога да ги чувам. По-добре се чувствам, ако съм в центъра на нещата и знам какво става. Не мисля, че съм писателка; мисля, че съм разказвачка", казва Стефани Майър, "Думите не винаги са най-точните. Те се изливат на страниците като бликнала артерия". Тя никога не използва едно изречение, когато може да използва цял параграф. Фантазията и е вкоренена в модерния свят, който за нея притежава такъв вътрешен интегритет, че на читателя му се приисква да си купи имот в него.