В лето от Христа 1453

Две големи и твърде важни събития от втората половина на XV в. са изиграли и продължават да играят изключителна роля за историята на Европа: завладяването на Цариград от турците през 1453 г. и откриването на Америка през 1492 г. Тяхна персонификация са и двете личности - техни двигатели и причинители: султан Мехмед II Завоевател (1451 - 1481) и големият мореплавател Христофор Колумб (1451 - 1506)...

"От изворите - към истината" - за блестящия учен Васил Гюзелев това мото важи в пълна сила, според негови изтъкнати колеги.

Житейският му път започва през 1936 г. в с. Раковски (сега квартал на Димитровград на река Марица). Основите на кариерата му са поставени със завършването на специалностите История и Археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира византинистика и медиевистика, гръцка и латинска палеография. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон. Приносът му за опазването на националното културно наследство го превръща в медиевист и на световно ниво. Носител е на някои от най-престижните международни награди в областта на хуманитарситиката, сред които са международната Хердерова награда, както и най-високото отличие на Софийски университет.

Интересът му към средновековието се развива под надзора на акад. Иван Дуйчев, а по-късно самият той вдъхновява младите да се посветят на научна дейност. Акад. Гюзелев открива и интерпретира напълно непознати извори и факти за Българското средновековие, лансира нови, основополагащи концепции за развитието на Балканите и Европа през епохата на Средновековието. Резултатите от многогодишния му научен труд са повече от 72 книги, над 300 студии и статии, над 200 научно-популярни творби и интервюта в авторитетни наши и чужди издания. С тях той отдавна е утвърден като "един от стълбовете на историческата наука, всепризнат византинист и медиевист" - по думите на Иван Гранитски. Неговият професионализъм дава и невеществени плодове - спомените, които оставя у не е едно поколение студенти, завладени от размаха в работата и от потенциала му.

Ерудицията му и неговата отдаденост на науката допринасят в дейността му като ръководител на Катедрата по история на България в СУ, както и на Секция "Средновековна история на България" в Институт по история при БАН. Васил Гюзелев е и бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом "Лудвиг Витгенщайн"). Изнасял e лекции в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Ето какво казва акад. Гюзелев пред медии във връзка с работата си и бъдещето на науката, на която е посветил голяма част от живота си:

"Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание."

Емблематичен труд на Васил Гюзелев са петте тома събрани съчинения, свързани със средновековното книжовно и историческо наследство на България.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Предисловие
Завладяването на Цариград от турците на 29 май 1453 година - повратна точка в историята на Балканите и Европа

• Кратък обзор на изворите и изследванията за турското завладяване на Цариград
• Прологът на залеза на Византийската империя
• Обсадата и превземането на Цариград от турците (2 април - 29 май 1453 г.)
• Последците за Балканите е Европа от турското завладяване на Цариград

Исторически свидетелства за събитието (писма, дневници, трактати, речи, хроники, повести, сказания, разкази, поетични творби)

• Описание на Цариград и православния Изток от немския бенедиктински монах Йоханес Кек от 30 юли 1437 г.
• Писмо за жестокостта на турците от францисканския монах Бартоломео де Яно (12 декември 1438 г.)
• Дневник на обсадата на Константинопол от 1453 г. от Николо Барбаро
• Писмо на италианския хуманист Лауро Куирини до папа Николай V от 15 юли 1453 г.
• Из писмо на Енеа Силвио Пиколомини до кардинал Николай Кузански от 12 юни 1453 г.
• Писмо на архиепископа на Митилини Леонардо Хиоски до папа Николай V от 16 август 1453 г.
• Реч, произнесена от епископа на Кафа пред унгарския крал Ладислав през 1453 г.
• Завземането на Цариград (1453 - 1454 г.) от Антонио Ивани да Сарцана
• Писмо на Янош Хуниади до германския император Фридрих III от 1454 г.
• Възвание към християнството срещу турците на Йохан Гутенберг (1454 г.)
• Превземането на Цариград (1455 г.) от неизвестен автор
• Плач за падането на Цариград (1455 г.) от неизвестен автор
• Изцяло скръбен, печален и съчувствен разказ - Горко ми! - за нещастието на града на Константин (1455 - 1456 г.) от неизвестен автор
• Писмо на Лауро Куирини до кардинал Лудовико от 22 ноемрви 1458 г.
• Как и през коя година благородният и могъщ град Цариград в Гърция беше завладян от турците и какво голямо кръвопролитие стана (1458 г.)
• Из речта на кардинал Висарион Никейски, произнесена в Мантуа на 26 септември 1459 г.
• Писмо на Анджело Вадио до секретаря на княза на Римини Роберто Валтурио, писано в Цариград на 6 октомври 1461 г.
• Из трактата на Лодризио Кривели "За похода на папа Пий II срещу турците" (1464 г.)
• За превземането на Цариград от Убертино Пусколо от Бреша (1468 г.)
• Из "Световна хроника" (1472 - 1475 г.) от Леонард Хефт
• Писмо на Йоханес фон Руфах до Сигизмунд Майстерлин, писано на 10 септември 1481 г. в Аугсбург
• Повест за превземането на Цариград от турците (1512 г.) от Нестор Искандер
• Сказание о Цареградское [пленение], сиреч Визан, славнаго Цареграда, иже Констандинград или Новий Рим нарицаетсе, его же плени Моахмет Втории, осмии султан турскии, в лето 1453
• Сокол и цар Костадин (Българска историческа песен)

Речник на термини, чужди и остарели български думи
Използвани съкращения
Именен и географски показалец