Съчинения в шест тома - том 1: Земляци

Може да се каже, че Йовков започва творческата си дейност като поет-символист, но през второто десетилетие на миналия век се появяват неговите правдиви задушевно-поетични разкази. През 1902 година той публикува във вестник "Съзнание" първата си творба - стихотворението "Под тежкия кръст". Почти три десетилетия Йовков пише основно разкази. Това е жанр, в който българската литература достига наистина впечатляващи резултати. Критиците отбелязват 3 етапа в развитието на българския разказ, чийто символи са Иван Вазов, Елин Пелин и Йордан Йовков. В периода 1902 - 1911 година писателят публикува общо 31 стихове в периодичните издания - вестник "Съзнание", списанията "Пробуда", "Художник", "Ново време" и др. Първата си белетристична творба "Овчарова жалба" той публикува през 1910 година в списание "Просвета". Пълното разгръщане на Йовков като писател се свързва с неговите т. н. "военни" разкази. Често написани като очерци от фронта, те носят в себе си документалното начало, пряко свързани са с текущи събития и реалните места на военните действия. Годините прекарани по фронтовете предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. Войната в разказите на писателя е зло, което заплашва да разруши всички основи на човечеството. Най-популярни творби от този творчески период на Йовков са "Българка", "Те победиха", "Безотечественици", "Песента на колелетата" и повестта "Земляци". Тези и други значими негови произведения са събрани в излезлите през 1917 и 1918 година два тома - "Разкази - том 1" и "Разкази - том 2".

През 1920 година Йовков е включен в българската делегация в Букурещ, където той остава 7 години. Именно там, далеч от родината писателят написва множество произведения, благодарение на които заема видно място в националния духовен и литературен живот на България. Те са поместени в сборниците "Последна радост", "Старопланински легенди" (1927 г.) , "Вечери в Антимовския хан" (1928 г.), "Женско сърце", "Ако можеха да говорят" (1936 г.). Техните герои са обикновени работници с ежедневни грижи и мъки, с мечти за по-добър живот. Майсторски владеещ прозата Йовков умее със самия стил на повествованието да създаде съответното настроение. От всички човешки ценности красотата - духовна и физическа, е богатството, което постоянно и силно привлича творческото внимание на Йовков. Нейната сила най-ярко е изразена в сборника с разкази "Вечери в Антимовския хан". Специално място в него заема разказът "Албена". Писателят въвлича читателите в историята на една красива жена, която участва в най-тежкото престъпление - убийство, като той ги подтиква да се замислят върху въпросите: подсъдима ли е красотата, виновна ли е тя; ако красотата носи със себе си грях, може ли човекът да я "забрани", може ли да се оправдае престъпление от страст и т.н. Основно място в произведението заема представата за силната женска красота, която пленява сърцата на хората и потиска злобата, завистта и ненавистта в тях. В "Албена" красотата и престъплението, красотата и грехът се оказват тясно свързани.

Творчеството на Йордан Йовков е една малка вселена, наречена с необятното име "човечност", обвита в белия цвят, като символ на чистотата и невинността на човешката душа!

"Грешна беше тая жена, но беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, тъй си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна"
Из "Албена", Йордан Йовков