"Доброто старо време.
Мнозина смелчаци, озоват ли се в началото на великолепния месец юни, се заседяват в сянката на чинарите и техният суров на пръв поглед вид постепенно се смекчава. Погледнете клонака и високия живачен стълб, дето се надига и пак спада, напомняйки дишането на спящ човек. Погледнете поклащането на чадъра за слънце и това лице, често страховито. Нека спре да вири нос и да цупи люто подпухналите си устни, нека се поукроти, защото, ей богу, градът е спокоен. Сред полята плодородни се белеят равни двори, както се пее в народните песни, бичетата са станали волове, юниците са стелни и май е останал някъде назад. Облечете се по възможност в бяло и поседнете без определени намерения пред хотела си. По дяволите! Нима не е достоен за подражание примерът на дедите ни, които се запасвали, мятали палто през лакът и с бавна крачка поемали към арките на градините, за да се разположат на подредената вече маса?
В ония времена маркитанките на лятото в широки роби с качулки, с ниски и проветриви обувки, които не разравят алеите, обикаляли от човек на човек, от маса на маса и вадейки тефтер от големия си издут джоб, късали лист подир лист. Връхчето на носа им винаги почервенявало, щом се обърнели към госта, казвайки:
– Добър ден, господине. Каква прекрасна утрин, нали? Не ви ли изпълва с блаженство този десети час, който току-що отлита от старата кула на базиликата Свети Лаврентий? Изглежда, времето - в сравнение с каквото и да било друго - ни дарява с най-голяма признателност; и така си е - десет е повече от девет. Навремето здравата ругаха заради тоя храм, защото го строеше един обесник, който имà дързостта да промени строителния план пряко нормите. Познавахме този майстор и можем да си кажем, че ни харесваше, макар да си падаше малко безпътен.
– Ама как така - изричал старият господин, – значи тази църква е сгрешена и е извън нормите на доброто строителство? И аз забелязвам това едва днес!
– Забелязали сте съвсем правилно - казвала дамата, – а ще допуснете ли, че ето тази моя шапка цели девет сезона беше трън в очите на обществото? Ах, драги мой, всички така свикнаха вече и с нея, и с базиликата, че техните дефекти станаха норма за света. Защото, ще си позволя да го кажа пак, времето придава достойнство дори на уродливите. Ехей-хей! Не си ли струва да повторим тези разговори? Нима развалят ритъма на здравословната разходка, от която трябва да се изпотим? Не са ли достатъчно правдиви и не долавяте ли в тях една почти съвършена посредственост?
Курортното средище Крокови Вари.
Край възхитителната река Орше е разположен град с добро име и добра вода. Водата извира по сенчести места, а деветте най-буйни извора, уловени в девет кладенеца, са наречени с имената на деветте музи. Става дума за курорта Крокови Вари. Става дума за един град, открит за всекиго, построен наполовина от тухли, наполовина от кирпич и камък; за град, където не се е строило както трябва, но пък всички винаги са се радвали на добро здраве.
– Ха - обича да казва варският кмет, докато цепи картите, – ние не безделничим. Хей руп! Успешно и в благородна надпревара нашето селище навлиза в шестия месец юни, без да закъснява и изчаквайки съответния срок.
Та, значи, из тези краища на целесъобразие и припряно време (ах, къде ли не се старее стремглаво и къде ли не живеят люде, чиито средства да не са оправдани) имаше няколко чифлика и по някоя и друга имуществена собственост, твърде овехтяла. В повечето случаи тя бе спечелена в игра на карти, наричана малка-голяма или малката взема. Това е имот благодатен и добре стопанисван, защото, да си кажем правичката, тукашните граждани са изпраксани търговци и съвсем не им пречи това, че Крокови Вари е курорт от девета величина, с неблагоприятна облачност, с оскъдно слънцегреене, с непропусклива почва и с извори, далеч не горещи. И тъй да е! Даже и без канализация, това е все пак един буден и почтен град."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.67 / 3 гласа 
