Самоучител по литература - книга 3
Разказвачите на България. Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов, Димитър Талев

Елин Пелин Времетраене: 1:15 мин. Йордан Йовков Времетраене: 1:19 мин. Димитър Талев Времетраене: 1:57 мин. Любов като роман Ашли Постън Времетраене: 1:00 мин. Изгубени в полета от чувства Б. К. Борисън Времетраене: 0:56 мин. Моят кулинарен дневник и разни други мисли. Биография Стенли Тучи Времетраене: 1:00 мин. Парти с казуар Леонардо Сан Пиетро Времетраене: 1:03 мин. В лабиринта на хормоните: Ендометриоза Михаела Шехова Времетраене: 1:01 мин. Ади Цанова Времетраене: 2:13 мин. Да целунеш небето Криста Ричи, Бека Ричи Времетраене: 1:05 мин. Незабрава Катя Зографова Времетраене: 0:59 мин. Страховете и вярванията Лиз Бурбо Времетраене: 0:59 мин. Пробуждане Дийпак Чопра Времетраене: 0:59 мин.

Литературен живот, творчески портрети, анализи на творби, обобщения. Книгите обхващат цялостно предвидения по учебната програма фактически материал:

• литературна епоха;
• жизнен и творчески път на авторите;
• поглед към литературния им живот;
• анализи на произведенията.

Книгите се отличават с научно-методическия си характер и задълбочен анализ на произведенията на всеки автор; с желанието на авторката да научи учениците самостоятелно да разширяват кръговете на познанието си и да обогатяват литературния си опит и култура, вярвайки в тяхната независимост и възможности.
Книгите съдържат богати литературни знания над задължителните. Улесняват самоподготовката на учениците, на кандидат-студентите и студентите и подпомагат работата на ученици, учители и преподаватели в подготовката за матура.

В третата част на помагалото са разгледани произведения на Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов и Димитър Талев.

Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г.

Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии.

Елин Пелин е български писател, майстор на късия разказ. В неговото творчество централно място заема описанието на българското село, именно заради това в историята на българската литература той остава известен като певец на българското село. Произведенията му са преведени на повече от 40 езика и са широко известни в чужбина. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части - Ян Бибиян (1933 г.) и Ян Бибиян на Луната (1937 г.). Председател е на Съюза на българските писатели.

Димитър Иванов Стоянов, по-известен като Елин Пелин е роден на 8 юли 1877 година в село Байлово, Османска империя. Той е единадесето дете в семейството. Бъдещият писател израства в среда, в която образованието е било на специална почит. Баща му често му носеше книги от пазара в града, където продаваше вар. От ранна детска възраст той се влюбва в четенето и още в юношеските си години е добре запознат с творчеството на българските и руските класици. Друга негова страст е рисуването и когато не е приета в художественото училище се връща в родното си село, където в продължение на две години работи като учител и прави първите си стъпки в литературата. Първоначално му е близка поезията, но с времето Елин Пелин разбира, че стиховете не могат напълно да изразят това, което той иска да каже и покаже и постепенно се обръща към прозата. Псевдонимът Пелин започва да използва от 1897 година.

През 1899 година Елин Пелин се установява в София, където работи в различни издателства. В периода 1903 - 1904 година издава списанието Селска разговорка. Също така сътрудничи и редактира множество списания и вестници, сред които вестник Българин, Развигор и други. Благодарение на ходатайстването на професор Иван Шишманов започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. В първите си зрели творби, които започнаха да се появяват в печата на границата на двата века и по-късно са събрани в 2 тома Разкази, Елин Пелин продължава традицията на българските писатели-реалисти, но при това отстоява себе си като писател със собствен почерк и позиция. В тях са включени разказите Напаст божия, Ветрената мелница, На оня свят, Гост, Андрешко, Пролетна измама и други. Главната тема на тези творби е съвременната социална действителност, но за разлика от Вазов , в тях не присъства национален патос и конфликти между настоящето и славното минало. Едновременно с такива писатели като Пейо Яворов и Антон Страшимиров, Елин Пелин обръща внимание на темата за българското село и чрез живота на селяните описва нравствените и социални конфликти, с които се сблъсква българинът.

С особена симпатия писателят пише за тежката участ на селския учител, което намира отражение в творбите му Душата на учителя, Кал, Самичка, В интерес на просветата. Повестта Гераците (1911 г.) е едно от най-значителните произведения в българската литература. В нея Елин Пелин описва с голяма художествена сила разложението на патриархалната селска задруга и на патриархалния морал под напора на новите капиталистически отношения. Авторът съчувства на персонажа си (стария Герак), който, съсипан пред индивидуализма и егоизма недоумява защо любовта бяга от хорските сърца и защо хората не са вече братя по между си.

Когато започва Първата световна война Елин Пелин не може да остане на страна. Той отива на фронта като военен кореспондент. През 1917 година патриотичните му творби от този период са събрани в сборника Китка за юнака. В цикъла философски разкази и притчи - Под манастирската лоза (1936 г.) писателят формулира в художествена форма своето жизнено и естетическо верую. През 20^-те и 30^-те години на ХХ век Елин Пелин започва да пише предимно за деца - лирични стихотворения, басни, хумористични разкази и приказки. Сред тях се открояват Златни люлки (1909 г.), Гори Тилилейски (1919 г.), Правдата и кривдата (1920 г.). Също така сътрудничи и редактира детските списания Веселушка, Чавче и Светулка.

Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година в София.

Йордан Йовков е български писател, един от класиците на българската литература. Той е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в снова на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни послания. От 1920 година Йовков е избран единодушно за член на "Съюза на писателите".

Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в село Жеравна. След като завършва гимназия в София, той известно време работи като учител в Добруджа. След това се записва да учи в "Юридическия факултет" на "Софийския Университет", но така и не го завършва. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. След войната той работи като редактор в различни издания, сред които списанията "Народна армия", "Военни известия" и "Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве". В последните години от живота си авторът е съсредоточен основно върху творческата си дейност. След тежка операция в "Католическата блоница" в Пловдив на 15 октомври 1937 година Йордан Йовков умира.

Бан Мар
София 1408, бул. Витоша 186 бл. 24
banmar@abv.bg