Холивуд не е известен с много звезди, които да се задържат на върха на славата над 30 години, да пропаднат и след това отново да спечелят любовта на зрителите, над десетина години след големия си пробив. Ал Пачино е точно такъв. Филмова звезда, влюбена в Шекспир и класическия театър, актьор, създал неповторими образи, наложил класически изисквания за това, как трябва да изглежда, да говори и да действа един дон на мафиотска фамилия, неподкупен детектив, телевизионен продуцент или треньор на отбор по американски футбол.
Всички знаят, че Ал Пачино става голяма звезда едва с третата си роля в киното - като Майкъл Корлеоне. Известно е, че Франсис Форд Копола е видял таланта у него в предишната лента, в която участва Ал и благодарение на нея днешната звезда си осигурява място във филмовата легенда за фамилията Корлеоне. Мнозина са се питали как веднага след "Кръстникът" Пачино успя да създаде коренно различен образ в "Серпико", а след това напълно в стила на 70-те години да изиграе ролята на честен адвокат, поставен пред сериозна дилема в "... И справедливост за всички".
Ал Пачино и Робърт де Ниро са може би най-известните последователи на методиката на Станиславски за "вживяване" в героя, който трябва да бъде пресъздаден на сцената, а по-късни години -и на екрана. Но двамата действат по свой специфичен начин. Де Ниро се слива с героя си, докато почеркът на Пачино "го издава" в някои коренно различни роли. Отсечените му движения, гласът или само погледът на Пачино не може да бъде сбъркан. Той дори създава многообразие от "типови герои" - справка "Кръстникът" и "Белязания" или "Серпико", "Жега" и "Море от любов". Уж си приличат, но са много различни. Героят, който пресъздава Пачино винаги е пречупен през театралния му поглед, носи характерните му черти, много рядко е компилация от други образи и почти винаги се помни цял живот.
Откъде идват тези метаморфози? Наученото при Лий Страсбърг не е достатъчно, трябва да се вложи нещо от личността на самия актьор. И точно тук е силата на Пачино -сякаш той винаги е носил у себе си по нещо от всеки от героите си. На него му е любопитно да се замисля за това, как би постъпил на мястото на героите си - в "Кръстникът", "Пътят на Карлито" или "Дони Браско", или пък "Опасно безсъние".
Всеки от почитателите на Пачино може да ви представи своя собствена теория за таланта на актьора. Да ви изтъкне примери за това, как той "пречупва" героите през личността си, как присъствието му завладява всеки кадър, в който той участва, как само един негов поглед или жест изясняват всичко. И не на последно място - как с всяка изминала година любимият му актьор става все по-добър. И всичко това ще бъде истина. Причината е, че и на 65 години Пачино не се е отказал от киното, търси нови предизвикателства и нови приложения на таланта си. И ще бъде грешка, ако се ограничите в познанието си за него само като за Майкъл Корлеоне, Серпико, Тони Монтана или Джон Милтън. Истинският Пачино, този който наистина се радва на актьорската си игра може да се види и в "Крал Ричард", но за съжаление този филм така и не стана достатъчно популярен. Но каквото и да научите от тази книга за Ал Пачино, то ще бъде истина. Може вече да го знаете, но пък ще разберете мястото му в живота на звездите, защото великите актьори винаги са съпътсвани с интересни истории, а тази определено е една от тях.
Рейтинг: 9.56 / 25 гласа 
