Говори с мен

Предпазлива жена на средна възраст заминава за Куба и изненадва сама себе си. Любов ли изживява там? Срещата с Куба, страната на контрастите, красотата, бедността и топлотата в отношенията между хората променят нейния светоглед. Когато се връща у дома, тя започва да се бори да доведе кубинския си любим в Норвегия.

Говори с мен е роман за промяната на курса в живота и вземането на смели решения. За връзката на една жена със самата себе си, с миналото ѝ и с властите, към които цял живот е била лоялна. С един любим. И не на последно място - със сина ѝ.

"Романът притежава литературни качества, които взривяват тесните политически рамки със значителна преднина... Езикът измерва дълбини и мащаби с меланхолична проникновеност по начин, който малко норвежки писатели владеят. Прозата в Говори с мен е твърда и блестяща като диамант."

"Цялостно завършена, интелигентна творба за живота на самотната жена. Йорт разкрива своите най-добри литературни качества в нови си роман."

Вигдис Йорт е публикувала над 30 книги. Получила е всички литературни награди в родната си страна и е номинирана за международни награди. Пише екзистенциални романи за човешката участ и житейските избори. Никога не е безразлична в срещите си с любовта, обществото, което описва, и стиловете на живот, в които са поставени героите от нейните книги. Има остър поглед върху актуални теми от съвремието. Авторката описва автентичността на съвременните жени. Нейните главни герои - жени имат проблем с кариерата и любовта си и търсят своята идентичност. Със Смяна на гуми, Говори с мен, Трийсет дни в Санефюр, Да живее пощенският рог! и Норвежка къща тя се налага като автор с ясен и безстрашен глас в обществения дебат.

"Осъзнавах, че трябва да направя нещо. Но какво? Всичко беше спряло, не исках и не се осмелявах да променя каквото и да било, затова трябваше да направя нещо. А бе невъзможно. Всичко беше погрешно, но и правилно, и не разбирах кое е важно. Думите бяха лишени от смисъл, започваше да ме обзема неувереност, не бях свикнала да се колебая, дори не бях способна на това. Мислех, че ще ми се отрази добре да замина, да ми дойдат други мисли. Да видя нещата от разстояние и от нова перспектива, както казват по радиото и в туристическите списания - човек започва да гледа света с нови очи, когато отиде на друго място, всичко изглежда различно, когато си далече. Как така различно, нещо отива ли си? Един читател на библиотеката, в която работех, върна пътеводител на Куба и каза, че е прекарал добре там, че на острова е спокойно. Затова заех книгата, толкова случайно стана всичко.

Резервирах пътуването един ден, когато в четири часа следобед есенният мрак беше непрогледен, а чашата вино не прогони меланхолията. Котката, която идваше всяка вечер, за да ѝ дам мляко, не се появи и ми липсваше. Имах пари. Родителите ми бяха починали, къщата - продадена, синът ми се бе преместил в Стокхолм, за да следва, а аз не бях обвързана. Свобода, от която трябваше да се възползвам, както ми казваха малкото хора, с които общувах."
Из книгата