Тази книга се чете и бързо, и бавно. И приятно. Може да се приеме като хард рок парче, като томче с приказки или като лексикон на едно поколение. Вътре има поне няколко сюжета за филм, една-две пиеси, има много мълчания - всъщност поезия. Написана е без съобразяване с никого и нищо. И затова може да е четиво както за ерудити, така и за пощальони, и монтьори на стари брички, но най-очарователна е в своята искреност. Искрена до синева, до възпаление на ставите, до болка в бъбреците.
Вкусна е. През нея можеш да измислиш своите истории, да си спомниш, да измечтаеш. Можеш, четейки, да изслушаш дъха на облаците, да се разплиташ в еротични блянове, да се сгърчиш в тъга по онези готини неща, които са ти се случили някога, и които повече не можеш да докоснеш. Може би защото малко си поостарял или просто всичко с времето си.
Приказна е. Можеш спокойно да ѝ се оставиш да те носи до последната страница, да се върнеш обратно и пак отново. Изобщо няма да ти писне. Има толкова много лица, съдби, движение. Но нямаш нужда изобщо да се напъваш, за да ги разбереш, да ги усетиш, да ги гадаеш. Просто в някои да се влюбваш, други да намразваш, трети да напсуваш. Но всичките остават напълно в съзнанието ти. Наместват се вътре. Не ги забравяш за дълго. Това се случва естествено. Жестоко лична е - жестоко биографична. И това я прави любопитна, уникална следобедна закуска за воайори.