Прокудените

Прокудените Джейн Харпър Времетраене: 0:58 мин. Изгубеният Джейн Харпър Времетраене: 0:31 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин.

Федерален агент Арън Фолк се завръща в градчето Марали Вали, дълбоко в австралийската провинция, за кръщенето на новородения син на приятеля си Грег Рако. Мистериозните случаи обаче не спират да го преследват дори по време на почивка. През уикенда се навършва година от изчезването на Ким Гилеспи. В една топла пролетна нощ, по време на популярния местен фестивал на храната и виното, тя завива спящото в количката си бебе, оставя го до виенското колело и изчезва в тълпата. Оттогава никой не я е виждал. Разследващите намират маратонката ѝ в язовира, но така и не разкриват какво се е случило с младата жена.

Фолк решава да се разрови в забравения случай с изчезването на Ким, която е голямата любов на брата на Рако. Привидно сплотената приятелска групичка обаче се оказва раздирана от конфликти. Отдавна забравени истини започват да изплуват на повърхността, но дали те ще се окажат ключът към разплитането на мистерията?

Джейн Харпър е авторка на международните бестселъри Сушата, В дивата пустош, Изгубеният и Оцелелите. Книгите ѝ са издадени в 40 страни, а по Сушата е направен филм с участието на Ерик Бана. Джейн печели множество престижни награди, сред които Роман на годината на Австралийските книгоиздатели и на Австралийските независими писатели, Златна кама на Асоциацията на писателите на криминални романи и Най-добър криминален роман и трилър на годината на Британските литературни награди. Работила е като журналистка в Австралия и Великобритания, а днес живее в Мелбърн със съпруга си и двете им деца.

"Някой го беше изпреварил.
Арън Фолк паркира до другата кола леко раздразнен, макар да нямаше причина за това. Отбивката бе все така незабележима, каквато я помнеше, почти изцяло погълната от храсталаците и дърветата, които се извисяваха от двете страни на шосето. Всъщност тя бе толкова добре скрита и Фолк лекомислено предположи, че онова, което чакаше в другия край на пътя, е предназначено единствено за него. Но сега, когато натисна спирачката и сподави напиращата въздишка, той разбра, че се лъже.
Миналата година Фолк също не беше дошъл тук сам. Тогава на предната седалка се возеше Грег Рако; осемчасовото им пътуване вече беше към своя край и Арън следваше инструкциите на приятеля си. Рако не обръщаше внимание на сателитната навигация, особено след като прекосиха границата на щата Виктория и влязоха в Южна Австралия. Доброто му настроение беше заразително и двамата не спряха да говорят през цялото пътуване, като се редуваха да споделят последните новини и да избират музиката. През уикенда беше кръщенето на новородения син на Рако, което щеше да се проведе в същата онази църква, в която преди няколко десетилетия бяха кръстени самият Рако и неговите братя. Съпругата му вече бе пристигнала заедно с двете им деца, но служебните задължения на сержант Рако го бяха забавили. Той нямаше търпение да ги види, затова Фолк остана изненадан, когато мъжът внезапно се наведе напред, вгледа се в празното шосе и посочи няколко дървета.
– Виждаш ли отбивката? Завий там.
Оставаха им поне още трийсет минути до града и Фолк не виждаше нищо. Храстите наоколо му изглеждаха досущ като останалите край шосето.
– Къде?
– Ей там, приятел.
Фолк все пак пропусна отбивката и се наложи да направи нарушение, връщайки се няколко метра назад по еднолентовото шосе. Огледа неасфалтирания път и прецени наум състоянието на окачването.
– Какво има в другия край?
– Пряк път - ухили се Рако. – Довери ми се. Струва си.
И беше прав. Струваше си и преди, и сега.

Тази година Рако го нямаше и въпреки че Фолк пълзеше със съвсем ниска скорост, той отново пропусна отбивката. Зърна я в огледалото за обратно виждане и пак наруши правилата, давайки на заден по празния път, за да се върне до пътя, който сякаш не водеше до никъде. В края му имаше малка поляна и още един автомобил.
Фолк спря и изключи двигателя. Остана за миг в колата, вперил поглед напред към мястото, където храсталаците се разделяха. Небето беше като слънчев купол, който блестеше със своята ярка пролетна синева. Ниско долу се виждаше плетеницата от зелените поля на Марали Вали. Миналата година гледката му се беше сторила още по-красива, защото беше напълно неочаквана. Но сега, огряна от слънцето в късния следобед, тя бе още по-хубава, отколкото си спомняше.
Фолк слезе от колата и се протегна, а раздвижването стресна собственика на другия автомобил. Мъжът стоеше на известно разстояние от дървения парапет, ограждащ площадката. Той също се взираше напред, но скръстените му ръце подсказваха, че навярно изобщо не виждаше гледката пред очите си. В едната си ръка държеше детска чаша, а на дървената маса за пикник зад него стоеше наскоро проходило дете, което вадеше стафиди от една кутия и ги хвърляше около себе си. Фолк затвори вратата на колата си, а звукът накара мъжа да отпусне ръце и да потърка очите си с длан. Обърна се и подаде чашата на детето.
Беше съпругът.

Фолк веднага го позна и в следващия миг внезапно осъзна, че малкото момиченце, което пъхаше в устата си цяла шепа стафиди, беше Зоуи Гилеспи - тя се бе запечатала в съзнанието му като бебе на шест седмици.
Мъжът кимна на Фолк, вдигна дъщеря си на ръце, докато тя поглъщаше последните стафиди, и я занесе до колата. Явно бе разбрал, че са го разпознали и езикът на тялото му показваше, че не иска никакви въпроси и няма желание за разговори. И с право, помисли си Фолк. Сигурно навремето му бяха задавали безброй въпроси. Винаги се случва при съпрузите.
– Дошли сте за кръщенето - проговори внезапно мъжът, като изненада Фолк. Спря между двете коли, а на лицето му беше изписано облекчение, сякаш бе проумял нещо. – Нали така? Кръщенето на сина на Рако?
– Да."
Из книгата

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com