"Широкият спектър от теми и проблеми в изследването, фокусирани в рамката Религия - идентичност в османската документация, не предполага изведени обобщения в хронологичен порядък в съответствие с историографската тадиция. С оглед на твърде разнородния характер на разгледаните въпроси - от специфично палеографски, правен и религиозен до ономастичен, както и на спецификата на приложената методика на изследване - предпочетох по-различен подход. Основните констатации и изводи, както и типологията на изворите и историографския преглед са представени във всяка глава.
И все пак една от пресечните точки на всички тези проблеми е религията. Тя е в основата на новата етноконфесионална ситуация в българските земи и на Балканите и на официално, и на микрониво. В елиминирането на етническите различия и правно наложените приоритети на религията като единствен и основен разграничител на поданиците са заложени бъдещите етнически и религиозни, а впоследствие и междудържавни конфликти на Балканите. Що се отнася до поданика немюсюлманин - промяната ѝ има необратими за десетки поколения последствия. Още в граничния за Балканите период между XIV и XV в. въпросът за отстояване на изконната религиозна идентичност в екстремните условия на османското завоевание има своята неотменна алтернатива - промяната ѝ. Оценката на историците и до днес варира от ренегатство и предателство до проява на адаптивност. Зад тези теоретично изведени постановки или емоционални квалификации са житейските съдби, драматичните обстоятелства, довели до съдбовния избор. Каквито и да са причините, обръщенството според свидетелствата и на османските, и на византийските и балканските автори става неизменна част от всекидневието на Балканите. Нещо повече, в документи от епохата на толкова бурните за българите и за всички балкански народи събития, променящи политическия знак на доскоро независимите държави на полуострова, е засвидетелствана неколкократна промяна на религията в рамките само на един човешки живот: православие - ислям - католицизъм - православие; православие - ислям - православие. Декларира я някогашният мюсюлманин, станал католик - Антоний - през 1374 г., само три години след катастрофалното за балканските народи поражение при Черномен. В края на века Николай Българинът заявява пред вселенския патриарх и Светия Синод своето желание да се завърне в лоното на православието. Дори и да не са обичайно явление, тези инциденти сериозно провокират наложената представа за пословичната привързаност на средновековния човек към изповядваната по рождение религия. И, разбира се, поставят въпроса за еквивалента на проявената адаптивност, за нарушения стереотип с акта на промяната, за колебанията и постоянното съмнение за правилния избор и особено за вечния страх от възмездието...
Думите на босненеца Хасан от литературния шедьовър на Меша Селимович - Дервишът и смъртта, които неведнъж съм цитирала, може би най-точно изразяват драмата на всички на Балканите, които през тези няколко века са прекрачили границата: Живеем на границата между световете, на границата между народите, прицел сме за всички, винаги някому сме виновни. От нас вълните на историята се разбиват като от скала... С никого историята не си е правила такава шега, както с нас. Довчера сме били онова, което днес искаме да забравим... С неясно чувство на срам заради произхода и вината за вероотстъпничеството ние не искаме да гледаме назад, а няма къде да гледаме напред, затова задържаме времето, от страх пред каквото и да било решение. Презират ни и братята, и пришълците, а ние се браним с гордостта и омразата."
Красимира Мутафова"Темата на монографията звучи много съвременно, но всъщност е вечна за българската и балканската историография. Често белязана от отколешни силно емоции и болка, тя остава подвластна на пристрастия и митологеми. Предложеното изследване обаче грабва читателя с безпристрастния и строго научен подход на Красимира Мутафова към болезнените въпроси, с блестящата аргументация на тезите и изводите ѝ, изградена върху здравата основа на неимоверно богата изворова база и забележителна историографска осведоменост."
Мария Калицин
Книги 
