Миг от моята душа. Поезия

"Единствен миг е нужен, за да изтанцуваш танца на живота. Да полетиш към безвремието като сладкопойна птица, която, пеейки своята песен, чака да притихне сред клоните на вечността. Танцът на жената е вълнуващ. Такова е и творчеството на Луиза Кръстанова, която чрез дебютната си стихосбирка Миг от моята душа пристъпва към онова море на поезията, което понякога примамва да се потопим много надълбоко в един съвсем различен свят.

В стихосбирката е оставена по частичка за родината, любимата майка, спомените и любовта. Глъчката радост като утринен поздрав се слива с всичко останало от деня, за да съхрани щастието в съня на едно младо сърце.

Поезията винаги разказва с вълнение на света за миговете на сърцето... Подарявайки си този миг, читателю, ти ще отпиеш от чашата на живота... Четейки, ти все повече ще преоткриваш себе си, а душата ти ще пламти, жадна за изкуство."
От издателството

Луиза Людмилова Кръстанова е родена в град Пазарджик през 2003 г. От пет годишна възраст танцува български народни танци, харесва спорта и най-вече поезията. На около 14 години започва с първите си опити в писането на стихотворения. "Писането на поезия най-вече ми помага да успея да надникна в душите на хората и прочета какво се крие в съзнанието им. Може би ненапълно, но все пак ми дава възможност да открия частица от себе си в тях.". Отличена е с втора награда във втора възрастова група в Първия международен конкурс Защо пиша това писмо? на ИК Многоточие със стихотворението Танц на жена и с участие в сборника на конкурса през 2022 г. Достига и до втори кръг на Международния литературен конкурс Млад писател през 2022 г.

Ти

Имам само теб.
Ти си моето вдъхновение.
Да пиша. Да чувствам. Да живея.
Сама гледам всичко със презрение,
а ти ми вдъхваш надеждата в живота.
Не съм и предполагала, че възможно е
човек така да може да обича
и в огън от любов да изгори,
а след това да заживее...
Сякаш единствената светлина си ти!

Спряло време

Небето се отваря ненадейно - като бездна,
душата ми завлича, без да заплати.
Аз как така за миг изчезвам,
пък животът мирно си върви.

Колко редно е да искам
секунда само да догоня вечността.
Някой ден, за път последен
ще се изправя - да обичам и благодаря.

После ще потъна надалече,
на пръсти ще танцувам сред звезди.
Часовникът е спрял да отброява вече,
а пък времето е спряло да лети.

Нека

Нека да бъде златна пустиня
и нека да бъде изящно небе.
Нека направим нещо красиво
и нека бъдем сърце до сърце

Притихнали там, не по неволя,
сред прииждащи топли вълни,
да отпратим заедно и последната воля,
да се предадем и да бъдем сами.
Луиза Кръстанова

Многоточие
София, 1330
жк Красна поляна, ул. Добротич 36
iva_slance@abv.bg

Ден след ден
Добър бъди
Изречение
Отдих
Моля, отговори
Миг от моята душа
Мечтай
Ти
За жените и мъжете
Гондола на времето
Да пребъда
Венчавка
Красота
Среднощен танц
Искрица любов
С твоето име назови ме
Чаша вино
Цветовете на любовта
Танц на жена
Спряло време
В ритъма на танца
Любов
Светът е лъжа
Благодарности
Горещо лято
Път
Любовна птица
Нека
Асфалт
Брулени хълмове
Затъмнение
Глътка вино
Двама
Детски спомен
Несъществуващо съществуване
Чакам да те видя
Старата къща
Ти, родино моя
По неволя
Повей ми, вятъре
Априлски камбани
Идеал
Сън в реалност
Море
Късна среща
Третото око
Родина
Лято
Мама
Лека нощ
Душевна изолация
Затишие
Майка
Не искам да помня
Поща за небето
Посвещение
На чичо
Тишина