От Теано до Улрике Майнхоф

Дванайсет истински лица на философията.

"B края на предговора към Философия на правото Хегел пише: "Когато философията започне да рисува със своята сива боя върху сивото, тогава някоя форма на живота е остаряла, но със сиво върху сивото тя не може да бъде подмладена, а само позната; совата на Минерва започва своя полет едва с настъпващия здрач."

Трябва да се допълни: Минерва не само е богиня на мъдростта, изкуствата и науките; преди всичко тя е покровителка на майки, съпруги, дъщери, сестри, любими, приятелки и на всички жени, даващи и пазещи живот. Те гонят досадата от тъй скучното чисто мислене с полета на представите, мечтите и измислиците си към света на истината, красотата и доброто дори тогава, когато се присмиват на възвишеното и тъгуват за дребнавото.

Този биографично-антологичен сборник, представящ такива полети от Теано до Улрике Майнхоф, не е за жени философи, нито пък за случайни спътнички на велики мислители, а за идеи, каквито са били и е трябвало е да бъдат. Дотолкова е оптимистично метафизичен и още по-оптимистично историчен."
Димитър Денков

Книгата е част от поредица Тезаурус на издателство Изток-Запад.

Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в Софийски университет Свети Климент Охридски, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра История на философията и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г. Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай.

Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: "Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното, Що е Просвещение? - текстове, жанрове, контексти, Въведение във философията, 17 юни на Симеон Сакскобургготски и други; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс / Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Ханс-Георг Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе и други. Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и други.

Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във вестник Сега, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 г.; част от тези статии са събрани в книгата Гледки от българския вагон.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Предговор
Теано, или за пирамидата на живота (V в. пр. Хр.)
Ксантипа, или за потока на съзнанието (края на V - началото на IV в. пр. Хр.)
Флория Емилия, или за вярата (около 318 - 368 г.)
Алис Бърнам Бейкън-Ъндерхил, графиня Сейнт Олбърн, или за индукцията (1592 - 1650 г.)
Ан Конуей, или за превъплъщенията на монадите (1631 - 1679 г.)
Кетрин Бартън-Кондюит, или за привличането (1679 - 1739 г.)
Мари-Терез Левасьор, или за превъзпитанието (1721 - 1801 г.)
Мария фон Херберт, или за доверието в авторитета (1769 - 1803 г.)
Жени фон Вестфален-Маркс, или за Манифеста на комунистическата партия (1814 - 1881 г.)
Регине Олсен, или за историята (1822 - 1904 г.)
Мета фон Салис, или за духовната аристокрация (1855 - 1929 г.)
Улрике Майнхоф, или за ортопедията на разума (1934 - 1976 г.)