"В пазвата на планината Акишина, където живеят баба и дядо, откъслеци от нощта се задържат чак до обед. Докато лъкатушим по стръмните и остри завои, аз гледам от прозореца към поклащащите се дървета, към листата, напращели от сок. Към мрака, черен като катран. Винаги изпитвах желание да се пресегна към тази чернота – цвета на открития Космос.
До мен мама разтрива гърба на сестра ми.
– Добре ли си, Кисе? Планинските пътища са много стръмни, нищо чудно, че ти прилошава в колата.
Татко стискаше волана и мълчеше. Шофираше бавно, за да бъде колата стабилна, и тревожно поглеждаше към Кисе в огледалото. Бях на единайсет, в пети клас. Можех да се грижа за себе си. Най-добрият начин да не ти прилошава в колата е да гледаш през прозореца към късчетата от Вселената. Направила бях това откритие осемгодишна и оттогава вече не ми прилошаваше по планинския път. Сестра ми беше по-голяма от мен с две години, но беше още дете и нямаше да издържи пътуването без помощта на мама. Докато се катерехме все по-нагоре по безкрайните завои и ушите ни пукаха, аз като че ли постепенно се издигах към небето. Къщата на баба е нависоко, близо до Вселената.
Стисках раничката си. Вътре носех вълшебната си оригами пръчица и вълшебното си преобразяващо огледало. Отгоре в раничката беше най-добрият ми приятел Пиют, който ми даде тези вълшебни предмети. Пиют не говори човешки език, откакто злите сили са го омагьосали, но се грижи да не ми призлява в колата. Не съм казала на близките си, обаче съм магьосница, истинска вълшебница с реални магически способности. Запознах се с Пиют в супермаркета до гарата, когато бях на шест и тъкмо бях тръгнала на училище. Той седеше в крайчеца на витрината за меки играчки и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще го изхвърлят. Купих го с парите, които бях получила за Нова година. От Пиют получих своите вълшебни предмети и магически способности. Той беше от планетата Попинпобопия. Вълшебната полиция научила, че на Земята предстои криза, и го изпратила на мисия да спаси планетата ни. Оттогава аз използвам силата, която той ми даде, за да защитавам Земята.
Единственият човек, който знае моята тайна, е братовчед ми Юу. С нетърпение очаквах да го видя пак. Цяла година не бях чувала гласа му. Срещахме се само през лятото, когато многочленното ни семейство се събираше за годишния празник Обон. Бях облечена с любимата си фланелка, индиговосинята, със звездичките. Бях я купила с парите за Нова година и я бях прибрала в гардероба, както си беше с етикета – пазех я специално за днес.
– Дръжте се – тихо предупреди татко, когато наближихме един много остър завой.
Колата се люшна, докато завивахме. Сестра ми изсумтя и закри устата си с ръка.
– Отвори прозореца да влезе чист въздух – нареди мама и татко веднага отвори предния прозорец откъм моята страна.
Топъл ветрец погали бузите ми, мирис на листа изпълни колата.
– Добре ли си, Кисе?
Мама май щеше да се разплаче.
Татко изключи климатика.
– Само още един завой – каза той.
Аз инстинктивно притиснах предницата на фланелката си. Под сутиена ми се очертаваха леки издутини. Предишната година ги нямаше. Много ли се бях променила оттогава? Юу беше на моята възраст. Какво щеше да си помисли? Скоро щяхме да пристигнем в къщата на баба. Гаджето ми ме чакаше там. Кожата ми пламна при тази мисъл, изложих лице на вятъра.
Братовчедът Юу ми беше гадже. Кога започнах да изпитвам такива чувства към него? Той ме привличаше още преди да станем гаджета. Бяхме неразделни по време на ваканцията за Обон всяко лято и дори след празника, когато Юу се прибереше в Ямагата, а аз – в Чиба, продължавах да усещам присъствието му. Той оставяше все по-ярки следи в паметта ми и дойдеше ли лятото, силно копнеех за него.
Бяхме на девет години, в трети клас, когато за пръв път официално се обещахме един на друг. Чичовците ни бяха преградили с камъни плитката река до оризищата и бяха направили езерце с вода до коленете, където всички братовчеди обичахме да се плискахме.
– Ох! – възкликнах, когато се подхлъзнах и тупнах на дупето си.
– Внимавай, Нацуки. Течението е по-бързо в средата – предупреди ме Юу със сериозно изражение и ми помогна да се изправя.
И аз го бях учила в училище, но не направих връзката с тази рекичка.
– Омръзна ми във водата – отсякох. – Отивам да си играя другаде.
Излязох на брега, взех малката си чанта, която бях оставила върху един камък, и си обух плажните сандали. Бързо се качих по стълбите към пътя и все още по бански се запътих към къщата. Затоплена от слънчевите лъчи, чантата беше като жива. Докато крачех покрай оризищата, чух стъпки и разбрах, че Юу ме е последвал.
– Нацуки, чакай ме!
– Остави ме мира! – сопнах се.
Юу се пресегна, откъсна няколко листенца и ги лапна. Не вярвах на очите си.
– Юу, не бива да ги ядеш! Ще те заболи коремът.
– Не се тревожи, ядливо е. Казва се къдрав лапад. Чичо Теруйоши ме научи.
И той ми подаде няколко листа. Взех ги и колебливо ги лапнах.
– Уф, много е кисело!
– Да, кисело е малко, но е вкусно.
– Къде го намери?
– Тук расте в изобилие.
Обходихме склона зад къщата и набрахме листа от къдрав лапад, после седнахме един до друг да ги изядем. Не ми беше удобно в мокрия бански, но вкусът на листата ми харесваше. Настроението ми се оправи.
– Понеже ти ми показа нещо, което харесваш, аз ще ти се отблагодаря, като споделя с теб една тайна – казах.
– Каква тайна?
– Ами всъщност аз съм магьосница. Имам преобразяващо огледало и вълшебна пръчка.
– Какви вълшебства правиш?
– Всякакви! Най-хубавите помагат да побеждаваш враговете.
– Кои врагове?
– Обикновените хора може и да не ги виждат, обаче наоколо е пълно с врагове. Лоши магии, чудовища, такива работи. Аз постоянно се боря с тях, за да защитавам Земята.
Извадих Пиют от чантата си. Той изглежда като плюшен бял таралеж, но в действителност е пратеник на Вълшебната полиция от планетата Попинпобопия. Обясних на Юу, че Пиют ми е дал вълшебната пръчица и огледалото, за да ми помагат да използвам магическите си сили.
– Леле, Нацуки, това е страхотно! – възкликна Юу със сериозно изражение. – Ние живеем в мир, защото ти пазиш Земята.
– Точно така.
– Ей, що за планета е Попинпо... Как точно се казва?
– Попинпобопия. Всъщност не знам. Пиют обясни, че е тайна.
– А!
Стори ми се странно, че Юу се интересува повече от чуждата планета, отколкото от моите магически способности, затова се взрях изпитателно в него.
– Защо питаш?
– Ами... не казвай на никого, обаче и аз имам тайна. Извънземен съм."
Из книгата
