"Мъртвите не могат да разказват." С това предупреждение пиратите изпровождаха всеки, дръзнал да влезе в открито море. Един мъж обаче успяваше да опровергае думите им с удивително постоянство. Капитан Джак Спароу бе обявяван за мъртъв по-често, отколкото можеше го да побере умът. Изоставян на необитаеми острови, захвърлен във вечността в сандъка на Дейви Джоунс, засмукан под океанската повърхност от кръвожадния Кракен...
Всеки път той изглеждаше обречен, без шанс за оцеляване. И все пак някак успяваше да се завърне сред живите и да разкаже за великите си приключения. И така, понякога мъртвите - или поне онези, които бяха смятани за мъртви - можеха да разказват. Ничий разказ обаче няма да надмине тази история, разказана от испански моряк, изгубен в морето от близо двеста години.
Един рибар го издърпа от вълните точно в мига, когато последните слънчеви лъчи на залеза докоснаха с оранжева ласка повърхността на Атлантика... Рибарят завъртя манивелата, за да извади мрежата си от морето. "СКРРРЪЪЪЦ!", пропя лебедката... "СКРРРЪЪЪЦ!" Рибарят различи неясна форма на фона на тъмнеещото небе; в мрежата се бе заплело нещо. "СКРРРЪЪЪЦ!", продължи да върти манивелата той, без да изпуска фигурата от поглед; най-големите му страхове бяха на път да се сбъднат. "СКРРРЪЪЪЦ!" Сред гъмжилото от риби, които се мятаха отчаяно, лежеше тялото на стар моряк.
– Капитане! – викна рибарят. – Капитане!
Капитанът се появи точно когато безжизненото тяло на моряка се просна на палубата. Без да откъсват очи от бедната изгубена душа, двамата мъже смотолевиха една бърза молитва. Одеждите на стареца бяха опърпани и окъсани; ръцете и краката му бяха оплетени в жилавите стъбла на водорасли; от дългата, бяла брада се стичаше вода. За тяхно удивление, ръката му все още притискаше към гърдите някаква книга.
Капитанът понечи да я вземе и тогава се случи нещо изключително чудно. Старият моряк отвори очи. Въпреки че едва имаше сили да прошепне няколко думи, морякът им довери невероятна история, която, настояваше той, трябваше да стигне до краля. Послушаха го, обърнаха платна право към кралската столица Кадис и отведоха стареца в двореца. Морякът бе твърде слаб, за да може да ходи, затова го пренесоха в старо, прокъсано корабно платно.
Крал Фердинанд бе пълна противоположност на мъжа, отпуснал се полумъртъв на пода в двореца. Старият моряк очевидно бе със скромен произход и най-голямото му постижение бе, че бе служил на короната. Фердинанд пък бе млад, привилегирован, смятан за богоизбран предводител на испанския народ. Щом чу думите на стареца, той съзря възможност да постигне онова, за което предците му само бяха мечтали - безсмъртие. Измери с поглед стареца, вкопчил се със сетни сили в живота си; въпреки че едва смогваше да си поеме дъх, той здраво стискаше книгата в ръце."
Из книгата
Рейтинг: 9.44 / 18 гласа
