Горящ пясък

Горящ пясък Клайв Къслър, Майк Мейдън Времетраене: 1:03 мин. Огненият кораб Клайв Къслър, Майк Мейдън Времетраене: 1:17 мин. Книги от поредицата за Кърт Остин Клайв Къслър, Греъм Браун Времетраене: 0:59 мин. Господар на завистта Ана Хуанг Времетраене: 0:55 мин. Мигът на Дора Стефка Станчева Времетраене: 0:57 мин. Под негово влияние Симона Стоева Времетраене: 1:02 мин. Книга за магията Луси Кавендиш Времетраене: 1:00 мин. Тя наистина ли излиза с него? Софи Казънс Времетраене: 1:04 мин. Ламя ЕООД Марин Трошанов Времетраене: 1:01 мин. Книги от поредицата Българското общество Румен Даскалов Времетраене: 1:16 мин. Книги от поредицата Открий скритите картинки Времетраене: 1:00 мин. Книгата на сестрите Амели Нотомб Времетраене: 0:56 мин. Огнената библиотека Мария Сарагоса Времетраене: 0:52 мин.

Хуан Кабрило трябва да измъкне агент под прикритие в Кения, който е по следите на смъртоносен международен заговор. Саудитски принц иска да нанесе смъртоносен удар на американските въоръжени сили, разпалвайки нова война в Близкия изток с унищожаването на Израел.

Екипажът на Кабрило се изправя срещу най-страховитите противници от всички досега: армия от генетично променени наемници, надарени с необикновена сила и издръжливост, и неутолима жажда за кръв.

Екипажът на Орегон трябва да измине пътя от дъждовната гора в Амазония до изоставен манастир в пустошта на Еритрея преди да се стигне до решителния сблъсък в планините на Йемен, контролирани от хутите. Хората на Кабрило трябва да използват целия си кураж и умения, за да обезвредят ракетата, създадена да потопява кораби, преди Арабско море да се превърне в масов гроб за екипажа на самолетоносача Джерълд Р. Форд.

Книгата е част от поредицата Досиетата Орегон на Клайв Къслър и Майк Мейдън.

Борнео, 1963.
Обилният дъжд в безлунната нощ беше съвършено прикритие за тримата полеви агенти от Специалните морски служби (СМС). Мокрите братовчеди на по-известните Специални въздушни служби бяха поделение от командоси на Кралската морска пехота, специализирани в проникване в крайбрежието. Затова тазвечерната мисия използваше един Зодиак за проникване дълбоко нагоре по реката. Един упорит британец, Роулинсън, отчаяно се нуждаеше от авариен изход от семейната каучукова плантация. Индонезийските комунистически бунтовници, които извършваха набези в региона, бяха склонни да избият всички чужденци и да изземат имотите им. Едно холандско семейство само на осем километра от него беше избито до крак от кривокраките марксисти, преди Роулинсън и жена му внезапно да осъзнаят, че са следващите в техния списък.

Редник Дезмънт Викърс - Призрака - изгаси големия извънбордови двигател Евинруде на зодиака и тримата мъже започнаха да гребат в синхрон, резултат от практика, последните петстотин метра. Бяха благодарни за плющящия дъжд, който се просмукваше в дрехите им, но заглушаваше шума от усилията им. Тримата оглеждаха сумрачния бряг за признаци на движение - както на бунтовници, така и на борнейски крокодили, които в тази част на страната бяха многобройни като мухи. Досега госпожа Късмет беше гребала заедно с тях. Лейтенантът махна с ръка и тримата завъртяха лодката към брега. Измъкнаха се безшумно от нея и я издърпаха под прикритието на гъст храсталак. Свалиха автоматите си Стен със заглушители и опипом провериха пълнителите. Викърс плъзна ръка до хълбока си и потупа револвера си Уебли калибър .38, след това плъзна пръсти надолу по бедрото до острата като бръснач кама Феърберн-Сайкс в добре смазаната ѝ кания. Трябваше да тръгват.

Лейтенантът кимна към плантацията. Викърс, едва на осемнайсет години и най-младият полеви агент в цялата ескадра, тръгна натам, пробивайки си път през клонките и храсталаците под равните редове каучукови дървета. В базата се държеше със самовлюбеното достойнство на граф, но в полето се движеше със свръхестествената грация и умения на горска котка. Безшумното му движение и внезапна поява му бяха спечелили прякора Призрака. Викърс спря в края на полянката около тъмната плантаторска къща, извисяваща се пред него и отново огледа периметъра. Светлините бяха изгасени по указание на лейтенанта. Дотук добре. Уверен, че пътят към къщата е чист, Призрака се втурна приведен към нея. Беше вдигнал автомата си, пръстът му беше на спусъчната скоба. Наум се помоли Роулинсън да помни заповедта на лейтенанта да не стреля по тях, докато наближават къщата. Нервен британски цивилен въоръжен със заредена карабина Лий Енфийлд № 1 щеше да се окаже не по-малко смъртоносен от всеки индонезийски убиец. Скочи на верандата с безшумна лекота и погледна през предния прозорец. Не видя движение вътре. Лейтенантът и ефрейтор Стърлинг, тромав шотландец, се качиха при него.

Викърс поклати глава. Очите на лейтенанта огледаха сенчестия периметър отново преди да прекрачи до входната врата и да я отвори с ритник. Викърс влетя първи с вдигнат автомат, следван по петите от Стърлинг, неговия най-близък приятел. Лейтенантът нахлу веднага след тях.
– Роулинсън! - извика лейтенантът. – Ние сме войници на кралицата. Дойдохме да ви изведем оттук!
Нищо.
– Стърлинг, качи се горе. Призрак, провери отзад.
Двамата забързано се отдалечиха, а лейтенантът бутна вратата на мазето, дръпна шнурчето на осветлението и отново извика:
– Роулинсън, не стреляй! Дойдохме да ви измъкнем. Тук ли си?
Изтрополи надолу по стъпалата и огледа тъмното помещение. Единственото, което видя, бяха недокоснати лавици с консерви и домакински дреболии. Качи се обратно в кухнята. Викърс и Стърлинг вече бяха там. Поклатиха глави. Нищо.
– Може да се е измъкнал, без да ни каже - каза лейтенантът. – Но не можем да рискуваме да е все още в имота. Стърлинг, провери складовата барака отзад. Призрак, ти отиди в работилницата. Аз ще претърся периметъра. Не се бавете, разбрано?

Те кимнаха. Стърлинг добави:
– Да, шефе.
Задушаващата горещина дойде толкова неочаквано, колкото проливният дъжд беше спрял, и издигна мъгла, подобна на плащаница, от подгизналата земя. Очите на лейтенанта - клечеше до мястото, където бяха слезли от лодката - се напрягаха в мрака. Нямаше и следа от двамата му войници. Къде бяха?
– Шефе.
Лейтенантът трепна, изненадан от внезапната поява на Призрака зад него - сякаш направо от нищото. Момчето наистина беше призрак.
– Някаква следа от Роулинсънови? - попита лейтенантът; шепотът му беше заглушен от бръмчащите насекоми и жабешкото квакане.
– Зад работилницата са. Гърлата им са прерязани.
– Мили боже! А Стърлинг?
Чуха шумоленето на листата пред тях, но не виждаха..."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg