Лека нощ, Хамлет

Уилям Шекспир Времетраене: 1:15 мин. Творчески комплекти и играчки SES Creative Времетраене: 3:08 мин. Календарния убиец Себастиан Фитцек Времетраене: 0:53 мин. Заключената врата Фрида Макфадън Времетраене: 0:48 мин. Желязна надежда Джеймс Лорънс Времетраене: 0:58 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Целуни момичето Зорайда Кордова Времетраене: 0:52 мин. Направи си сам козметика Илиана Петкова-Паланова Времетраене: 1:01 мин. Обвързани с дълг Кора Райли Времетраене: 0:55 мин. Зелената планета Лийза Стюарт-Шарп Времетраене: 0:56 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин.

Атанас Тенев е роден през 1952 г. в гр. Пловдив. Завършва Българска филология в ПУ "П. Хилендарски". Един от основателите на първата частна книжарница в България след промените. Водещ на телевизионното предаване за литература "Книжарницата" по Пловдивската обществена телевизия. През 1996 г. излиза дебютната му книга с миниатюри "Без време и място" (ДИ "Хр. Г. Данов"), а през 2001 г. - романът "Понякога" (изд. "Аргус"), номиниран за награда "Пловдив". Продължава да живее и работи в родния си град.

"Експериментът в романа "Лека нощ, Хамлет" се състои в проектирането на една драматична житейска ситуация (психическото заболяване на главния герой и произтичащите от него проблеми от по-общ житейски характер) върху парадигмалния сюжет на Шекспировата трагедия. Съотнасянето с Хамлет започва още от проблематичното психическо страдание на героя, внушенията от което се раздвояват между представата за тежка депресия и усещането за откровена манипулация. Действието се разгръща по траектория, която пресича христоматийни ситуации от живота на героя. така породеното "насрещно движение" поема в себе си с директни коментари върху Шекспировия "Хамлет", изпълнени с оригинални проблематизации, възможни през оптиката тъкмо на конкретния исторически момент, отразен в романа."
Клео Протохристова

"Живеят само влюбените, останалите просто съществуват."

Кой друг е способен да изрече тази велика истина, освен неповторимият английски драматург Уилям Шекспир? Именно той е поетът, вдъхнал живот на така романтичната, но и тъжна любов на двама влюбени, описана в пиесата "Ромео и Жулиета", превърнала се в образец на световната литература. Трагедии, комедии, романси, сонети, исторически драми - за "Ейвънския бард" нито един от тези жанрове не е чужд.

Уилям Шекспир е смятан за един от най-видните драматурзи в световната история и също така за най-значимия автор в англоезичната литература (наричан е още "национален поет на Англия"). Роден е през април 1564 г. в градче на име Стратфорд на Ейвън в Англия, но тъй като рожденната му дата е неизвестна, за такава традиционно се счита 23 април. Баща му е бил заможен производител и търговец на ръкавици и кожени изделия, а майка му - дъщеря на богат селянин. Шекспир е третото от общо осем деца в семейството. На осемнадесетгодишна възраст се жени за двадесет и шестгодишната Ан Хатауей, с която имат дъщеря Сюзан, а две години по-късно се раждат и близнаците Джудит и Хамнет.

Пероидът от 1585 до 1592 г. сред изследователите е известен като "изгубените години", тъй като в този времеви отрязък няма никакви сведения за живота на Шекспир. Не е ясно кога точно той започва да се занимава с писане, но има данни, че през 1592 г. по лондонските театри вече е имало постановки, създадени по негови пиеси. Относно театралната му кариера, най-ранното запазено сведение всъщност са нападки от драматурга Робърт Грийн в следния памфлет:

"...има един начинаещ гарван, разкрасен с нашите пера, който със своето Тигрово сърце, загърнато с мантията на актьора, си представя, че е толкова способен да изсипва бомбастични бели стихове, колкото най-добрите от вас: и като един абсолютен Johannes factotum (Майстор Тричко), той е по собственото си мнение единственият разтърсвач на сцени в страната."

Фразата за тигровото сърце пародира стиха "O, сърце на тигър, скрито в облик на жена" от пиесата на Шекспир "Хенри VI" (историческа драма), а "разтърсвач на сцени" всъщност е игра на думи (в оригинала - "Shake-scene").

Неговите пиеси се играели само и единствено от една трупа - "Мъжете на Лорд шамбелана" или "Мъжете на краля", в която участвал и самият Уилям Шекспир. И въпреки, че към 1598 г., когато голяма част от пиесите му били публикувани в печатни издания, той си печели добро име и репутация, Шекспир продължава да играе в своите пиеси. По времето на своята кариера той поделя времето си между Лондон и Стратфорд, но години преди смъртта си се оттегля отново в родното си градче. Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 г. и е погребан до олтара на църквата "Света Троица" в Стратфорд. На надгробната му плоча е издълбана епитафия, която съдържа проклятие към хората, които биха преместили останките му: "Блажен да бъде, който тоз камък не отлости. Проклет - който помести изтлелите ми кости".

Творчеството на Шекспир се състои от 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми. Освен романтичната и едновременно с това трагична пиеса "Ромео и Жулиета", сред най-известните му произведения са трагедиите "Хамлет" (1601 г.), "Макбет" (1606 г.) и "Отело" (1604 г.) и комедиите "Сън в лятна нощ" (1596 г.) и "Комедия от грешки" (1592 г.). Сонетите му, считани за едно от най-загадъчните произведения на световната литература, често се събират и разпространяват в луксозни издания.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com