Винаги съм си давал сметка за рисковете, които поема всеки автор, когато говори само или предимно за себе си, а по дефиниция това е предметът на самия жанр спомен, мемоар. Такъв автор неминуемо се изправя пред Сфинкса: "А откъде знаеш, че онова, което е било интересно за теб, ще е интересно и за хората, които са до теб или ще бъдат след теб? Откъде знаеш, че онова духовно, което е било достойно и значимо за теб, ще бъде такова и за другите?" и тъкмо тогава на автора на спомени остава може би илюзорната, може би и малко суетната, но все пак обнадеждаващата утеха, че онова, което той е преживял, сега го преживяват ... |
|
|
Търсиш ли ги, философските послания могат да дойдат отвсякъде: от местата, където си бил, от държавите и градовете, които си посетил, от книгите, които се прочел, от разговорите, които си водил, и изобщо от всичко, което си преживял, което просто и накратко се нарича "живот". Стига само да можеш да ги откриеш, ако, разбира се, можеш. Ти винаги си склонен да мислиш, че си успял. Но наистина ли е така, опитваш се да си повярваш, но кой може да те убеди, че това наистина е така? Кой, пък и изобщо ли има такъв?!... ... |
|
|
Контексти на интерпретация. ... Теоремата за непълнота е един от най-важните научни резултати, получени през последното столетие, а името на нейния откривател Курт Гьодел често се споменава редом с имената на Аристотел и Айнщайн . Гениалното и доказателство преобърна представите ни за същността на математиката, разкри отношението между истинност и доказуемост и показа възможностите на аксиоматичния метод. С това тя се превърна в едно от основополагащите постижения на математическата логика, което и в наши дни продължава да мотивира бурното и развитие, изразяващо се в роенето на нови и нови формални системи. През ... |
|
|
Научната революция през XVI и XVII в., осъществена от фигури като Коперник , Галилей, Декарт и Нютон , поставя началото на исторически процес, който радикално променя хоризонтите на западната култура. Няколко века по-късно вече се очертава тенденцията към триумф на научно-техническия разум за сметка на философското и религиозното мислене. Тази тенденция говори в думите на Ницше "Бог е мъртъв". Най-коментираният философ на XX в. Мартин Хайдегер, по възпитание и нагласа религиозен мислител, търси нов път за философията и нови възможности за автентичен религиозен опит в контекста на "смъртта на Бога". ... |
|
|
В духовната си еволюция Владимир Соловьов (1853-1900) е изпитал влиянието на мистическите традиции на Изтока и Запада, на платонизма и неоплатонизма, на немската класическа философия, възприел и трансформирал е идеи от различни мислители - Спиноза, Шелинг, Хегел , Шопенхауер , Хартман. За Соловьов обаче винаги са били характерни самостоятелността и изтънченият критицизъм, той е формирал собствения си светоглед оригинално. Философската му мисъл е последователно онтологическа, принципът за всеединство на битието при него е изначален и определящ не само онтологията, но и всички сфери на метафизиката му. Въпреки факта, че ... |
|
|
"Ако Истанбул е оста, около която се въртя, тогава някакъв вид центробежна сила ли е любовта? Как може, когато си казвам "никога повече няма да се влюбя отново, не бих могла да споделя бъдещето си с някого", аз да се окажа отново влюбена на моята възраст?..." Из книгата Букет Узунер е родена през 1955 г. в Анкара. Изучава биология и науки за околната среда в университета в Анкара. Работи като изследовател и преподавател в техническия университет в Тампере и в Близкоизточния технически университет - Анкара. Автор е на романи, разкази и пътеписи. От 1992 г. романите ѝ са включени в списъка на ... |
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
