Детективът

Детективът Матю Райли Времетраене: 0:47 мин. Матю Райли Времетраене: 0:51 мин. Минали години Каро Клеър Бърк Времетраене: 1:06 мин. София се завръща у дома Нарине Абгарян Времетраене: 0:52 мин. Дом на щастието Мануела Инуса Времетраене: 1:01 мин. Как да надхитрим собствената си паникатака? Виктор Илиев Времетраене: 1:05 мин. Какво да очаквате, когато умрете Робърт Гарланд Времетраене: 1:15 мин. Орденът на Портокаловото дърво Саманта Шанън Времетраене: 1:01 мин. Не на мене тия Харлан Коубън Времетраене: 1:11 мин. Сладка и опасна Джон Юдкин Времетраене: 1:01 мин. Небесни балончета Къци Вапцаров Времетраене: 0:55 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин.

Студен случай отпреди векове.

От 150 години случаите с изчезнали жени не престават. И всички следователи, тръгнали да ги търсят от 1887 г. до днес, също изчезват безследно.

Сега със случая се заема Сам Спийдман, най-уникалният детектив на всички времена. С блестящ ум, директен и обезоръжаващ, Сам е... различен. Той не е обикновен детектив. Но пък от друга страна, случаят също не е от обикновените. Защото дори той няма да е подготвен за онова, с което ще се сблъска.

Разследването се провежда в най-мрачните ъгълчета на американския Юг; стари конфликти клокочат под лустрото на модерните Съединени щати. Този роман на Матю Райли е най-дръзкият детективски трилър, който сте отваряли.

Книгата е част от поредицата Кралете на трилъра от издателство Бард.

"Този ураган беше най-лошият, връхлетял югозападна Луизиана след Лора през 2020 г. Дойде късно през сезона и продължи три дни. Бурите могат да скрият различни неща. Могат и да разкрият. Изгубени неща. Тайни неща...

Викторвил, Луизана. 1 Октомври.

Трите момчета го откриха, докато търсеха изчезналата къща. Да, изчезнала къща. Защото по време на урагана нивото на река Ахерон се покачи толкова много, че цялата къща на Стария Хъчинс беше повдигната от опорите си и просто се понесе надолу по течението. За щастие по това време Стария Хъчинс не беше в нея. Той беше евакуиран няколко дни по-рано. И когато дъждовете най-сетне спряха, момчетата отплаваха с една очукана тенекиена лодка да търсят изчезналата къща. Това беше едно от онези приключения, които допадат на хлапетата, откакто светът съществува – да излезеш след ураган или наводнение и да изследваш останалите след стихията отломки. А ураганите в Залива запращат какви ли не неща на какви ли не места. Пътни знаци. Кранове от риболовни кораби. Баржи цистерни. Корабни контейнери. Момчетата бяха прекосили огромното блато от Хакбъри, където живееха. Можеха да започнат търсенето си от Викторвил на север и да продължат надолу по реката, но за да стигнат дотам, трябваше да шофират около водопадите, а те още нямаха шофьорски книжки.

И тогава я откриха. Беше почти потънала в придошлата река, опряна в ствола на голямо чепато дърво. Двуетажната постройка се киснеше в реката, килната драматично настрани; вратите и прозорците ѝ бяха отворени и лениво движещите се води влизаха и излизаха от нея. И в нормални обстоятелства домът на Стария Хъчинс приличаше на къща, обитавана от призраци. Сега изглеждаше още по-зле. Трите момчета я зяпнаха със страхопочитание.
– Да влезем вътре – прошепна най-малкото, четиринайсетгодишният Боби Джо Браун.
– Да – съгласи се приятелят му Лий Пруит.

Плясък наблизо. Дебела черна люспеста опашка изчезна под водата. Момчетата рязко се обърнаха. Вълнички в реката. И причината за тях се появи на повърхността. Алигатор, дълъг четири метра и половина – почти два пъти по-голям от малката им лодка. Влечугото се хлъзна лениво в къщата.
– Може би по-късно – каза Боби Джо.

Къщата беше заседнала срещу устието на Потока на мъртвеца, малко лъкатушещо кално дере, получило името си през деветнайсети век от история за някакъв роб, застрелян край минаващия на това място поток, докато се опитвал да избяга от близка плантация. Робът проклел робовладелците и земята им, преди да го застрелят. И оттогава потокът се превърнал в засмукващо тресавище. Момчетата никога не бяха ходили нагоре по него. Едно по-голямо момче от училището, Джеръм Спрус, твърдеше, че веднъж навлязъл на двеста метра нагоре по Потока на мъртвеца и зърнал корубата на стара ръждясала строителна баржа, закрепена на пилони за дъното до пълен с алигатори вир. Джеръм се кълнеше също, че видял Лудия Илай Гейдж на палубата на баржата под парцаливо бойно знаме на Конфедерацията. После Илай – беззъб и жилав – видял Джеръм, стрелял с пушката си и извикал „Кой там?“, и Джеръм побягнал така, както не бил бягал никога през живота си. Неотдавнашната буря обаче беше толкова силна, че – подобно на всички затънтени притоци в този район – Потока на мъртвеца се беше превърнал в бушуващ порой, бълващ водите си в река Ахерон. Целият район вонеше като отходен канал. По реката се носеха мазни петна. Нефтохимическият завод „Кингман“ се намираше наблизо. Трите момчета обиколиха къщата с тенекиената си лодка.

И я видяха. Едва се подаваше на повърхността, полегнала върху килнатата страна на къщата. Кукла. Пластмасова мръсна стара кукла. Очите ѝ имаха изнервящия празен поглед на старите кукли от цял свят. Само че тази имаше и още една обезпокоителна черта. Тя беше разпната на малък дървен кръст. Трите момчета гледаха като хипнотизирани.
– Давай, Лий, вземи я – каза Боби Джо.
– Ти я вземи – отвърна Лий. – От това нещо ме побиват тръпки.
– Няма да я докосна – каза Боби Джо. – Уил, ти си най-големият. Ти я вземи.

Тъй като не искаше да се покаже уплашен пред по-малките си приятели, петнайсетгодишният Уил Шуман се пресегна от малката лодка и дръпна разпнатата кукла от къщата. И веднага се намръщи.
– Тежка е. Вътре има нещо.

Подхвърли я в ръката си, за да прецени теглото ѝ. После махна главата на куклата и трите момчета изкрещяха. Вътре в куклата – която сякаш беше направена така, че да му пасва – имаше мъртво бебе. Момиченце. Когато момчетата стигнаха до шерифството в Хакбъри, вече се беше стъмнило. Докато влизаха забързано, те обсъждаха развълнувано как може би ще получат награда, ще се прославят в училище и може би дори ще дават интервюта за местните телевизионни новини. По едно съвпадение братът на Лий Пруит Томи – на цели двайсет и три – беше новоназначен заместник-шериф в управлението в Хакбъри и като такъв беше поел нощната смяна. В желанието си да впечатли шерифа Томи Пруит надлежно регистрирал находката и пратил мъничкия труп заедно с куклата и дървения кръст в ДНК лабораторията в Щатското полицейско бюро за разследвания на Луизиана в Лейк Чарлз. В лабораторията един отегчен пристрастен към опиати техник направил всички задължителни тестове. И тук в историята влизам аз. Защото на следващия ден по обед, когато излязоха резултатите от ДНК анализа, получих сигнал за тях по телефона."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg