Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Наричат ме България е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем, че сме българи."Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо - ръце, които приспиват дете. После - планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо ... |
|
София Джиамбели обожава работата си като маркетинг директор в семейната винарна, която никога не е имала конкуренция. Вината, които произвежда семейството са световноизвестни със своето качество и вкус. Но скоро всичко във Вила Джиамбели ще се промени. Като опитна бизнес дама София знае, че трябва да е готова за всичко, но нищо на света не би могло да я подготви за Тайлър Макмилън. Двамата трябва да работят много близо един с друг - тя трябва да го научи на тайните похвати на маркетинга, а той нея как да се изцапа и да използва слънцето, дъжда и почвата, за да може лозата да роди най-сладкото грозде. Принудени да ... |
|
"Ние, хората, се раждаме със свобода в гърлото и с нежност, дълбоко скрита в душите ни. Имаме своя истина и своя мяра за човечност. Всеки наш ден носи мъдростта на предишния и се превръща в ценен урок. Това се повтаря, докато осъзнаем, че щастието е в дребните радости, в сълзата, която не търси възмездие, в стореното добро, което не чака отплата, и в невинните детски очи. И че за всичко, което ни се случва, си има причина. Но има и една сила, която се е притаила в човека и озарява живота му. Нарича се Любов. Обич е история точно за тази любов, трепереща, както свещица в пряспа, и едновременно с това достатъчно смела, ... |
|
Меган се страхува да се прибере в родното си градче за празниците. Тя е лошото момиче, което преди четири години е зарязало златното момче Айзък пред олтара и е избягало в големия град. На Крисчън му е омръзнало да бъде сам всяка Коледа. Всъщност той няма нищо против това, защото се чувства много добре, но мрази тъжните погледи на семейството си, докато седят заедно на празничната трапеза. Така че, когато Меган и Крисчън буквално се сблъскват в един дъблински пъб и отново се виждат след толкова години, те сключват сделка - ще прекарат заедно празниците в родното си градче, преструвайки се на гаджета. Изготвят правила и ... |
|
Дневникът на една П. Какво ще се случи с човечеството, ако се окаже, че Бог е момиче? Редно ли е да спасиш този, който не иска да бъде спасен? Какво е Дозло и защо е смъртно опасно за хората? Тези въпроси връхлитат Тезеят - мъж неук, но с остър ум, и го хвърлят в лабиринта от събития... Романът е динамичен, четивен, наситен с обрати. Тезеят в своя лабиринт е своеобразно продължение на книгите Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки и завършва тематичната трилогия."Тезеят в своя лабиринт: още оттук, от най-началното, каквото е всяко заглавие на една книга, разбираме, че пред нас се изправя ... |
|
Джак Ричър не знае къде се намира. Няма представа как се е озовал на това място. Но все някой трябва да го е довел тук. И да е закопчал ръцете и краката му с белезници. Който и да го е направил, ще съжалява горчиво. В това не може да има никакво съмнение. Ричър се събужда сам в мрака. Дясната му ръка е счупена при катастрофа. От малкото вещи, които притежава, няма и следа. Паметта му изневерява. Той не помни какво се е случило. Последният му спомен е как се качва на автостоп в автомобил, който да го отведе до магистралата. И че този автомобил катастрофира, а шофьорът загива. Похитителите смятат Ричър за съучастник на ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |