Отдадени в смъртта

Отдадени в смъртта Нора Робъртс Времетраене: 0:51 мин. Нора Робъртс Времетраене: 1:17 мин. Нека помним - част 2: Още истории от историята Росен Петров Времетраене: 1:08 мин. Астрологична прогноза 2026 Гал Сасон Времетраене: 1:27 мин. Градина Крисмъс Трий Лори Гилмор Времетраене: 1:15 мин. Наръчникът на Ванилия за добри дела Катя Антонова Времетраене: 1:05 мин. Жигосаният Робърт Галбрейт Времетраене: 1:13 мин. Ози Озбърн. Прощален ритуал - Автобиография Времетраене: 1:18 мин. Владетелят на стара Велика България Сетлозар Попов Времетраене: 1:17 мин. Закуска с мистър Дарси Емилия Блау Времетраене: 1:04 мин. Голяма книга за 10 столици в Европа Румяна Николова, Николай Генов Времетраене: 0:58 мин. 100 стихотворения Тил Линдеман Времетраене: 0:49 мин.

Ела-Лу и Дарил заминават да си търсят щастието в Ню Йорк. По пътя обаче колата им се разваля и Ела-Лу примамва един мъж да спре, за да ѝ окаже помощ. Те искат да му откраднат колата, но неволно го убиват. Отнемането на човешки живот отключва неподозирана жестокост у тях и ги кара да се чувстват всемогъщи.

Но когато навлизат в територията на лейтенант Ив Далас, е само въпрос на време да бъдат спрени. Поредната им жертва е виолончелистът Дориан Купър, измъчван дни преди да бъде убит, а в сърцето му са издълбани инициалите Д и Е. В началото сред заподозрените са ревниви бивши негови приятелки. Когато обаче заместник-шериф Уил Банър, разследвал сходен случай в Арканзас, споделя подозренията си с Ив, тя осъзнава, че си има работа със серийни убийци. Но дори и не предполага, че жертвите им са близо трийсет, а апетитът на смъртоносния тандем нараства с всяка следваща.

Дали Ив и екипът ѝ ще успеят да заловят убийците, преди да са отнели поредните невинни животи?

Книгата е част от поредицата В смъртта на Нора Робъртс.

"Ив Далас беше ченге и разследваше убийства. Така че сега, докато другите хора спяха в непрогледния мрак час преди зазоряване, тя стоеше приклекнала до труп, със запечатващ спрей на голите ръце и съсредоточено присвити кафяви очи.
– Някой те е убил бавно и мъчително, а, Дориан?
– Адресът му е в Горен Уест Сайд, Далас. - Детектив Пийбоди, загърната в розово палто, се приближи, потропвайки с розовите си ботуши с пухчета, и с лице, почти скрито в увития на множество катове пъстър шал. Тя изрецитира информацията от джобния си компютър на партньорката си: - Възраст: трийсет и осем, неженен, необвързан. От Метрополитън опера. Първи виолончелист.
– Каква работа има един виолончелист от Горен Уест Сайд на Алеята на механиците? Не е убит тук. Има твърде много кръв по найлона, по него самия - размазана е навсякъде. По китките и глезените му има следи, че е бил вързан. Явно се е съпротивлявал, защото има синини и охлузвания. Изглеждат поне от няколко дни. Може би повече. Морис ще потвърди.
– Множество прорезни и прободни рани, изгаряния, синини. - Пийбоди огледа трупа. Очите й бяха по-тъмни от тези на Ив, наситенокафяви. - Много от тях са повърхностни, но...
– Но много други не са. Бил е вързан, със запушена уста... по крайчеца на устните му има разкъсвания и охлузвания, бил е измъчван с часове. Може би ден-два, докато на някого му е било забавно. И накрая... разрезът в корема го е довършил. Но е минало време, докато кръвта му изтече. Дълго се е мъчил. - Ив извади устройството си и установи часа на смъртта. - Мъките му са свършили снощи, в двайсет и два и двайсет.
– Далас, има го в списъка на изчезналите лица. Добавен е тази сутрин. Майка му е подала сигнала. А... добре. Не отишъл на работа миналата вечер, не отговарял на линка, пропуснал занятие вчера следобед... преподавал в Джулиард и не се явил за концерт снощи.
– Значи, около два дни. Свържи се с човека, който е приел сигнала за изчезнало лице, и поискай пълен доклад. Ще уведомим близките.

Ив се залюля на пети и огледа лицето на жертвата. На снимката от личната карта изглеждаше привлекателен мъж с тъмнозелени очи, закачлив поглед и дълга руса коса. Скулесто лице, плътни устни. Убиецът беше отрязал кичури и парчета от скалпа и беше оставил само тънки снопчета коса и грозни рани. По бузите на жертвата се виждаха малки кръгли изгаряния, като черни трапчинки. Паяжини от червени жилки изпъкваха върху бялото на очите му. Но най-много енергия и творчески усилия бяха посветени на тялото. Ив знаеше, че Морис, главният съдебномедицински експерт, ще открие множество счупени кости и увредени органи.
– Някои от тези изгаряния са малки и с ясни очертания - забеляза тя. - Може би е използван инструмент. Но виждаш ли тук, на опакото на ръцете му? По-големи и неоформени. Някой е гасил цигари - билкови, джойнт или кой знае какви. Виолончелист. Виолончелото прилича на цигулка, нали?
– Всъщност... - Пийбоди очерта голяма фигура във въздуха и имитира свирене с лък. - Да, голяма, дебела цигулка. Трябват ти ръце, за да свириш на нея. Неговите са изгорени, счупени са му четири пръста на лявата ръка, а дясната е смазана с тежък предмет. Може би е нещо лично. Убиецът е окастрил косата му, това определено е лично. Да го остави гол - също е лично.
Ив повдигна едната ръка на мъжа и с помощта на фенерчето си огледа внимателно ноктите.
– Не виждам никаква кожа тук и нищо, което да изглежда като рани при самозащита. - Премести се до главата, повдигна я внимателно и опипа черепа. - Има голяма цицина тук отзад.
– Спречква се... словесно, имам предвид - рече Пийбоди. - С някого, когото е познавал: обръща се с гръб към него и убиецът го халосва. Толкова е озлобен, че го връзва, запушва устата му и започва да го измъчва.
– Това не е от злоба. - Ив поклати глава и най-сетне се изправи. Вятърът сграбчи дългия ѝ кожен шлифер, развя го и го прилепи към краката ѝ. - Озлобеният човек не действа толкова търпеливо и старателно. Помниш ли Младоженеца?
– Никога няма да го забравя. Никога - каза Пийбоди.
– За него измъчването беше цяла наука. Такъв беше стилът му на работа. Тук прилича по-скоро на игра - отвърна Ив.
– Игра?
– Когато са вбесени, обикновено действат, без да мислят, по-скоро биха излели гнева си върху лицето, особено ако е във връзка с нещо лично.

А в този случай, помисли си Ив, лицето бе най-малко засегнато, сякаш убиецът е искал да го запази относително невредимо.
За да могат да видят жертвата? Да остане разпознаваем?
– Когато някой е вбесен, не измъчва така с дни - добави тя. - Може да изпадне в умопомрачение. Но пак бих очаквала да видя повече следи от физически контакт, юмруци или подръчни средства. Жертвата е отнесъл няколко удара в слабините, но не толкова силни, колкото би получил от разгневен приятел или любовник. Но все пак ще проверим и тази версия."
Из книгата

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com