Зиян

Снегът ни погребва живи. Първо се бориш с голи ръце. Пълниш шепите си със сняг и го хвърляш нагоре, запращайки го там, откъдето е дошъл. После с лопата. Една лопата на двайсет войника. Само една за четиресет ръце! И може би една кирка, разбита от блъскане. Риеш! Копаеш! Вали сняг. Докато не те удави. Духа вятър, докато не отскубне краката ти от земята и не те отвее. Ако се вслушаш, ще чуеш как светът ти казва: Сине човешки, махай се оттук! Но ти упорстваш. Живееш. Има земно притегляне. Няма къде да отидеш. Нямаш друг избор, освен да живееш на тази земя, която постоянно се опитва да те прогони, и която се тресе и разтваря, за да те погълне. Марс е твърде далече! Човешкият живот на земята е едно родео. Урагани, лавини, наводнения, земетресения. Бориш се с лопата в ръце. Крещиш "Тук е моят дом!". Мамка му! Тук не е дом! Това тук не е нищо! Земята не е пашкула на човека. Тук не е нашето гнездо. Приковани сме към земята от гравитацията. Кой знае откъде сме били прогонени? От Рая ли? Не мисля! Ни най-малко!

Хакан Гюндай е роден на остров Родос на 29 май 1976 г. Първият му роман Киняс и Кайра (2000) е посрещнат с интерес от литературната общност и произведенията му, създали собствен кръг читатели, са публикувани от издателство Доган Китап: Заргана (2002), Киняс и Кайра (2003), Копеле (2003), Дорник (2005), Уволнение (2007), Загуба (2009), Малко (2011), Повече (2013), Замир (2011). През 2015 г. романът му Повече е удостоен с престижната френска литературна награда Médicis за най-добър чуждоезичен роман. През 2022 г. Гюндай получава международната награда Херман Хесе за цялостно творчество.