Зазидани писъци

Разкази ... „Някои истории за зловещото... Да видим сега!“
Литературният критик Добри Страхилов седна да пише рецензия в хотелската си стая.
Българският разказ има традиции в жанра на зловещото, на демоничното, дори само Светослав Минков и Николай Райнов стигат. За негов късмет авторът на тази книга, „Зазидани писъци“, изглежда ги е прочел, езикът му е ритмичен, има някаква фабула.
Добри Страхилов вдигна очи. Писалището беше в една ниша до прозореца. Навън бе непрогледен мрак и той виждаше единствено лунното кълбо на настолната лампа и собственото си строго лице - сега уютно замислено.
Това, което ми хареса в книгата, е, че създава едно почти познато безвремие от края на миналия век, в което можеш уютно да потънеш.
В този момент в стаята влезе камериерката, за да дооправи някои неща. Добри Страхилов не й се разсърди много, защото бе наел стаята без предизвестие.
На някои места разказът е задъхан от напрежение. Не... Не! Така би се изразила 16-годишната му племенница, която сигурно ще изгълта книгата.
Камериерката пак влезе. Ниската класа в обслужването днес!
Стилът на „Зазидани писъци“ е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир.
Пак камериерката!
Това, което ме подразни в книгата...
Добри Страхилов не можа да продължи. Колкото и равнодушен към външния свят да беше в такива моменти, усети, че нещо около него не е наред... Какво, какво...
Камериерката като че ли бе влязла в стаята три пъти, само два пъти я беше чул да излиза. Колко време бе изминало от последното й идване? Половин час!?
- Ехо - отрони се от сухото гърло на критика.
Никой не му отговори. Опита се да си припомни чертите на жената, но в ума му не изплуваха никакви човешки черти. Дали тя бе прочела мислите му от одеве и сега му разиграваше номера?
Усети се в капан.
От мястото си в нишата можеше да види половината от стаята и една трета от леглото си, както и полуотворената врата на банята. Не можеше да каже дали има нечие присъствие в тъмната половина.
Не знаеше дали то диша.

Весела Люцканова
София, 1421
ул. Кръстьо Сарафов 52
v_lutzkanova@mail.bg

Котешки град
Идорабло
Гипс
Наемателят
Обятия
Хименоптера
Добрите стари традиции