Административно право - обща част

С промените в АПК, ЗАНН, Закона за администрацията, Закона за държавния служител и останалото законодателство до септември 2024 г., промените на Конституцията от 2023 г., коригирани с РКС № 13 от 2024 г.

В учебника същественият материал само за студенти е обозначен с по-едър и различен тип шрифт, което улеснява работата им. Текстът, който би представлявал интерес за практикуващи юристи, е даден в различен шрифт.

Проф. д-р Кино Лазаров е доайен на административното право и процес в България. Той е бил съдия в продължение на девет години. После завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. Работил е като професор в същия институт и е ръководил секцията по публичноправни науки на Института за държавата и правото към БАН и едноименния сектор към Единния център по науките за държавата и правото - обединяващ Правния институт към БАН и Юридическия факултет на СУ. Бил е и дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ Св. Климент Охридски и в ЮФ на ПУ Паисий Хилендарски. Има неколкократни дългосрочни специализации във Франция, а също и в други държави. Привлечен е и като консултант във Върховния съд. Автор е на над сто научни труда - монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия, Словакия и в други държави.

Проф. Кино Лазаров е бил член на комисията по изготвяне на Конституцията. Като такъв той е един от основните радетели за възстановяване на Върховния административен съд в българската правна система. Участвал е в създаването на множество значими законопроекти. Той е един от основните автори на първия и втория Закон за административното производство, в който за първи път в социалистическа държава се въвежда общата клауза за съдебното обжалване, съчетана с някои от основните принципи на административния процес във Франция. Проф. Лазаров е основният инициатор и председател на комисията по изготвяне на сега действащия Административнопроцесуален кодекс. Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание. Носител е на орден Кирил и Методий - I степен.

Проф. д-р Иван Тодоров е учил в Софий­ската математическа гимназия и е завършил Националната природо-математическа гимназия и Юридическия факултет на СУ Климент Охридски. В БАН е защитил докторска дисертация с единодушие на специализирания научен съвет и на Висшата атестационна комисия (ВАК). Профе­сорското му звание също е гласувано с единоду­шие от ВАК. Специализирал е в Университета в Южна Каролина и в правителствената Association for Overseas Technical Scholarship в Токио. По­четен гражданин е на град Колумбия - столица на щата Южна Каролина. Автор на 4 монографии, една от които е издадена в САЩ. Иван Тодоров е бил член и един от четиримата докладчици на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс. Участвал е в работата на правната комисия на Народното събрание по приемането на Ко­декса. Инициатор и член на работната група, изготвила проект за промени в АПК през 2016 - 2018 г., а също така и на работна група на ВАС по обсъждане на тези промени. Участва и в работата на Правната комисия на НС при приемането на мащабните промени в АПК през 2018 г. През 2022 г. проф. Иван Тодоров е награден от Върховния административен съд за значим принос за развитието на законодателството в областта на административното право и процес. Бил е неколкократно национален докладчик на Програмата на ООН за ад­министративна модернизация на Централна и Източна Европа.

По време на своята практика Иван Тодоров е водил много от най-значимите административни производства и дела във връзка с тях (като приватизацията на БТК, Български морски флот, лиценза на втория и на третия GSM опера­тор, националния лиценз на Нова телевизия, концесията на летищата във Ва­рна, Бургас, Пловдив и София, приватизацията на Бояна филм, придобиване на компании в други държави, дела на Майкрософт, Мицуи и други в КЗК). Инициирал е седем дела в Конституционния съд и е участвал в успешното водене на едни от най-значи­мите за България международни арбитражни дела, съдебни дела в други държави, в Европейския съд по правата на човека и в Съда на ЕС.

"От много време не е писан нов учебник по Административно право - Обща част, който да обхваща всички основни въпроси на материалното административно право. Учебникът отразява действащото законодателство към септември 2024 г. Обхванати са многобройните и съществени промени в АПК до 2023 г. включително, както и цялостната реформа в Закона за административните нарушения и наказания през 2021 и 2022 г. Съобразени са промените на Конституцията от 2023 г. и отменените части от тези промени с РКС № 13 от 2024 г. Отчетени са и промените в редица закони, вкл. в Закона за нормативните актове, Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за движението по пътищата, Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление и много други. Наред с важни теоретични въпроси са разгледани и множество интересни за практиката проблеми.

Една от основните идеи на учебника е да подготви бъдещите юристи за тяхната успешна практическа дейност в областта на правото. Използван е по-едър и различен шрифт, предназначен само за студенти, което позволява при подготовката си те да не се обременяват с подробности. Цитирана е и е разгледана критично най-новата съдебна практика, в това число тълкувателни решения и актове на Върховния административен съд до 2024 г. Включени са актуални решения на Конституционния съд, Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Споменатата на някои места по-стара съдебна практика е внимателно преценена за съвместимост с настоящата нормативна уредба. Поради наличието на материалноправна уредба в АПК и ЗАНН и с оглед на пълнота на изложението, отделни части в учебника по административно право и административен процес на същите автори частично се припокриват след съответната преценка и евентуална преработка. Отделено е внимание и на взаимодействието между националния административен процес и европейския административен процес. Разгледано е съотношението с административноправните норми на международното право. При структурирането на учебника са отчетени конспектите на водещите юридически факултети по Административно право - Обща част.

Европейската комисия дава добри оценки единствено за административното ни правораздаване. Една от основните причини за това е, че АПК е успешен кодекс. След създаването му, България се нареди трайно сред първенците в Европа по бързина на административното правораздаване в ЕС. След мащабните промени в АПК през 2018 г., Европейската комисия констатира, че България има най-бързото административно правораздаване в ЕС за 2021 г. Проф. Кино Лазаров бе председател на комисията по създаването на АПК, а проф. Иван Тодоров - един от четиримата говорители на комисията. Професор Иван Тодоров бе и инициатор на мащабните промени в АПК през 2018 г. Нашето убеждение е, че учебникът ще бъде определено полезен за студентите по право, а също и за практикуващи юристи."
Проф. д-р Кино Лазаров, Проф. д-р Иван Т. Тодоров